Москополе (на албански: Voskopjë или Voskopoja, Воскопоя, на арумънски: Moscopole и Moscopolea, на гръцки: Μοσχόπολη) е стар град, днес малко планинско село със 700 души население (2000 г.), занимаващо се главно със скотовъдство, говорещо на армънски и албански.

Москополе
Voskopjë
— село —
Църквата „Свети Николай“
Църквата „Свети Николай
Albania relief location map.jpg
40.6333° с. ш. 20.5833° и. д.
Москополе
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Корча
Община Корча
Надм. височина 1214 m
Население ? души (2005)
Пощенски код 7029
МПС код KO
Москополе в Общомедия
Църквата Свети Николай от 1721 г.

ГеографияРедактиране

Селището се намира на 21 километра западно от Корча, в планината Островица в Южна Албания, на 1160 m надморска височина.

НаселениеРедактиране

• 1750: 45 000 • 1788: 50 000 – 60 000 • 2000: 700

ИсторияРедактиране

Първото писмено свидетелство за града е от около 1300 г. В началото на 15 в., когато е завладян от османците, тук се преселват армъни, които търгуват с Венеция, Дубровник, Лайпциг и Цариград. Грамощенци и москополци, като част от армъните, които живеят уседнало в градовете и се занимават със занаяти и търговия, добиват известност сред съседите с названието „цинцари“

През 17 и 18 век Москополе е бил в цветущо състояние с 60 – 80 хилядно население, около 20 до 26 хубави църкви, като градът се превръща в регионално книжовно средище.[1] В основаната към 1730 година печатница се издава религиозна литература и учебници на гръцки. Основаната през 1744 година гимназия през 1744 година е преобразувана в Нова академия, в която се преподава на гръцки и която привлича ученици от целите Западни Балкани.[1] В 1770 в Москополе се печата първият речник на съвременните езици албански, армънски и гръцки,[2] [3] част от учебника „Протопирия“ на директора на Новата академия Теодорос Кавалиотис.[1] През 1794 година неговият наследник на този пост Даниил Москополец издава четириезичния речник (на гръцки, армънски, албански и български) „Уводно обучение“, целящ да подпомогне изучаването на преобладаващия в книгоиздаването гръцки от армъни, албанци и българи.[1]

Йоасаф II Охридски, охридски архиепископ и патриарх от 1719 до 1745 г., е роден в Москополе. По негова повеля печатницата в Москополе за първи път отпечатва „Аколутия“, тоест Служба, на Свети Седмочисленици. Там Седмочислениците са възвеличани като „спасение за българите“, „стълбове и равноапостолни пастири на България“. За пръв път житието и службата на св. Наум Охридски се печата също там (на гръцки) през 1740 г., с посвещение на архиепископ Йоасаф.

Средствата за възстановяването на големия манастир „Рождество Богородично“ в Арденица, разрушен през 17 век от земетресение и пожар, са събрани от видни граждани от Москополе (1743).

 
Речник от Даниил Москополец на четири езика (гръцки, албански, армънски и български).[4][5][6][7][8]

В периода 1740 – 1769 г. Москополе и известно из цялата Османска империя и Европа, като „Новата Атина“ и Новата Мистра". [9][10]

Но когато Али Паша Тепеделенски се укрепил и разпрострял властта си над Тесалия, Епир и Албания, Москополе бил съсипан и населението му ограбено – няколко пъти между 1769 и 1788 г. и накрая през 1816 г. Някои от армъните, от различни градове в Македония, Москополе и други селища, се заселили в България още в началото на 19 в. – колонии се появяват в градовете Мелник, Горна Джумая, Дупница, Татар Пазарджик, Пловдив, Станимака, Пещера, Стара Загора. При масовото гонене на селяните от Костурско и Корчанско от страна на Али паша и кърджалиите, и при емигриране на населението от Македония към Южна и Североизточна България, историците особено споменават град Москополе.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Москополис (Moscopolis), Корчанска епархия, живеят 1476 гърци.[11]

ЗабележителностиРедактиране

Пет църкви са съхранени напълно: „Свети Николай“ / Shen Kolli (1722), „Света Богородица“ / Shen Meria (1712) – една от най-големите църкви в Албания, Св. Михаил / Shen Mehilli (1722), Св. Илия и Св. Атанасий / Shen Thanasi (1724). На изток, недалече от селището, стои на хълма най-старата църква – Св. Йоанн Кръстител (1632) със стенописи от 17 в.

