Отваря главното меню

Мъгленски пещерен парк

Мъгленският или Пожарски пещерен парк (на гръцки: Σπηλαιοπάρκο Αλμωπίας, Λουτρών) е пещерна система в южните склонове на планината Нидже (Ворас), Северна Гърция, разположена над мъгленското село Пожарски бани (Лутра Лутракиу).

Мъгленски пещерен парк
Σπηλαιοπάρκο Αλμωπίας
Macedonian Museums-60-Laogr Fys Loutrakioy Pellas-264.jpg
Музейни експонати, открити в пещерния парк
Локация Пожарски бани, Гърция
Откриване 90-те години на XX век

Пещерите са от голяма важност за науката, тъй като в тях има следи от ранно човешко обитаване и кости от животни.[1][2] Находките от пещерите са изложени в Природонаучния музей в Съботско (Аридеа).

ОписаниеРедактиране

Пещерният комплекс е открит през 90-те години на XX век. Състои се от около петнадесет пещери от различен вид и с различни размери, разположени по течението на реката Колова (Агиос Николаос), формирани преди появата на равнината Мъглен, когато нивото на морето стига до скалата.[1] Проучвания се водят от 2004 година насам от Ефорията за палеоантропология и спелеология на Северна Гърция.[2]

Пещерите имат голям палеонтологичен и палеоекологичен интерес заради големия брой остатъци от животински скелети, предимно на праисторическата пещерна мечка (Ursus spelaeus), датирани от плейстоцена и по-конкретно от последния леден период Вюрм (пред 80 000 – 10 000 години).[1]

Пещерите имат и археологически интерес. Съдейки по запазените керамични фрагменти, пещерите са използвани от хора от края на неолита и през бронзовия период – или като постоянни жилища или като временни за пастирите от областта.[1]

ПещериРедактиране

Пещерни формации
Име Бележка
Пещерен процеп
Пещера 1 (Свети Георги) Една от най-големите пещери, чиято голяма ѝ зала е използвана за култови практики
Пещера 2 Най-голямата пещера с неолитни находки и следи от употреба от хора
Пещера 3 Малка пещера, близо до процепа, на чийто вход има пещерна рисунка
Пещерно укритие 4 Едно от най-големите от този вид, с два входа
Пещерно укритие 5 На почернените ѝ стени са открити най-важните рисунки в комплекса
Пещерно укритие 6 С големи размери, открити са фосили от кафява мечка и керамика
Пещерно укритие 6а С големи размери и скални рисунки и надписи
Пещерно укритие 7 На скалата отвън има релфи, открити са и римски монети
Пещера 8 Огромен процеп във вертикална скала, който на височина 25 m метра се отваря в пещера
Пещера 9 Има красив коридор с бели сталактити и сталагмити
Пещерен процеп 10 Намира се във вертикални скали, 15 m над Пещера 1
Пещерно формирование 11 Процеп в скалата на 7 m под Пещера 1
Пещерно формирование 12 Голям отвор с вид на вход към пещера
Пещерни отвори

Пещерен процепРедактиране

Пещерният процеп (Σπηλαιοβάραθρο) е една от най-важните пещери в парка. Дълга е 50 m и е във варовикова скала. Във вътрешността са открити керамични находки от късния неолит, а в най-дълбоката част е намерен скелет на мъж около 40 – 50 години от историческия период. Пещерата носи името си по процеп в скалата, от който се осветява.[1]

Пещера 1Редактиране

Сред най-важните пещери е 1 или така наречената Меча пещера (Αρκουδοσπηλιά). Днешният вход е по-късен, тъй като в нея са открити скелети на големи мечки, които не биха могли да влязат през него. Част от пещерата е формирана изкуствено от праисторически хора.[1]

Пещера 2Редактиране

Ценна от археологическа гледна точка е и Пещера 2, една от най-големите пещери, известна и като „Партизанския склад“ (Αποθήκη των Ανταρτών).[1] Пещерата е богата на археологически находки.[2] По цялата повърхност на пещерата има остатъци от огнища и значителни количества керамика от късния неолит и ранната бронзова епоха.[1][3] Находките включват каменни и костени инструменти, кости от редица домашни животни и останки от растения – остатъци от храна. Близо до входа има следи от случайно използване на пещерата в по-късни праисторически и исторически периоди.[2]

Други пещериРедактиране

Други пещери са „Авра“, носеща името на съседния запуснат хотел, „Пещерата на керамиката“ и пещерата „Плоча“. И в трите са открити археологически находки. В миналото част от историческите слоеве са отстранени и много находки са унищожени.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и Σπηλαιοβάραθρο Λουτρακίου. // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Посетен на 24 април 2018.
  2. а б в г Ἡ «Ἀποθήκη τῶν Ἀνταρτῶν» στὰ Λουτρὰ Λουτρακίου Ἀριδαίας.... // LhiLna. Посетен на 24 април 2018.
  3. Σπήλαιο Β Λουτρών Λουτρακίου (Αποθήκη των Ανταρτών). // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 24 април 2018.