Мъглавит
Мъглавит, още Маглавит или Маглаик (на турски: Gökyaka, Гьокяка), е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на селото е 72 души.[1]
Мъглавит Gökyaka | |
— село — | |
Страна | Турция |
---|---|
Регион | Мармара |
Вилает | Лозенград |
Околия | Малък Самоков |
Надм. височина | 452 m |
Население | 72 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.) |
Пощенски код | 39500 |
Телефонен код | (+90) 288 |
МПС код | 39 |
Часова зона | FET (UTC+3) |
География
редактиранеСелото се намира в историко–географската област Източна Тракия, в северните склонове на Странджа, в близост до българо-турската граница.
История
редактиранеПрез 19 век Мъглавит е българско село в Малкотърновска кааза на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 59 български екзархийски семейства или 278 души.[2]
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Мъглавит силно пострадва. Всичките 65 къщи са ограбени, а населението е избягало.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Мъглавит кьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Българското население на Мъглавит се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от мъглавитчани се заселват в напуснатото от гръцките си жители село Кости.
Личности
редактиране- Родени в Мъглавит
- Андрей Стоянов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[5]
- Димитър Стоянов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[6]
- Желязко Стоянов Жеков или Каражеков, деец на ВМОРО от 1900 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на смъртната дружина в Маглаик и участва в нападението срещу турския гарнизон в Инджекьой.[7][8]
- Стоян Желязков (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[9]
Бележки
редактиране- ↑ „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“ // trakyanet.com. Архивиран от оригинала на 2019-07-05. Посетен на 28 декември 2019. (на турски)
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 664.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 668.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 55.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 160.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.