Мустакато тръстикарче

вид птица

Мустакато тръстикарче[3], мустакат синигер[4], мустакатка[4] (Panurus biarmicus) – вид птица от семейство мустакаткови (Panuridae). Среща се и в България.[5]

Мустакато тръстикарче
♂ Мустакато тръстикарче
Мустакато тръстикарче
♀ Мустакато тръстикарче
Мустакато тръстикарче
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Мустакаткови (Panuridae)
род:Мустакати тръстикарчета (Panurus)
вид:Мустакато тръстикарче (P. biarmicus)
Научно наименование
Des Murs, 1860
Koch, 1816
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Мустакато тръстикарче в Общомедия
[ редактиране ]
Panurus biarmicus

Физически характеристики

редактиране

Мустакатите тръстикарчета достигат големина 14 – 15,5 cm.[6] При тях се наблюдават и полов и възрастов диморфизъм. Опашката е дълга и стъпаловидна. Мъжкият е с кафяв гръб и сива глава, с черно мустаче под окото. Отдолу е белезникав, с охрист корем и черно подопашие. Женската е без мустаче, главата и подопашката са кафяви. Младите наподобяват женската, но са с черни перца по гърба.[6] Издават звуци наподобяващи звънливо „цвин-цвин“.

Разпространение

редактиране

Среща се разпокъсано в цяла Евразия – от Великобритания до Япония. Обитава водоеми, обрасли с блатна растителност. В България гнезди на някои обрасли с тръстика места по Дунавското крайбрежие, край езерата Шабла и Дуранкулак, и край Бургаските езера.[2] През зимата се събира в ята и се скита в търсене на храна из тръстикови масиви край любимите му блата и езера.

В България се среща целогодишно. Начинът на скитане през зимата – на шумни ята, го прави по-лесно забележим през този сезон.

Най-често събират храната си от тръстиките и от земята.[4] През лятото се хранят с насекоми и паяци, а през зимата – предимно със семена на тръстики и други растения.[4]

Размножаване

редактиране

Обикновено гнезди на колонии (т.е. много двойки си правят гнездата в близост едно до друго). Гнездото е разположено ниско в тръстиката и е кръгло, чашкообразно. Снасят се 5 – 7 яйца, които се мътят около 12 дена и от двамата родители. Грижите за потомството в гнездото продължават 9 – 12 дена. За една година могат да се отгледат две люпила.

Източници

редактиране
  1. Panurus biarmicus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. а б Червена книга на Република България. Мустакато тръстикарче. Посетен на 10 март 2014
  3. Определител на гнездящите птици в България, сайт на Българското дружество за защита на птиците
  4. а б в г Нанкинов, Димитър. Изследвания върху фауната на България. Птици – Aves, разред Врабчоподобни – Passeriformes. София, ЕТО ООД, 2009. ISBN 9789549859447. с. 187 – 192.
  5. BirdLife International. Panurus biarmicus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)
  6. а б Collins Bird Guide, second edition. London, HarperCollins, 2009. ISBN 9780007267262.