Мургаш
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мургаш.
Мургаш е планина в Западна Стара планина, Софийска област, между Ботевградската и Софийската котловина.
Мургаш | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България Софийска област |
Част от | Стара планина |
Най-висок връх | Мургаш |
Надм. височина | 1687 m |
Подробна карта | |
![]() |
Географско положение, граници, големина
редактиранеПланината Мургаш е дял от Западна Стара планина, в Мургашкия планински дял. На север полегатите ѝ склонове достигат до Ботевградската, а на юг стръмно се спускат към Софийската, Саранската и Камарската котловини. На северозапад, чрез седловината Снегьова бара (1030 м) се свързва с Голема планина, а на запад горната долина на река Елешница и седловина висока 1091 м я отделят и съответно свързват със Софийска планина. На изток долината на река Бебреш (ляв приток на Малки Искър) я отделя от планината Било, а Ботевградския проход (Арабаконак, 970 м) я свързва с Етрополска планина.
От северозапад на югоизток дължината ѝ е около 25 км, а ширината ѝ – 15 – 17 км. Билото ѝ е плоско, постепенно понижаващо се на изток, като над него стърчат отделни върхове.
Върхове
редактиранеНай-висока точка е връх Мургаш (1687 м), разположен в западната част на планината.
Име | Кота (m) |
---|---|
Мургаш | 1687 |
Камик | 1322 |
Рибарската чукла | 1205 |
Пръдлева чука | 1121 |
Геоложки строеж
редактиранеПланината е образувана върху остатъците от Свогенската антиклинала и изградена от палеозойски кристалинни скали, а южният ѝ склон и подножие – от триаски конгломерати и пясъчници, горнокредни варовици и вулканогенни скали. Южното подножие е заето от големи наносни конуси.
Климат и води
редактиранеОт нея водят началото си реките Елешница (десен приток на Лесновска река) и Батулийска река с левия си приток Елешница, всички от басейна на Искър.
Почви
редактиранеПо северните склонове почвите са кафяви горски и сиви горски, а по южните – канелени горски.
Флора
редактиранеНад 700 – 800 м е обрасла с хубави букови гори, а по по-ниските места преобладава горуна, примесен с габър.
Населени места
редактиранеНа северното ѝ подножие е разположено село Врачеш, а по южното – Горно Камарци, Елешница, Негушево, Осоица, Потоп, Желява и Саранци. В средата на планината се намира село Чурек.
Туризъм
редактиране- На връх Мургаш е изградена метеорологична наблюдателна станция.
- През Мургаш преминава маршрута „Ком – Емине“ – българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3.
- Елешнишки манастир – намира се в южното подножие на планината.
- Врачешки манастир – намира се в северното подножие на планината.
Хижи
редактиранеВ Мургаш се намират следните хижи:
Име | Надморска Височина (m) |
Действаща | Места | Ток | Вода |
---|---|---|---|---|---|
„Мургаш“ | 1490 | Не | 60 | Не | Да |
Хижа 'Мургаш' е изоставена след продажбата на „Кремиковци“. Има течаща вода, няма ток. Има помещение за нощуване при аварийни ситуации.
Пътища
редактиранеВ източната част на планината пред прохода Витиня (965 м) преминават участъци от автомагистрала „Хемус“ (18 км) и от Републикански път I-1 (25,8 км) Видин – София – ГКПП „Кулата“.
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 327.
- Стара планина пътеводител