Муса Палев

български политик

Муса Джемал Палев е български политик. Народен представител от парламентарната група на ДПС в XL и XLI народно събрание. Областен управител на Благоевград в правителството на Пламен Орешарски.[1] Бил е областен председател на ДПС Благоевград.[2] Владее английски и руски език.[1] На предсрочните парламентарни избори през 2014 Муса Палев не е водач на листа, но чрез преференции успява да стане част от XLIII народно събрание от ПГ на ДПС. Той отказва да напусне парламента (макар че е имало решение всички кандидат-депутати на ДПС да се откажат, ако бъдат избрани с преференции) и на 28 ноември 2014 е изключен от ПГ на ДПС.

Муса Палев
български политик
4 ноември 2014 г.
Роден
Народен представител в:
XL НС   XLI НС   XLIII НС   

Биография редактиране

Муса Палев е роден на 11 февруари 1971 година в село Бабяк, община Белица.[1][2][3] Завършва специалностите „Социални дейности“ и „Бизнес администрация“.[2][3]

Народен представител редактиране

На парламентарните избори в България през 2005 година е избран за народен представител от листата на Движение за права и свободи в 1 МИР Благоевград.

На парламентарните избори в България през 2009 година е избран за народен представител от листата на Движение за права и свободи в 1 МИР Благоевград.[4] В първото правителство на Бойко Борисов е член на Комисията по труда и социалната политика (2009 – 2013).[2]

На предсрочните парламентарни избори през 2014 Муса Палев не е водач на листа, но чрез преференции успява да стане част от XLIII народно събрание от ПГ на ДПС. Той отказва да напусне парламента (макар че е имало решение всички кандидат-депутати на ДПС да се откажат, ако бъдат избрани с преференции) и на 28 ноември 2014 е изключен от ПГ на ДПС.

Областен управител редактиране

През юни 2013 година е назначен от правителството на Пламен Орешарски за областен управител на Благоевград.[3] На 17 юни,[5] по повод назначението му, десетки жители на Благоевград окупират сградата на областната администрация, недоволни от назначението му,[3] протестират около 100 души, сред които и привърженици на ВМРО-БНД.[5]

Източници редактиране