Мусала

най-високият връх на Балканския полуостров
Тази статия е за върха в Рила. За термина от исляма вижте Мусалла.

Мусала̀ (от 14 март 1950 до 19 януари 1962 г. Сталин[1]) е най-високият планински връх в България и на целия Балкански полуостров. Надморската височина на връх Мусала е 2925,4 m[2], измерена от равнището на пристанище Варна. По-висок е с 8 m от връх Митикас в планината Олимп (Гърция) и с 11 m от връх Вихрен в планината Пирин (България). Мусала има относителна надморска височина от 2473 m, което го подрежда на 7-о място в Европа.[3]

Мусала̀
Мусала, снимана от района на Близнаците. Вдясно: Трионите и връх Малка Мусала. В далечината вляво: Витоша.
Мусала, снимана от района на Близнаците. Вдясно: Трионите и връх Малка Мусала. В далечината вляво: Витоша.
42.1792° с. ш. 23.5853° и. д.
Местоположение на картата на Рила
Общи данни
МестоположениеСофийска област, България
Част отРила
Надм. височина2925,4 m
Обект на БТС 80. Връх Мусала
Мусала̀ в Общомедия
Мусала, видян от връх Ястребец
Пирамидата на връх Мусала

Местоположение Редактиране

Мусала се намира в източните дялове на Рила планина, недалеч от известния курорт Боровец и на около 80 km от София. През лятото се посещава от много туристи от целия свят, но най-много от планинари от България и съседните страни. На върха са изградени метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН и Базовата екологична обсерватория „Мусала“ на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН.

Име Редактиране

Името на върха е останало от времето на Османското владичество. Предишното наименование на върха не е запазено.[4] Според някои схващания сегашното име произлиза от арабското „мусалла“ – „пътят към Бога“ или „място близо до Бога“, „място за молитва“, „молитвен връх“. „Мусалла“ се нарича също камъкът, върху който се полагат покойниците в джамията. Според други виждания произходът на името е от арабското „мусалат“, означаващо „доминиращ“, „господстващ“.[5] Същевременно в директен превод от санскрит думата मुसल означава име на мистична планина, свързана с живота на Буда.[6] От 21 декември 1949 г. до 1962 г. върхът и високопланинската метеорологична наблюдателница се казват Сталин,[7] на името на съветския диктатор Йосиф Сталин.

География Редактиране

Връх Мусала е изграден от палеозойски гранит, прорязан с гранитпорфирни жили. Има планинско-ливадни почви. Покрит е главно с алпийска растителност. В южната част на масива му има хубави планински пасища („чалове“). Забележително е разнообразието на флората, включваща някои интересни дървесни видове, и фауната; това е и добро място за наблюдение на птици.

 
Гледка към Мусала от връх Ястребец

Климат Редактиране

Средната годишна температура е минус 2,9 °C, средната февруарска – минус 12 °C, средната августовска – 5,4 °C; абсолютната минимална температура – минус 31,2 °C, абсолютната максимална температура – 18,7 °C. Преобладават северозападни ветрове. Средно 254 дни от годината Мусала е покрит със снежна покривка. На 17 декември 2019 г. е отчетен нов абсолютен температурен рекорд – 7,6 °C

   връх Мусала  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 7 3,4 12,1 13,7 12,6 16,5 20,0 18,7 17 14 9,6 7,6 20,0
Средни максимални температури (°C) −8,2 −7,6 −5,6 −1,6 2 5,4 8,5 9,1 6,1 1,8 −2,1 −6 0,2
Средни температури (°C) −10,9 −10,8 −9 −5,2 −1 2,3 5 5,3 2,6 −1 −4,9 −8,6 −3
Средни минимални температури (°C) −13,8 −13,6 −11,6 −7,8 −3,4 −0,1 2,1 2,5 −0,1 −3,6 −7,3 −11 −5,6
Абсолютни минимални температури (°C) −30,6 −29,8 −26,8 −20,6 −15,6 −12 −8 −9,8 −14 −17,5 −27,4 −31,2 −31,2
Средни месечни валежи (mm) 126 110 130 128 119 105 80 56 47 72 88 115 1176
Източник: Stringmeteo.com

Туризъм Редактиране

Първото документирано зимно изкачване на Мусала е през 1923 г., когато десетима души, начело с Павел Делирадев и Пейо Пеев, тръгвайки от Боровец, изкачват върха по хребета Маркуджика и слизат през Маричината долина.[8]

Подходи към върха

Всеки ден има микробус на всеки 30 минути:

  • от София (автогара Юг) до Самоков – от 7 до 20 ч. и
  • от Самоков до София (автогара „Юг“) – от 6 до 19 ч. (цена: 6 лв.; пътят е 63 km за 70 минути);
  • от Самоков до Боровец – от 8,45 до 19,15 ч.;
  • от Боровец до Самоков – от 7,30 до 19 ч. (пътят е 7 km за 12 минути);
  • има маршрутки на цена 2 лв.[9]
Маршрути за изкачване

