Отваря главното меню

Мюзафер Шериф (на английски: Muzafer Sherif) е американски психолог от турски произход. Счита се за един от основателите на социалната психология.

Мюзафер Шериф
Muzafer Sherif
американски психолог
Роден
Йодемиш, вилает Измир, Турция
Починал

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Харвардски университет
Колумбийски университет
Истанбулски университет
Научна дейност
Област Психология
Образование Американски международен колеж
Истанбулски университет
Харвардския университет
Колумбийски университет
Известен с социална психология

БиографияРедактиране

Роден е на 29 юли 1906 година в Измир, Турция. Получава бакалавърска степен от Американския международен колеж в Измир и магистърска степен от Истанбулския университет, където печели и стипендия за обучение в чужбина. В САЩ защитава втора магистратура в Харвардския университет, където преподава и Уилям Джеймс. Докторска степен защитава в Колумбийския университет.[1]

За ключов момент в живота му се счита инцидент през 1919 г., когато той е на 13 години, а гръцките войски завладяват Измир и много от роднините му са избити. По думите на самия Шериф, малко преди да го намушка с щика си, гръцки войник го съжалява и го оставя жив. Този инцидент го кара по-късно да фокусира изследванията си върху механизмите на междугруповия конфликт.[1]

Умира на 16 октомври 1988 година във Феърбанкс, щат Аляска, на 82-годишна възраст.[1]

Научна дейностРедактиране

Най-известен експеримент на М. Шериф е този с използването на автокинетичния ефект (описан от Хенри Адамс през 1912), проведен през 1935 г. В напълно тъмна стая, на 5 метра от изследваните лица, той и сътрудниците му прожектират светла точка. Инструкцията е, че когато в стаята изгасят лампите, участниците ще видят светеща точка, която след известно време ще започне да се движи. Когато това се случи, те трябва да сигнализират с натискането на бутон пред тях, а впоследствие – и да преценят разстоянието, на което се е преместила точката. В единия от случаите експериментът се провежда в група, а после – с всеки неин член поотделно; в другия случай – обратно – първо поотделно, после – в група. Резултатът показва, че груповото обсъждане влияе на изказаните оценки от отделния индивид.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Robin Stock, Muzafer Sherif, Dec 1999.
  2. Harvey, O.J.. Muzafer Sherif (1906–1988). // American Psychologist 44 (10). October 1989. DOI:10.1037/h0091637. с. 1325–1326. Посетен на 21 ноември 2012.