Музей „Ататюрк“ (Солун)
Музеят „Ататюрк“ (на гръцки: Μουσείο Ατατούρκ) е къща музей в град Солун, Гърция. Музеят е разположен в родната къща на основателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк.[1][2][3]
| Музей „Ататюрк“ Μουσείο Ατατούρκ | |
| Музеи в Гърция | |
 Сградата на музея | |
| Местоположение | Солун |
|---|---|
| Тематика | къща музей |
| Основан | 1953 г. |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | улица „Апостолос Павлос“ № 75 |
| Сайт | thessaloniki.cg.mfa.gov.tr |
 | |
| Музей „Ататюрк“ в Общомедия | |
Местоположение редактиране
Разположен е на улица „Апостолос Павлос“ № 75, в непосредствена близост до турското консулство. По османско време улица се казва „Ислахане“ в махалата Коджа Касъм паша.[2]
История редактиране
Къщата е построена в 1870 година от мюдюр Хаджи Мехмед.[2][3] По-късно е наета от бащата на Мустафа Кемал Али Риза ефенди. Според преобладаващото мнение това е къщата, в която в 1881 година се ражда Мустафа Кемал. Съществува обаче и мнение, че той е роден в лъгадинското село Саръяр и той се мести тук на 7 години.[3] След 1888 година, когато умира Али Риза ефенди, къщата минава в ръцете на лелята на Мустафа Кемал - Хатидже. Кемал живее в нея до 1893 година, когато започва да учи в Солунското военно училище.[3] След Младотурската революция в 1908 година, Кемал се връща в Солун, купува къщата и остава да живее в нея заедно с майка си и сестра си. Роднините му живеят там до 1923 година, когато поради насилствения обмен на население между Гърция и Турция, са принудени да емигрират. Къщата минава в ръцете на гръцко семейство.[3]
На 29 октомври 1933 година по повод десетгодишнината на турската република на къщата е поставена паметна плоча.[2] В 1937 година къщата е закупена от община Солун и е предадена на генералното консулство на Турция на 19 февруари 1937 година. В 1940 година започват реставрационни работи, които обаче поради Втората световна война приключват едва в 1950 година.[2] При тези реставрационни дейности, къщата претърпява някои архитектурни промени.[3]
Къщата музей на Ататюрк е открита по повод петнадесетата годишнина от смъртта на Ататюрк на 10 ноември 1953 година. Музеят е обновен в 2013 година.[2]
През 1955 година твърдението за бомбардиране на музея от гръцки националисти, води до големи антигръцки демонстрации и насилие в Истанбул, известни като Истанбулски погром.[4]
Архитектура редактиране
В архитектурно отношение е триетажна къща с двор. Има елементи както на традицонна македонската архитектура от края на XIX век, като чардак на третия етаж, така и на по-нови архитектурни влияния като балкона и магазините. През 50-те години балконът е затворен и отворите на магазините са значително намалени. Резултатът от тази адаптация е, че първият и вторият етаж придобиват пълна симетрия във външния вид откъм улица „Апостолос Павлос“. От задната страна има много по-малко отвори. Там е главният вход за първия етаж и по-малък, спомагателен за приземния етаж.[3]
Интериор редактиране
Повечето мебели в музея са автентични, като някои са от мавзолея на Кемал и от Топкапъ в Истанбул. Изложени са много фотографии от различни фази от живота на турския реформатор. Сградата в 1981 година е боядисана отново в оригиналния си розов цвят. На първия ѝ етаж е дневна за гости, стаята на майката на Кемал, дневна и кухня. Вторият етаж включва стаята, в която Кемал е роден през 1881 година. В друга стая се излагат личните му предмети, а на стената има документи от образованието му, фотографии, публикации, исторически документи и книги за живота и работата на Кемал Ататюрк. Има и статуя на Кемал, направена от скулптора Мурад Даскинс, а в двора има нар, за който се твърди, че е засаден от бащата на Кемал.[2]
Бележки редактиране
- ↑ Μουσείο Ατατούρκ // Thessaloniki City Guide. Посетен на 25 юли 2019 г.
- ↑ а б в г д е ж Το Οθωμανικό αποτύπωμα της πόλης // Parallaxi Magazine, 2017-09-24. Посетен на 24 юли 2019 г.
- ↑ а б в г д е ж Μουσείο Κεμάλ Ατατούρκ // Thessarchitecture. Посетен на 26 декември 2020 г.
- ↑ Holland, Robert. "The Struggle for Mastery, 4 октомври 1955 – 9 март 1956", Britain and the Revolt in Cyprus, 1954 – 59, Oxford: Clarendon Press, 1998, pp. 75.