Мърнявчеви или Мърнявчевичи е средновековна владетелска династия, наследила кралската титла на Неманичите, получена през 1217 година от папа Хонорий III.

Гербът на Мърнявчевичи

След смъртта на цар Стефан Душан, основателят на династията и фаворит на царица Елена Вълкашин Мърнявчевич придобива първостепенно значение сред властелите, като през 1365 година е обявен за крал и съвладетел от цар Стефан Урош. След смъртта на Вълкашин в Чирменската битка, последвана от смъртта и на цар Урош, кралската корона и управлението остава у Вълкашиновия син Марко, известен от народния фолклор и епос като Крали Марко. Заедно с Марко като съвладетел на Прилепското кралство управлява и неговият брат Андриаш.

Етнически произходРедактиране

Произходът на фамилията е спорен поради трактовката на Мавро Орбини в Царството на славяните, според която Мърнявчеви са потомци на властела Мърнява от Ливно, който се подвизавал край Неретва (историческа Херцеговина).

Мърнявчеви управляват земи в Северна Македония. Днешното фамилно окончание „ич/и/“ е възприето в историографията посредством сръбската историография от „Царството на славяните“ на Мавро Орбини.

РодословиеРедактиране

  1. Марко Мърнявчевич, който е женен първоначално за Елена, дъщеря на войводата Хлапен, а после и за Теодора, дъщеря на Григор Бранков;
  2. Андриаш Мърнявчевич – с унгарско звучене;
  3. Иваниш Мърнявчевич, загинал в битката при Балши – с унгарско звучене;
  4. Димитър Мърнявчевич, жупан на Арад, исторически Банат;
  5. Оливера Мърневчивич, омъжена за Георги I Балшич;
  6. Милица Мърнявчевич, омъжена за Страцимир Балшич;
  • деспот Углеша Мърнявчевич, брат на Вълкашин и управител на Сяр, който е женен за дъщеря на кесаря Войхна (позната от източниците като монахиня Ефемия) и няма потомци, поради което още приживе преди Чирменската битка споменава племенника си Марко като свой наследник;

БележкиРедактиране