Мустакато тръстикарче
Мустакато тръстикарче[3], мустакат синигер[4], мустакатка[4] (Panurus biarmicus) – вид птица от семейство мустакаткови (Panuridae). Среща се и в България.[5]
Мустакато тръстикарче | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
♂ Мустакато тръстикарче | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
♀ Мустакато тръстикарче | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Des Murs, 1860 Koch, 1816 (Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Мустакато тръстикарче в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Физически характеристики
редактиранеМустакатите тръстикарчета достигат големина 14 – 15,5 cm.[6] При тях се наблюдават и полов и възрастов диморфизъм. Опашката е дълга и стъпаловидна. Мъжкият е с кафяв гръб и сива глава, с черно мустаче под окото. Отдолу е белезникав, с охрист корем и черно подопашие. Женската е без мустаче, главата и подопашката са кафяви. Младите наподобяват женската, но са с черни перца по гърба.[6] Издават звуци наподобяващи звънливо „цвин-цвин“.
Разпространение
редактиранеСреща се разпокъсано в цяла Евразия – от Великобритания до Япония. Обитава водоеми, обрасли с блатна растителност. В България гнезди на някои обрасли с тръстика места по Дунавското крайбрежие, край езерата Шабла и Дуранкулак, и край Бургаските езера.[2] През зимата се събира в ята и се скита в търсене на храна из тръстикови масиви край любимите му блата и езера.
В България се среща целогодишно. Начинът на скитане през зимата – на шумни ята, го прави по-лесно забележим през този сезон.
Хранене
редактиранеНай-често събират храната си от тръстиките и от земята.[4] През лятото се хранят с насекоми и паяци, а през зимата – предимно със семена на тръстики и други растения.[4]
Размножаване
редактиранеОбикновено гнезди на колонии (т.е. много двойки си правят гнездата в близост едно до друго). Гнездото е разположено ниско в тръстиката и е кръгло, чашкообразно. Снасят се 5 – 7 яйца, които се мътят около 12 дена и от двамата родители. Грижите за потомството в гнездото продължават 9 – 12 дена. За една година могат да се отгледат две люпила.
Източници
редактиране- ↑ Panurus biarmicus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ а б Червена книга на Република България. Мустакато тръстикарче. Посетен на 10 март 2014
- ↑ Определител на гнездящите птици в България, сайт на Българското дружество за защита на птиците
- ↑ а б в г Нанкинов, Димитър. Изследвания върху фауната на България. Птици – Aves, разред Врабчоподобни – Passeriformes. София, ЕТО ООД, 2009. ISBN 9789549859447. с. 187 – 192.
- ↑ BirdLife International. Panurus biarmicus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)
- ↑ а б Collins Bird Guide, second edition. London, HarperCollins, 2009. ISBN 9780007267262.