Уикипедия

Мъглен (област)

(пренасочване от Мъгленско)
Вижте пояснителната страница за други значения на Мъглен.

Мъглен, Меглен, Мъгленско/Мегленско или Българо-Меглен[1] (на гръцки: Μογλενά, Моглен̀а или Αλμωπία, Алмоп̀ия, на турски: Karacova, Караджова) е историко-географска и административна област (дем) в Централна Македония, Гърция. Областта представлява изключително красива котловина, оградена от планините Нидже (Ворас) от запад, Кожух (Дзена) от север и Паяк (Пайко) от изток. През котловината тече река Мъгленица (Могленицас) със своите многобройни притоци.

Дем Мъглен
Δήμος Αλμωπίας
Дем в Република Гърция
Мъглен от сателит – на изток планината Паяк, на север Кожух, на запад - Нидже
Дем Мъглен на картата на Централна МакедонияДем Мъглен на картата на Централна Македония
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
Географска област Мъглен
ЦентърСъботско
Селища44
Население29 354 души (2001)
Телефонен код23840-2
Пощенски код584 00
Официален сайтwww.dimosalmopias.gov.gr
Мъглен в Общомедия

История редактиране

В Античността областта, известна като Алмопия, е една от 17-те провинции на Македонското царство. Името на областта идва от алмопите — според древногръцката митология народ от гиганти.

През VI-VII век в областта се заселва славянското племе сагудати и тя получава името Мъглен (с вариант Меглен) и в нея съществува град-крепост със същото име, който е епископско седалище. Предполага се, че след завладяването на Източна България от Йоан Цимиски през 971 година българският патриарх Герман за кратко премества седалището си в Мъглен. След битката при Беласица през 1014 година и смъртта на българския цар Самуил градът е обсаден от войските на император Василий II. След дълга съпротива, ръководена от войводата Илица, Мъглен е превзет през 1015 година. Византийските власти заселват в областта сирийци, арменци и печенези. След 1018 година Мъглен е седалище на митрополит на Охридската архиепископия.[2]

 
Крепостта Мъглен
 
Фрагмент от крепостта

През 1203 година българският цар Калоян отново превзема крепостта Мъглен и пренася мощите на канонизирания епископ Иларион Мъгленски в столицата си Търново, а цар Иван Асен II ги поставя в църквата „Свети Четиридесет мъченици“.

Градът Мъглен е напълно разрушен по време на османското нашествие. Руините му са в близост до село Слатина (днес Хриси). Името Мъглен продължава да се носи от епископията и от областта. През 1719 година епископската катедра Мъглен е повишена в митрополия Мъглен и Катраница (Μητρόπολη Μογλενών και Κατρανίτζης). В средата на XVIII век в 1759 година голяма част от българското и влашкото население в Мъглен, начело с митрополита, приема исляма. Митрополитското седалище е преместено в Катраница (днес Пирги), после в Емборе (Емборио) и накрая в Лерин (Флорина).

Английският учен и дипломат Уилям Лийк пише в 1806 година за Мъглен:

„ Моглена е гръцка епархия, която се нарича и Моглена и Молесха... И двете имена са дадени от славянските племена, които се заселват в македонските равнини около 9 век и изтласкват гърците в Халкидическия полуостров или към ниските части на равнината, около морето... Гърците сега са ограничени в тези две части на Долна Македония... Турците в Карайоваси се предполага, че в по-голямата си част са ислямизирани българи.[3] “

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822), че Моглина е населявана от „турци и българи, които са най-невежи“.[4]

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

„ Караджа оваси или Черната страна е населена... с българи вероотстъпници.[5] “

В края на XIX век областта е населена предимно от българи християни, помаци и власи и е разделена между Воденска, Ениджевардарска и Гевгелийска каза. Българите в Мъглен се наричат пуливаковци или долнополенци[6].

В 1906 година областта е превърната в каза Караджаоваси с ценър Съботско, в която влиза цялата област без Лесково и Тушин. Българското просветно дело започва да се развива в Мъглен в началото на 1860-те години с откриването на българско училище в Саракиново. По български данни към 1909 година по време на Младотурския режим в областта живеят 48 928 души, от които 27480 българи мохамедани и 9370 власи. В областта има 21 основни български училища и едно класно в Съботско. Учениците са 1026-750 момчета и 276 момичета. Църквите, в които се служи на български са 20, а екзархийските свещеници – 26.[7]

След Междусъюзническата война през 1913 година Мъглен остава в Гърция. По време на Първата световна война Мъглен се намира непосредствено до фронтовата линия на Македонския (Южния) фронт. Селата Сборско (днес Певкото) и Тушин (днес Аетохори) са разрушени при военните действия, а жителите им се преселват в различни части на териториите под българско управление - Тиквеш, Гевгелийско, Горна Джумая, Стара Загора и други. След войната част от власите също се изселват — най-вече в Южна Добруджа. През 1924 година по силата на Лозанския мирен договор мюсюлманското население от областта е принудено да се изсели в Турция и на негово място са заселени голям брой гърци бежанци от Мала Азия и Източна Тракия. Изселилите се от Мъглен мюсюлмани са заселени от турското правителство предимно в района на Анталия и Ъспарта.

