Мъгленски пещерен парк
Мъгленският или Пожарски пещерен парк (на гръцки: Σπηλαιοπάρκο Αλμωπίας, Λουτρών) е пещерна система в южните склонове на планината Нидже (Ворас), Северна Гърция, разположена над мъгленското село Пожарски бани (Лутра Лутракиу).
| Мъгленски пещерен парк | |
| Σπηλαιοπάρκο Αλμωπίας | |
 Музейни експонати, открити в пещерния парк | |
  Местоположение в Гърция | |
| Местоположение | Пожарски бани, Гърция |
|---|---|
| Откриване | 90-те години на XX век |
Пещерите са от голяма важност за науката, тъй като в тях има следи от ранно човешко обитаване и кости от животни.[1][2] Находките от пещерите са изложени в Природонаучния музей в Съботско (Аридеа).
Описание редактиране
Пещерният комплекс е открит през 90-те години на XX век. Състои се от около петнадесет пещери от различен вид и с различни размери, разположени по течението на реката Колова (Агиос Николаос), формирани преди появата на равнината Мъглен, когато нивото на морето стига до скалата.[1] Проучвания се водят от 2004 година насам от Ефорията за палеоантропология и спелеология на Северна Гърция.[2]
Пещерите имат голям палеонтологичен и палеоекологичен интерес заради големия брой остатъци от животински скелети, предимно на праисторическата пещерна мечка (Ursus spelaeus), датирани от плейстоцена и по-конкретно от последния леден период Вюрм (пред 80 000 – 10 000 години).[1]
Пещерите имат и археологически интерес. Съдейки по запазените керамични фрагменти, пещерите са използвани от хора от края на неолита и през бронзовия период – или като постоянни жилища или като временни за пастирите от областта.[1]
Пещери редактиране
| Пещерни формации | |
|---|---|
| Име | Бележка |
| Пещерен процеп | |
| Пещера 1 (Свети Георги) | Една от най-големите пещери, чиято голяма ѝ зала е използвана за култови практики |
| Пещера 2 | Най-голямата пещера с неолитни находки и следи от употреба от хора |
| Пещера 3 | Малка пещера, близо до процепа, на чийто вход има пещерна рисунка |
| Пещерно укритие 4 | Едно от най-големите от този вид, с два входа |
| Пещерно укритие 5 | На почернените ѝ стени са открити най-важните рисунки в комплекса |
| Пещерно укритие 6 | С големи размери, открити са фосили от кафява мечка и керамика |
| Пещерно укритие 6а | С големи размери и скални рисунки и надписи |
| Пещерно укритие 7 | На скалата отвън има релфи, открити са и римски монети |
| Пещера 8 | Огромен процеп във вертикална скала, който на височина 25 m метра се отваря в пещера |
| Пещера 9 | Има красив коридор с бели сталактити и сталагмити |
| Пещерен процеп 10 | Намира се във вертикални скали, 15 m над Пещера 1 |
| Пещерно формирование 11 | Процеп в скалата на 7 m под Пещера 1 |
| Пещерно формирование 12 | Голям отвор с вид на вход към пещера |
| Пещерни отвори | |
Пещерен процеп редактиране
Пещерният процеп (Σπηλαιοβάραθρο) е една от най-важните пещери в парка. Дълга е 50 m и е във варовикова скала. Във вътрешността са открити керамични находки от късния неолит, а в най-дълбоката част е намерен скелет на мъж около 40 – 50 години от историческия период. Пещерата носи името си по процеп в скалата, от който се осветява.[1]
Пещера 1 редактиране
Сред най-важните пещери е 1 или така наречената Меча пещера (Αρκουδοσπηλιά). Днешният вход е по-късен, тъй като в нея са открити скелети на големи мечки, които не биха могли да влязат през него. Част от пещерата е формирана изкуствено от праисторически хора.[1]
Пещера 2 редактиране
Ценна от археологическа гледна точка е и Пещера 2, една от най-големите пещери, известна и като „Партизанския склад“ (Αποθήκη των Ανταρτών).[1] Пещерата е богата на археологически находки.[2] По цялата повърхност на пещерата има остатъци от огнища и значителни количества керамика от късния неолит и ранната бронзова епоха.[1][3] Находките включват каменни и костени инструменти, кости от редица домашни животни и останки от растения – остатъци от храна. Близо до входа има следи от случайно използване на пещерата в по-късни праисторически и исторически периоди.[2]
Други пещери редактиране
Други пещери са „Авра“, носеща името на съседния запуснат хотел, „Пещерата на керамиката“ и пещерата „Плоча“. И в трите са открити археологически находки. В миналото част от историческите слоеве са отстранени и много находки са унищожени.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и Σπηλαιοβάραθρο Λουτρακίου // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-04-27. Посетен на 24 април 2018.
- ↑ а б в г Ἡ «Ἀποθήκη τῶν Ἀνταρτῶν» στὰ Λουτρὰ Λουτρακίου Ἀριδαίας... // LhiLna. Архивиран от оригинала на 2018-04-26. Посетен на 24 април 2018.
- ↑ Σπήλαιο Β Λουτρών Λουτρακίου (Αποθήκη των Ανταρτών) // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 24 април 2018.