Моята нощ при Мод (на френски: Ma nuit chez Maud) е френски филм от 1969 година на режисьора Ерик Ромер, част от френската нова вълна. Това е третия филм на режисьора от неговия проект Шест морални истории.

Моята нощ при Мод
Ma nuit chez Maud
РежисьориЕрик Ромер
ПродуцентиПиер Котрел
Барбе Шрьодер
СценаристиЕрик Ромер
В ролитеЖан-Луи Трентинян, Франсоаз Фабиан, Мари-Кристин Баро, Антоан Витез
ОператорНестор Алмендрос
МонтажСесил Десюги
РазпространителCompagnie Française de Distribution Cinématographique
Премиера15 май 1969
(Франция)
Времетраене110 минути
Страна Франция
Езикфренски
Цветностне
Външни препратки
IMDb Allmovie

По време на Коледа в един френски град филмът показва взаимодействията между четирима необвързани души - двама мъже и две жени, всеки познаващ един от тримата. Един мъж и жена са католици, а другите двама са атеисти. Дискусиите между четиримата често намесват трудовете на Блез Паскал и мнението му за математиката, етиката, религията и човешкото съществуване. Освен това обсъждат и тема, която Паскал не засяга - любовта между мъжа и жената.

Сюжет редактиране

Жан-Луи е млад инженер, който започва нова работа в Клермон-Феран, където не познава никого. Един ден в католическата църква среща млада блондинка и веднага разбира, че тя ще е бъдещата му жена. Впоследствие среща много стар негов приятел, който е атеист и марксист. Той го запознава с Мод - разведена жена, която също е атеистка. Жан-Луи прекарва една вечер в нейния апартамент, заради разразила се буря навън. Двамата водят дълги дискусии на различни теми и срещата им приключва с опит за осъществяване на интимен контакт. След като Жан-Луи напуска апартамента и, отново среща блондинката от църквата (Франсоаз) и се запознава с нея. След като се опознават той прекарва една вечер и в нейния апартамент.

Финалната сцена на филма показва Жан-Луи и Франсоаз след 5 години като двойка с дете. Двамата отиват на плаж на морето и случайно се засичат с Мод. Тогава Жан-Луи разбира, че бившия приятел на Франсоаз всъщност е бил бившия съпруг на Мод. Това разкритие обаче единствено заздравява връзката между двамата.

Награди редактиране

Филмов фествиал в Кан

Оскар

Награда на националното общество на кинокритиците

  • 1970: най-добър оператор за Нестор Алмендрос
  • 1971: най-добър сценарий за Ерик Ромер

Награда на филмовите критици на Ню Йорк 1970

  • най-добър сценарий за Ерик Ромер

Източници редактиране

  1. The 42nd Academy Awards (1970) Nominees and Winners // oscars.org. Посетен на 2011-11-16.
  2. The 43rd Academy Awards (1971) Nominees and Winners // oscars.org. Посетен на February 25, 2015.

Външни препратки редактиране