ЛитератураРедактиране

  • Нида Бога: Москополе. Преводач: Николай Кюркчиев, София 2000 ISBN 9-54737-124-Х
  • Дори Фало: Трагедијата на еден град. Превод од албански Насер Селмани. 2005 (на албански език: Корча 1998; на армънски: 2002)
  • Хр. Силянов: Освободителните борби на Македония, II, с. 256: „Москополе (Воскопоя), гр.“
  • А. Селищев: Славянское население в Албании, с. 236 – 237[1]
  • Thede Kahl: Wurde in Moschopolis auch Bulgarisch gesprochen? // Probleme de filologie slavă XV. Editura Universităţii de Vest, Timişoara 2007, S. 484 – 494, ISSN 1453-763X
  • Max Demeter Peyfuss: Die Druckerei von Moschopolis, 1731 – 1769. Buchdruck und Heiligenverehrung im Erzbistum Achrida. Wien – Köln 1989. (= Wiener Archiv für Geschichte des Slawentums und Osteuropas. 13) ISBN 3-205-98571-0[2]
  • Karin Kirchhainer: Die Malereien in den Gewölbezonen der Kuppelbasiliken von Voskopoje (Moschopolis) // Acta Studia Albanica 1, 2007, S. 60 – 96
  • Maximilien Durand: Patrimoine des Balkans. Voskopoje sans frontières 2004. Somogy, Paris 2005 ISBN 2-85056-927-5
  • Aurel Plasari: Fenomeni Voskopojë, Tiranë 2000
  • Stilian Adhami: Voskopoja dhe monumentet e saj, Tiranë 1998
  • Valeriu Papahagi: Aromanii Moscopoleni şi comerţul veneţian în secolele al 17. şi al 18, Bucureşti 1935
  • Nicolas Trifon, Des Aroumains aux Tsintsares. Destinées historiques et littéraires d’un peuple méconnu 2005 ((fr))
  • Alexandru Niculescu: Multiculturalism, alteritate, istoricitate „Multiculturalism, Historicity and „The image of the Other““ // Literary Romania (România literară) 32, 2002, pp. 22,23
  • Angeliki Konstantakopoulou, Η ελληνική γλώσσα στα Βαλκάνια 1750 – 1850. Το τετράγλωσσο λεξικό του Δανιήλ Μοσχοπολίτη [The Greek language in the Balkans 1750 – 1850. The dictionary in four languages of Daniel Moschopolite]. Ioannina 1988, 11.
  • Antonios-Aimilios Tachiaos: The Bulgarian National Awakening and its Spread into Macedonia, Thessaloniki's Society for Macedonian Studies, 1990, pp. 21 – 23

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 142 – 143.
  2. Raymond Hutchings: Historical Dictionary of Albania. London 1996, S. 249.
  3. Max Demeter Peyfuss: Die Druckerei von Moschopolis. 1731 – 1769, S. 27 – 41 (виж „Литература“). Daniel Ursprung
  4. Multiculturalism, alteritate, istoricitate „Multiculturalism, Historicity and „The image of the Other““ by Alexandru Niculescu, Literary Romania (România literară), Issue: 32 / 2002, pp. 22 – 23.
  5. Angeliki Konstantakopoulou, Η ελληνική γλώσσα στα Βαλκάνια 1750 – 1850. Το τετράγλωσσο λεξικό του Δανιήλ Μοσχοπολίτη [The Greek language in the Balkans 1750 – 1850. The dictionary in four languages of Daniel Moschopolite]. Ioannina 1988, 11.
  6. Peyfuss, Max Demeter: Die Druckerei von Moschopolis, 1731 – 1769. Buchdruck und Heiligenverehrung im Erzbistum Achrida. Wien – Köln 1989. (= Wiener Archiv f. Geschichte des Slawentums u. Osteuropas. 13), ISBN 3205985710.
  7. Kahl, Thede: Wurde in Moschopolis auch Bulgarisch gesprochen? In: Probleme de filologie slavă XV, Editura Universităţii de Vest, Timişoara 2007, S. 484 – 494, ISSN 1453763X.
  8. "The Bulgarian National Awakening and its Spread into Macedonia", by Antonios-Aimilios Tachiaos, pp. 21 – 23, published by Thessaloniki's Society for Macedonian Studies, 1990.
  9. Greek, Roman and Byzantine studies. 1981
  10. Asterios I. Koukoudēs. The Vlachs: Metropolis and Diaspora. 2003.
  11. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.