Влахомъглен редактиране

 
Карта на Влахомъглен

В най-североизточната част на областта по горното течение на Голема река и по западните и източните склонове на планината Паяк са разположени няколко села, които образуват областта Влахомъглен (или Влахомеглен, на гръцки Βλαχομογλενά). Влашките мъгленски села са Нъте (Нотия), Лугунци (Лангадия), Бериславци (Периклия) и Ошин (Архангелос), но географски Влахомъглен излиза извън географските граници на Мъглен и обхваща и селата Люмница (Скра), Купа, Ливада (Ливадия), Църна река (Карпи) и Баровица (Кастанери) от дем Пеония, както и Хума, Серменин и Конско от община Гевгели на Северна Македония.

Тези села традиционно са населени с власи християни, а едно от тях — Нъте в 1759 година е потурчено. Мъгленорумънският или езикът на мъгленските власи — мъгленорумъните се отличава значително от езика на останалите македонски власи, които са арумъни. Арумъни са и жителите на Ливада. Някои учени говорят за влияние на българския език и по-конкретно на някои родопски говори върху мъгленорумънския говор. Според тези автори власите в Меглен са се преселили от Родопите след XII век[8]. Носията на мъгленорумъните се отличава от тази на аромъните и е сходна с носията на местните българи. Голяма част от обичаите на мъгленските власи също са идентични или сходни с българските.[9]

След като областта попада в Гърция много от мъгленските власи емигрират в Румъния, а власите помаци от Нъте се изселват през 20-те години в Турция.

Дем Мъглен редактиране

 
Топографска карта на дема

В административно отношение областта до 1997 година е епархия в ном Пела. От 1997 година със закона Каподистрияс е разделена на демите Съботско (Аридеа) в западната ѝ част и Къпиняни (Ексаплатанос) в източната, а от 1 януари 2011 година със закона Каликратис е самостоятелен дем (Δήμος Αλμωπίας).[10] Главен град на областта и дема е Съботско.

Демова единица Съботско редактиране

Според преброяването от 2001 година дем Съботско (Δήμος Αριδαίας) има 20 213 жители и в него влизат следните демови секции и селища:

 
Бившият дем Съботско на картата на бившия ном Пела
 
Кметството
 
Центърът на Съботско със статуя на Ангел Гацо
 
Църквата в Бахово.
  • Демова секция Съботско
  • Демова секция Бахово
  • Демова секция Биджова махала
  • Демова секция Бизово
  • село Бизово (Μεγαπλάτανος, Мегаплатанос)
  • село Манастир (Μοναστηράκι, Монастираки)
  • Демова секция Габровци
  • Демова секция Драгоманци
  • Демова секция Костурино
  • Демова секция Пожарско
  • Демова секция Поляни
  • село Поляни (Πολυκάρπη, Поликарпи)
  • Демова секция Пребъдище
  • Демова секция Рудино
  • Демова секция Саракиниово
  • Демова секция Северяни
  • Демова секция Струпино
  • Демова секция Тресино
  • Демова секция Цакон махала
  • Демова секция Църнешево

На територията на демовата единица е и днес изоставеното село Карадере (на гръцки Μαυρόλακκος, Мавролакос).

Демова единица Къпиняни редактиране

Според преброяването от 2001 година дем Къпиняни (Δήμος Εξαπλατάνου) има 9141 жители и в него влизат следните демови секции и селища:

 
Бившият дем Къпиняни на картата на бившия ном Пела.
 
Фреска от Ошинския манастир.
 
Църквата „Свети Димитър“ в Тушин
  • Демова секция Къпиняни
  • Демова секция Бериславци
  • Демова секция Гостолюби
  • Демова секция Карладово
  • Демова секция Кожушани
  • Демова секция Новоселци
  • Демова секция Нъте
  • село Нъте (Νότια, Нотия)
  • село Тушин (Αετοχώρι, Аетохори)
  • Демова секция Ошин
  • село Ошин (Αρχάγγελος, Архангелос)
  • Демова секция Слатина
  • Демова секция Страища
  • Демова секция Тодорци
  • Демова секция Тръстеник
  • Демова секция Фущани

На територията на демовата единица са и днес изоставените села Лесково и Извор.

Други редактиране

На Мъглен е наречена улица в квартал „Лагера“ в София (Карта).

Литература редактиране

 
Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936.

Външни препратки редактиране

Вижте също редактиране

Бележи редактиране

  1. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 29.
  2. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171.
  3. ↑ W.M.Leake. Travels in Northern Greece. London, 1835.
  4. ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
  5. ↑ "Voyage dans la Macedoine par Cousinery", Paris 1831, 1 vol, р.83.
  6. ↑ Иречек, Константин. История на българите, София 1978, с. 605
  7. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  8. ↑ Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 57-58, 65 Архив на оригинала от 2014-10-14 в Wayback Machine., виж и Puscariu, S. Etudes de linguistique roumaine, Cluj-Bucuresti, 1937, р. 86.
  9. ↑ Theodor Capidan, Op. cit. p. 32-33, 38-39, 43, 46., архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен на 4 декември 2006 
  10. ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мъглен_(област)&oldid=12194348“.