Мъркюри 13 (на английски: Mercury 13) е програма на НАСА за полет на американка в космоса. Началото на програмата е поставено през 1960 г. Самият полет е планиран за 1963 или 1964 г. Проектът е прекратен през 1963 г.

Мъркюри – Атлас 13
Общи данни
По програма наMercury
Основни изпълнителиНАСА
Типпилотиран космически полет
Основни целитестов полет
Дата на изстрелване1964 (планиран)
Стартова установкаАтлас, LV – 3B
Маса1490 кг
Продължителностняма данни
Мъркюри 13 в Общомедия

Екипаж редактиране

Пост Астронавт
Пилот Джералдин Коб

План на програмата редактиране

Мъркюри 13 е програма за изпращане на американска жена в космоса. Наречена е така по подобие на мъжката селекция (7 мъже) с тази разлика, че тук са привлечени повече жени – 13. Програмата стартира през 1960 г. Изискванията са много строги. Според тях става въпрос за млади (до 30 г. възраст), физически активни жени – пилоти. Всяка кандидатка е трябвало да има най-малко 1000 полетни часа. От явили се 700 кандидатки, след тежки тестове и продължителни изследвания са избрани едва 99. Между тях е осъществена реалната селекция. Подбрани са 13, които започват първи етап на подготовка за космически полет: Миртъл Кейгъл, Джералдин Коб, Джанет Дитрих, Марион Дитрих, Уоли Фънк, Сара Рейтли, Джени Харт, Дийн Хиксън, Реа Уолтман, Нора Йенсен, Ирен Левъртън, Джери Слоун и Бърнис Тримбъл. Тренировките са много сериозни и интензивни (според участничките – по-тежки, отколкото при мъжете, но това твърдение е малко пресилено. Всички мъже от Група НАСА – 1 са тест пилоти с огромен опит на реактивни машини и съответно адекватна физическа подготовка, докато по това време нито една жена в света не е летяла на реактивен самолет) и до вторя етап на подготовката достига само Джералдин Коб. Почти сензационно Коб преминава и през този втори етап, при който става първата жена в света осъществила полет на реактивна машина.

Анулиране на полета редактиране

През 1963 г., Мъркюри 13 е отменен. Причините за това решение на НАСА са две. На първо място, в самата агенция и във висши правителствени кръгове взема връх мнението, че полет на жена в космическото пространство е нещо против всякаква логика от физиологична, морална и естетическа гледна точка. Действително странно отношение към нежния пол, особено на фона на днешните постижения на американските жени, които са над 90% от всички жени в света извършили космически полет. Това решение (подкрепено активно и от вече летяли астронавти Джон Глен и Скот Карпентър) показва до каква степен дискриминацията в НАСА взема връх. На второ място, обективно погледнато, Джери Коб е единствената жена преодоляла два от общо трите етапа на подготовката и не разполага с дубльор за полета, което е обичайно изискване не само в САЩ, но и в СССР. Въпреки това НАСА е склонна да рискува, но когато това решение става известно лично Линдън Джонсън (по това време вицепрезидент на САЩ и пряк отговорник за космическите програми в държавата) слага край на програмата с думите: „Някой да прекрати това безобразие“.

Последствия редактиране

По същото време (16 юни 1963 г., Восток 6) Валентина Терешкова става първата жена в космоса. Събитието получава широка гласност и според световното обществено мнение и обективните факти, СССР печели убедително първия рунд в космическата надпревара между двете световни суперсили. В тази обстановка НАСА втвърдява още повече позицията си по отношение на нежния пол с издадения в началото на 1964 г. меморандум, според който участници в космически полети ще бъдат само военни (или бивши такива) пилоти. Едва в средата на 70-те години позицията на агенцията се променя и в Група НАСА – 8 са включени и жени.

Източници редактиране

  1. Marconi, Elaine M. (22 март 2005). Women Who Reach for the Stars. Посетен на 23 март 2006.
  2. Funk, Wally. THE MERCURY 13 STORY Архив на оригинала от 2009-05-07 в Wayback Machine.. The Ninety-Nines. Посетен на 23 март 2006.

Външни препратки редактиране