Музей по история на медицината
Музеят по история на медицината е единственият музей за история на медицината в България.[1][2]. Той е част от структурата на Медицински университет - Варна.
| Музей по история на медицината | |
| Музеи в България | |
 | |
| Местоположение | Варна |
|---|---|
| Тематика | медицина |
| Работно време | |
| Лятно работно време | 09:00 – 19:00 ч.
събота 10:00- 18:30 (почивни дни: неделя) |
| Зимно работно време | 09:00 – 17:00 ч. (почивни дни: събота и неделя) |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | ул. „Параскева Николау“ № 7 |
| Телефон | 052/ 639 729 |
  | |
| Болница "Параскева Николау" | |
| |
 Местоположение във Варна | |
| Местоположение | Варна, Република България |
|---|---|
| Основана | 1869 |
История
редактиранеРазположен е в първата българска благотворителна болница. Тя е построена от варненкия майстор Янко Костанди с даренията на варненския търговец Параскева̀ Николау, който емигрира в Одеса. Той завещава 126 900 сребърни рубли за строителството, за заплатите на персонала и за издръжката на болните. Построена е на мястото на християнски гробища с параклис, посветен на Св. Пророк Илия. Първият пациент в болницата е приет на 8 ноември 1869 г. Позната е като Гръцката болница, а през 1904 г. за първи път се споменава в периодичната преса с името Болница "Параскева Николау".[3]
По време на антигръцките вълнения в България на 9 юли 1906 г. гръцката болница е превзета от българи,[4] а на 16 юли 1905 г. преминава в общинско владение.[5] На 20 юли 1907 г. болницата отбелязва своя годишнина, като това става на храмовия празник на параклиса Св. Пророк Илия, запазен и до днес в болничния двор.[6] През 1921 г. началникът на санитарния отдел на общината Александър Стателов е критикуван за решението на общината да преобрази общинската болница в хотел за пролетния сезон и старопиталище през зимата.[7] Изложение до смесената гръцко-българска емиграционна подкомисия в София от юристконсулта при Варненската община Янко К. Сираков сочи, че през 1928 г. все още има нерешен спор за имотите на гръцката община в град Варна.[8]
През годините сградата е служила като холерен изолатор, военен лазарет, инфекциозна болница, родилен дом,[9] противобясна станция, бактериологична станция, санепидстанция, хигиенно-епидемиологичен институт.[1]
Музей
редактиранеМузеят разполага с 3 експозиционни зали и фоайе с обща площ 400 m2. Експозицията проследява историята на медицината от 1000 г. пр.н.е. до днешно време. Устроени са и 2 помещения, представящи зъболекарски кабинет и аптека.[1]
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ а б в Капинчев, Иван. Музей по история на медицината.
- ↑ Музей по история на медицината // live.varna.bg. Посетен на 26 август 2017 г.
- ↑ Варненски общински вестник - дигитално копие - 30/06/1904, No. 17, стр.1
- ↑ Известник - вестник:седмичник - Варна/ No. 19, 12/07/1906, стр.1-2
- ↑ Свободен глас 9 дигитално копие - 16/07/1906, No. 26, стр.2
- ↑ Свободен глас - дигитално копие - 15/07/1907, No. 27, стр.2
- ↑ Варненски работник - дигитално копие / 11/07/1921, No. 10, стр.1
- ↑ Варненски общински вестник - дигитално копие - 28/11/1928, No. 190, приложение стр.1-3
- ↑ Варненски общински вестник - дигитално копие - 28/11/1927, No. 148, стр.1