Отваря главното меню

Мърва̀шко или Марва̀шко е историко-географска област в Югоизточна Македония, днес разположена на териториите на Гърция (Егейска Македония) и България (Пиринска Македония). Основният поминък на мървашките села е бил рударство и железодобив, с които се свързва произходът на името Мървашко.[1]

ГеографияРедактиране

Най-общо казано, Мървашко обхваща планински район, включващ Южен и Среден Пирин, Славянка-Алиботуш, Стъргач, Сенгелова, Шарлия, Черна (Църна) гора, Сминица и Щудер.[2] Според Константин Иречек областта включва селищата между градовете Неврокоп, Мелник, Демирхисар, Сяр и Драма. Съгласно изследванията на Васил Кънчов северната граница на Мървашко достига до пролома Момина клисура на Места. Пак според него в началото на 90-те години на XIX век, административно Мървашко се поделя между четири кази, а именно: долините на Бродска река и река Серовица спадат към Серската каза; долините на реките Буровица и Пещерник — към Неврокопската каза; долините на реките Белица и Пиринска Бистрица — към Валовишката (Демирхисарската) каза; а в Мелнишко остават само няколко селца по десния бряг на Пиринска Бистрица.[3] Областта Мървашко е била известна още като Демирколу, Демирджиколу или Демир кола (железарска, железодобивна област, околия).[4]

Като се основава на езикови особености, Стефан Салгънджиев приема, че мърваците населяват казите Серска, Бараклиджумайска, Демирхисарска, Петричка, Мелнишка, Разложка (до Якоруда), част от Неврокопска и Драмска.[5] В тази област влиза почти целият някокашен Серски санджак. Според проф. Георги К. Георгиев Мървашко на железодобивната индустрия не съвпада с езиковата област Мървашко. Съгласно същия автор, определения от Салгънджиев обхват на Мървашко е твърде голям и не включва най-източните села от Южен Пирин - Ляски и Лялево, както и селата по северната и източната периферия на Стъргач планина - Либяхово, Възем, Белотинци, Вълково и Зърнево.[6][7] Подобно мнение изказва и Атанас Шопов, според който мърваци се наричат жителите само на тези села, които са пряко свързани с рударството и железарството.[8]

ИсторияРедактиране

През XVI–XIX век областта е един от важните центрове на железодобивната индустрия в Османската империя. Археологическите изследвания сочат, че метал в този район е добиван през античността и средновековието. Според Страбон Филип Македонски е "получавал приходи от рудниците и другите богатства на тези места" (между реките Струма и Места). Един от първите документи, който съобщава за добив на желязо в Мървашко е грамота от 1347 година, дадена на Светогорския манастир "Св. Лавра". Според нея манастирът е получавал доход "от топене на желязо в Трилисион" (сега Търлис). Известният пътешественик Хаджи Калфа споменава в средата на XVII век за богатата на железни рудници планина Беридие (Пирин). [9]

Османските власти взимат специални мерки за запазване на производството – отклоняват прииждането на турски колонисти, не налагат ислямската религия на местното население, за да ограничат миграционните процеси и поощряват заселването на рудари в тези земи. Професор Георги К. Георгиев предполага, че жителите на село Лехово вероятно са потомци на рудари от славянско потекло, преселени от Унгария и Трансилвания в средата на XVI век.[10] Подобни сведения дават Васил Кънчов[11] и Атанас Шопов.[12] В резултат на провежданата политика населението в областта чувствително нараства. През XVII–XVIII век стопанската му дейност е особено оживена. Самоковите в Мървашко по брой и производство надминават тези в Самоковско. Географското разположение на областта способства за бързото реализиране на произвежданите изделия на пазарите в Сяр, Драма, Зиляхово, Солун, Неврокоп, Пазарджик, Пловдив и на ежегодните панаири в Сяр, Неврокоп и Търлис. След Руско-турската война от 1877-1878 година железодобивната индустрия в Мървашко запада поради проникването на по-евтина западноевропейска промишлена продукция на пазарите в империята. По-голяма част от мърваците се изселват в други райони на българските земи.

СелищаРедактиране

До края на XIX век мървашките села са многолюдни и купни с облик на малки градове. Къщите са здрави и удобни с обширни дворове. Основни центрове в Мървашко в миналото са селата Горно Броди, Баница, Старчища, Търлис, Кърчово, Крушово, Лехово (днес на гръцка територия) и Гайтаниново, Тешово и Пирин (днес на българска територия).[13] Днес повечето мървашки села и на гръцка, и на българска територия са със затихващи функции.

ЕтимологияРедактиране

Според най-разпространеното схващане в българската наука, името Мървашко произлиза от диалектното мъ̀рва – ситен прах от дървени въглища. Мърваци първоначално се наричат въглищарите, а по-късно всички, които се занимават с железодобиване или със занаятите, свързани с него. След това и областта се нарича Мърва̀ка, Мърва̀шко.[14]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедия "Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр. 596.
  2. Георгиев, Георги К. "Старата железодобивна индустрия в България". София, 1978, стр.131.
  3. Кънчов, Васил. "Избрани произведения", Том I, София, 1970, стр.227.
  4. Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)", София, 1953, стр.9-10
  5. Салганджиевъ, Стефанъ. Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда. Пловдивъ, Печатница „Трудъ“ на П. Бѣловѣждовъ, 1906. с. 109 - 112.
  6. Георгиев, Георги К. "Старата железодобивна индустрия в България". София, 1978, стр.131.
  7. Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)", София, 1953, стр.9-10
  8. Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 103.
  9. Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.21-22.
  10. Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.21-22.
  11. Васил Кънчов. "Избрани произведения", Том I, София, 1970, стр.107-108.
  12. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 114.
  13. Кънчов, Васил. "Избрани произведения", Том I, София, 1970, стр.227.
  14. Йордан Н. Иванов. "Местните имена между Долна Струма и Долна Места". София, 1982, стр.162.