Курортът Боровец е изходният пункт на маршрута. Най-краткият вариант е 1.1.1 – 1.1.2 – 2.1 – 3 – 4, а най-продължителният – 1.2 – 2.2.1. – 2.2.2 – 3 – 4.
1.1.1. Боровец – хижа Ястребец, с лифт, 30 мин. Има кабинков лифт (гондола), който започва на 200 m западно от паркинга на хотел „Самоков“ и завършва непосредствено до хижа Ястребец под връх Ястребец на височина 2369 m (работно време на лифта: 9 – 16 ч., всеки ден без понеделник и вторник, летния сезон – 9 – 18 ч.; цена – 10 лв. в едната посока, 20 лв. в двете посоки). Пътуването с лифта продължава около 25 – 30 минути. По този начин се спестява около три часа и половина труден преход. От там се разкрива красива панорама към високите върхове на Рила планина. На юг се виждат върховете Дено, Иречек, Малка Мусала, Мусала и Алеко. Хижа Ястребец представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 20 – 25 места, стаи с 2 – 4, 5, 6 и 8 легла със собствени санитарни възли, топла вода и душ, локално парно отопление, телевизор, масичка и малко скринче с огледало. Леглата са застлани с олекотени завивки, изгладени, колосани и ароматизирани чаршафи. Цени за денонощие за легло + закуска: летен сезон (1.5 – 30.10) – 25 лв., зимен сезон (1.12 – 30.4) – 30 лв. Хижата е водоснабдена и електрифицирана, основно обновена, разполага с ресторант [10]. Цени: чай – 1,50 лв., кафе „Лаваца“ – 2,50 лв., таратор – 2,50 лв., обедно меню (супа+готвено или 3 кюфтета + салата + малка бира или безалкохолно) за 6 лв. Тел: 0897 07 07 13, 0897 07 07 14, 0888 355 796; имейл: yastrebets@gmail.com. [11]
1.1.2. Хижа Ястребец – хижа Мусала, пеша, 1 час. Тръгва се по маркирана пътека, полегата, без стръмни участъци. Върви се по прав широк черен път. Пътеката пресича хълма Маркуджик, минава покрай три Т-образни лифта и за около 1 час разходка по алпийските ливади се достига до седмото Мусаленско езеро. То е разположено на 2389 m надморска височина (н.в.), на 1890 m северно от връх Мусала и е дълбоко 1,6 m. Хижа Мусала се намира на циркусен праг, край северния бряг на езерото. Представлява стара дървена двуетажна сграда, построена през 1966 г. от БТС, с капацитет 45 – 68 места в стаи с по 3, 4, 6, 7, 9 и повече легла с матраци, но без чаршафи и 2 общи помещения с пружинени нарове.[12] Нощувката на хижа Мусала е на цени 15 – 20 лв. на човек. Отоплението е с печки на твърдо гориво и камина с водна риза, която се спира през нощта. Хижата е електроснабдена кабелно от градската мрежа, но помещенията не са водоснабдени. Водоснабдяването е външно – с външни чешми и тоалетни. Има туристическа столова с телевизор и бюфет. Цените на порция леща или боб са около 3 – 5 лв.; супа – 3 лв.; чай – 1 лв.; кафе – 2 лв.; кола, фанта – 3 лв.; бира – 4 лв. Мненията за обслужването и санитарно-хигиенните условия са противоречиви. [13] Телефони: 089 666 1454 (Сашо), (0889 740 247, 0886 40 70 55, 0888 776 431); емейл: musala_hija@abv.bg. Стопанисва се от ТД „Рилски турист“, гр. Самоков, бул. „Искър“ 2, тел.: 0722 66 505, 0896 715 929.
1.2. Боровец – хижа Мусала, пеша, 4 ч. 30 мин. Най-лесният път за изкачване само пеша представлява права пътека от Боровец, 10 km в южна посока. В началото е хубав път, но после през пасищата е много заблатено и ще прогизнат краката, освен ако не са с непромокаеми обувки. Освен това там много често вали (ръми).
2.1. Хижа Мусала – заслон Еверест, пеша, 1 ч. 10 мин. На около 100 m от х. Мусала има един много стръмен участък, с който практически започва изкачването. Преминава се за около 20 мин. След това се редуват сравнително равни участъци и по-стръмни, но е поносимо. Нетренирани туристи трябва да почиват през 15-ина минути.[14]
2.2.1. Хижа Мусала – Алеково езеро, пеша, 1 ч. 30 мин. Пътеката е почистена и много добре маркирана. Тя започва от северната страна на езерото, което се намира до хижата. След около час и половина стръмно изкачване се стига до красивото Алеково езеро – третото от Мусаленските езера. Разположено е на 2544 m н.в., на 1160 m север-северозападно от връх Мусала и е дълбоко 14 m. Наречено е на името на близкостоящия връх Алеко.
2.2.2. Алеково езеро – заслон Еверест, пеша, 1 ч. По маршрута от Алеково езеро към в. Мусала, на 1 ч. път и на около 350 m северозападно от върха се намира Леденото езеро – първото и най-дълбоко Мусаленско езеро (16,4 м), най-високото езеро в България (2709 метра). Край северозападния му бряг на височина 2710 m е построен и най-високият в България планински заслон Еверест. Представлява двуетажна дървена постройка с метална конструкция с капацитет 30 места. Спи се в общи туристически спални на нарове с одеяла и чаршафи за еднократно ползване. Цената за нощувка е 10 – 12 лв. до 8 ч. сутринта. Заслонът е електрифициран, но не е водоснабден. Отоплението е електрическо. На заслона има храна. Вода има на 0,05 ч. Заслонът е пункт от европейския маршрут „Е-8“. Там може да се пренощува с предварителна заявка; тел. 0888 590342, 0889 881814, 0896 715944, 0896 715199. В непосредствена близост до него е заслон Ледено езеро с 6 места, който не работи.
3. Заслон Еверест – връх Мусала, пеша, 35 мин. От заслона следва доста стръмно изкачване. Лятната пътека е право нагоре. На места пътеката е тясна и наклонена към сериозна урва. От друга страна, може да се тръгне по зимната пътека, маркирана с пилони, които са разположени по североизточното било на Мусала – направо по един скален ръб към върха. Зимната пътека с пилоните е много по-стръмна и е оборудвана с метално въже. Тя почти не се ползва през лятото, защото е много по-лесно движението по лятната пътека. Целият път до върха е по каменисти пътеки или направо чрез скачане от камък на камък. Уморително е за колената и глезените, особено без специални планински обувки. Пътят от заслона до връх Мусала е около 30 – 35 минути.[15] Гледката от върха е наистина главозамайваща – човек може спокойно да се наслаждава на останалите върхове на Рила планина; на острите зъбери на Пирин; на планините Витоша и Средна гора; на зелените била и склонове на Родопите; и най-накрая, но не на последно място – величествената Стара планина.
Самият връх е плато с няколко постройки. Има две сгради: научноизследователска лаборатория и метеорологична станция, където може да се купят горещи напитки (чай, кафе), вафли, кока-кола и др. и картички на изгодни цени.[16]
4. Връщане: Връх Мусала – Боровец, пеша+лифт: 3,5 – 8 ч., само пеша: 7,5 – 12 ч. На връщане трябва да се тръгне по маркираната пътека за хижа Мусала. От хижата може да се слезе с кабинковия лифт или да се мине през долината на река Бистрица и след 4,30 ч. преход да се стигне до Боровец. Ако се избере втория вариант, тръгва се от хижата по зимната туристическа пътека, която е маркирана с колове (боядисани в черно и жълто), надолу към реката. Пътеката пресича реката и продължава надолу по долината. В началото тя лъкатуши между клек, а после минава през иглолистна гора. Преходът трае от 3,5 до 8 часа (ако връщането е с лифта) или от 7,5 до 12 часа (ако се минава през долината на р. Бистрица) в зависимост от скоростта и включва и няколко кратки почивки. Подходящ е само за летния и есенния сезон.

