Мургаш

планина в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Мургаш.

Мургаш е планина в Западна Стара планина, Софийска област, между Ботевградската и Софийската котловина.

Мургаш
42.833° с. ш. 23.669° и. д.
Местоположение на картата на България Софийска област
Общи данни
МестоположениеБългария
Софийска област
Част отСтара планина
Най-висок връхМургаш
Надм. височина1687 m
Подробна карта
Подробна карта

Географско положение, граници, големина редактиране

Планината Мургаш е дял от Западна Стара планина, в Мургашкия планински дял. На север полегатите ѝ склонове достигат до Ботевградската, а на юг стръмно се спускат към Софийската, Саранската и Камарската котловини. На северозапад, чрез седловината Снегьова бара (1030 м) се свързва с Голема планина, а на запад горната долина на река Елешница и седловина висока 1091 м я отделят и съответно свързват със Софийска планина. На изток долината на река Бебреш (ляв приток на Малки Искър) я отделя от планината Било, а Ботевградския проход (Арабаконак, 970 м) я свързва с Етрополска планина.

От северозапад на югоизток дължината ѝ е около 25 км, а ширината ѝ – 15 – 17 км. Билото ѝ е плоско, постепенно понижаващо се на изток, като над него стърчат отделни върхове.

Върхове редактиране

Най-висока точка е връх Мургаш (1687 м), разположен в западната част на планината.

Име Кота (m)
Мургаш 1687
Камик 1322
Рибарската чукла 1205
Пръдлева чука 1121

Геоложки строеж редактиране

Планината е образувана върху остатъците от Свогенската антиклинала и изградена от палеозойски кристалинни скали, а южният ѝ склон и подножие – от триаски конгломерати и пясъчници, горнокредни варовици и вулканогенни скали. Южното подножие е заето от големи наносни конуси.

Климат и води редактиране

От нея водят началото си реките Елешница (десен приток на Лесновска река) и Батулийска река с левия си приток Елешница, всички от басейна на Искър.

Почви редактиране

По северните склонове почвите са кафяви горски и сиви горски, а по южните – канелени горски.

Флора редактиране

Над 700 – 800 м е обрасла с хубави букови гори, а по по-ниските места преобладава горуна, примесен с габър.

Населени места редактиране

На северното ѝ подножие е разположено село Врачеш, а по южното – Горно Камарци, Елешница, Негушево, Осоица, Потоп, Желява и Саранци. В средата на планината се намира село Чурек.

Туризъм редактиране

  • На връх Мургаш е изградена метеорологична наблюдателна станция.
  • През Мургаш преминава маршрута „Ком – Емине“ – българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3.
  • Елешнишки манастир – намира се в южното подножие на планината.
  • Врачешки манастир – намира се в северното подножие на планината.

Хижи редактиране

В Мургаш се намират следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Мургаш 1490 Не 60 Не Да

Хижа 'Мургаш' е изоставена след продажбата на „Кремиковци“. Има течаща вода, няма ток. Има помещение за нощуване при аварийни ситуации.

Пътища редактиране

В източната част на планината пред прохода Витиня (965 м) преминават участъци от автомагистрала „Хемус“ (18 км) и от Републикански път I-1 (25,8 км) Видин – София – ГКПП „Кулата“.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране