Мърнявчеви или Мърнявчевичи е средновековна владетелска династия, наследила кралската титла на Неманичите, получена през 1217 година от папа Хонорий III.

Гербът на Мърнявчевичи

След смъртта на цар Стефан Душан, основателят на династията и фаворит на царица Елена Вълкашин Мърнявчевич придобива първостепенно значение сред властелите, като през 1365 година е обявен за крал и съвладетел от цар Стефан Урош. След смъртта на Вълкашин в Чирменската битка, последвана от смъртта и на цар Урош, кралската корона и управлението остава у Вълкашиновия син Марко, известен от народния фолклор и епос като Крали Марко. Заедно с Марко като съвладетел на Прилепското кралство управлява и неговият брат Андриаш.

Етнически произходРедактиране

Произходът на фамилията е спорен поради трактовката на Мавро Орбини в Царството на славяните, според която Мърнявчеви са потомци на властела Мърнява от Ливно, който се подвизавал край Неретва (историческа Херцеговина).В сръбските извори се откриват данни за този род, едва след сватбата на Елена Българска със Стефан Душан. Според тях, основателя на династията - Мърня (Мариян) е личен ковчежник на българската принцеса и вероятно е пристигнал с нея от Търново в сръбския двор през 1332г.

Мърнявчеви управляват земи в Северна Македония. Днешното фамилно окончание „ич/и/“ е възприето в историографията посредством сръбската историография от „Царството на славяните“ на Мавро Орбини.

РодословиеРедактиране

  1. Марко Мърнявчевич, който е женен първоначално за Елена, дъщеря на войводата Хлапен, а после и за Теодора, дъщеря на Григор Бранков;
  2. Андриаш Мърнявчевич – с унгарско звучене;
  3. Иваниш Мърнявчевич, загинал в битката при Балши – с унгарско звучене;
  4. Димитър Мърнявчевич, жупан на Арад, исторически Банат;
  5. Оливера Мърневчивич, омъжена за Георги I Балшич;
  6. Милица Мърнявчевич, омъжена за Страцимир Балшич;
  • деспот Углеша Мърнявчевич, брат на Вълкашин и управител на Сяр, който е женен за дъщеря на кесаря Войхна (позната от източниците като монахиня Ефемия) и няма потомци, поради което още приживе преди Чирменската битка споменава племенника си Марко като свой наследник;

БележкиРедактиране