Любопитно
  • Това, че при ясно време се вижда дори Бяло море, е легенда. Планините в Южна България и Северна Гърция пречат на пряката видимост, а и сферичната форма на Земята прави невъзможно наблюдаването на толкова отдалечени обекти.

Галерия Редактиране

Бележки Редактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 148.
  2. Илия Йовев. Колко е висок връх Мусала?. // сп. „ГЕОграфия'21“, бр. 5/2007 ISSN – 6628 1312 – 6628, 2007. Посетен на 29 юли 2015.
  3. Europe Ultra-Prominence peaks. // Посетен на 3.1.2020.
  4. Bŭlgarski ezik, Volume 19, Institut za bŭlgarski ezik (Bŭlgarska akademii͡a na naukite), 1969, str. 573.
  5. Известия на българското географско дружество, 1964 г. стр. 197.
  6. Речник на сходните думи между Български и Санскрит. // wikibooks.org.
  7. Указ № 950 от 3 декември 1949 г. Обн. ДВ. бр. 296 от 21 декември 1949 г.
  8. Пеев, Пейо. Зимен излет до Мусала. Списание „Български турист“, кн. 8, 1923 г. // friendsadventures.org. 19 декември 2020. Посетен на 7 януари 2023.
  9. Автобусни разписания bgrazpisanie.com
  10. Ястребец – каменна хижа, архив на оригинала от 21 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141221043405/http://yastrebets.com/bg/offers/, посетен на 2014-12-20 
  11. Хижа Ястребец
  12. Хижа Мусала
  13. www.bulgarian-mountains.com
  14. www.bulgarian-mountains.com
  15. Заслон „Еверест“
  16. Планински атракции в България: Връх Мусала

Външни препратки Редактиране