Мраморец
Мраморец (на македонска литературна норма: Мраморец) е село в община Дебърца на Северна Македония.
|
Мраморец Мраморец |
|
|---|---|
 Панорама на Мраморец |
|
  Мраморец |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 1250 m |
| Население | 8 души (2002) |
| Пощенски код | 6430 |
| Мраморец в Общомедия | |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в Илинската планина.
ИсторияРедактиране
В XIX век Мраморец е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мраморец (Mramoretz) е посочено като село с 50 домакинства със 135 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Мраморец има 45 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мраморец е населявано от 500 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мраморец има 536 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 8 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В селото има три църкви, посветени на Свети Никола – новата голяма гробищна от 1886 година, старата гробищна, разположена на два метра зад новата и изградената в 1982 година църквичка, разположена на 1 km западно от селото в местност със стари гробове, за която местните легенди казват, че е местоположението на старото село Белче.[6]
Старата гробищна църква „Свети Никола“
Новата гробищна църква „Свети Никола“, 1886
Църквата „Свети Никола“ в местността Белче, 1982
.jpg)
.jpg)
ЛичностиРедактиране
- Родени в Мраморец
Максим Стрезов (? – 1930), български революционер, войвода на ВМРО- Стоян Андреев, македоно-одрински опълченец, 21-годишен чета на Никола Герасимов, 1 рота на 2 скопска дружина[7]
Тоде Илиевски (р. 1952), писател от Северна Македония
БележкиРедактиране
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102 – 103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162 – 163.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Цркви и манастири во Охридско. // МИА, 2 март 2015. Посетен на 28 юли 2017.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 43.