Мюнхен (на немски: München, произношение ['mʏnçən], на баварски диалект: Minga, на латински: Monacum, Monachium) е център на германската провинция Бавария. С население от 1 450 381 души (2015) той е третият по големина град в страната след Берлин и Хамбург (вж. Списък на градовете в Германия).[6] Намира се на река Изар.[7]

Мюнхен
München
— град —
Знаме
      
Герб
Страна Германия
ПровинцияБавария
Площ310,71 km²[1][2]
Надм. височина519 m
Население1 512 491 души (31 декември 2022 г.)
4868 души/km²
КметДитер Райтер
Основаване1158 г.[3][4]
Първо споменаване14 юни 1158 г.[5]
Пощенски код80331–81929, 85540
Телефонен код089
МПС кодM, MUC
Официален сайтstadt.muenchen.de/rathaus.html
Мюнхен в Общомедия

Фигурата на герба на Мюнхен е т. нар. „мюнхенското детенце“ (Münchner Kindl), което в действителност е фигура на монах.[7]

Мюнхен е вторият по промишлена сила град в Германия и важен културен метрополис. Той е на първо място по важност в сферата на информационните технологии в Европа и на второ в сферата на издателската дейност и медиите в света след Ню Йорк.[7]

География редактиране

Разположен е на 519 метра надморска височина на Баварското плато.

Климатът в Мюнхен е умереноконтинентален. Най-високата средногодишна температура е през юли, а най-ниската – през януари. Количеството на валежите е най-високо през късната пролет и лятото. Средното количество на валежите е най-голямо през юни и най-малко през февруари. Голямата надморска височина и близостта до Алпите оказва съществена роля върху климата в Мюнхен, предизвиквайки повече валежи и снеговалежи в сравнение с други части на Германия. Алпите оказват влияние на климата и по друг начин, предизвиквайки образуването на топлия вятър фьон, който предизвиква рязко повишаване на температурата, дори и през зимата.


   Климатични данни за Мюнхен  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17,2 21,1 23,3 26,6 30,0 33,8 36,1 37,1 30,0 26,1 18,8 20,5 37,1
Средни максимални температури (°C) 1,1 3,5 8,4 13,3 18,0 21,4 23,8 22,9 19,4 13,6 6,5 2,3 12,8
Средни температури (°C) −2,2 −0,4 3,4 7,6 12,2 15,4 17,3 16,6 13,4 8,2 2,8 −0,9 7,8
Средни минимални температури (°C) −5 −3,7 0,4 2,9 7,1 10,4 12,0 11,7 8,8 4,5 0,2 −3,5 3,8
Абсолютни минимални температури (°C) −30,5 −22,7 −15,5 −6,1 −2,7 −2,7 3,8 3,8 0 −6,1 −14,4 −21,1 −26,6
Средни месечни валежи (mm) 54 45 60 70 93 123 117 114 90 69 71 58 967
Източник: Световна метеорологична организация[8] Climate Munich – Bavaria // Архивиран от оригинала на 2012-03-23. Посетен на 2013-10-31.

История редактиране

 
Мюнхен около 1650 г.

През 1154 г. Ото Фрайзингски установява контрол над търговията със сол, добивана в Райхенхал, тъй като мостът на река Изар при Оберфьоринг (Oberföring, днес в Мюнхен) е под негово управление. Вследствие на конфликт с херцога на Бавария Хайнрих Лъв, мостът е подпален, а Хайнрих Лъв построява нов мост по-надолу по течението на реката, който търговците са задължени да ползват.[9] Така през 1158 г. Мюнхен е основан от Хайнрих Лъв.[7] През 1210 г. придобива статута на град (civitas).[10] През 1327 г. е опожарен. През 1632 г. е превзет от Швеция по време на 30-годишната война. Хабсбургите си го връщат през 1705 г. През 1806 г. става столица на новата държава Кралство Бавария. През 1882 г. градът е електрифициран.

След Първата световна война за половин година (1918 – 1919 г.) просъществува Мюнхенската съветска република.

През 1923 г. в Мюнхен се провежда Бирения пуч – неуспешен опит за преврат срещу Ваймарската република. От 1933 г. в града се намира щабът на Националсоциалистическата работническа партия.

През 1972 г. в Мюнхен се провеждат XX. летни олимпийски игри, по време на които група израелски атлети са убити от палестински терористи.

Управление редактиране

Настоящият кмет на Мюнхен, Дитер Райтер, е от Социалдемократическата партия.[11]

Икономика редактиране

 
Централата на BMW в Мюнхен

Мюнхен е един от новите икономически центрове в Германия. Промишлености на бъдещето като биотехнологии и интернет са силно представени в Мюнхен, известен още като „световен град със сърце“ (Weltstadt mit Herz). Градът е дом на много от централите на големи застрахователни компании като Allianz и Münchener Rück, на автопроизводителите BMW, фирмите за електроника Siemens AG и Infineon Technologies, както и на немските централи на McDonald’s и Microsoft. Освен това Мюнхен е вторият град с най-много издателски къщи в света, като пред него е само Ню Йорк. Мюнхен се счита за столица на информационните технологии в страната.

Между 2005 и 2013 г. градската управа провежда проект, посредством който всички нейни компютри преминават към операционната система GNU/Linux. По този начин градът спестява над 10 млн. евро.[12]

Брутният вътрешен продукт за 2008 г. е 73 милиарда евро. Броят на плащащите социални осигуровки е 686 734 души.[13]

Население редактиране

През 2010 г. в Мюнхен живеят 1 353 186 души.[6]

През 2009 г. има 748 678 домакинства, 51,4% от населението са жени. 16,9% от населението са младежи под 20-годишна възраст. Чужденците са 315 924.[13]

През 2009 г. в Мюнхен живеят 5982 българи.[14]

Административно деление редактиране

След административната реформа през 1992 г. броят на районите в Мюнхен е редуциран от 41 на 26. Те са:[15]

 

  1. Алтщад-Леел (Altstadt-Lehel)
  2. Лудвигсфорщад-Изарфорщад (Ludwigsvorstadt-Isarvorstadt)
  3. Максфорщад (Maxvorstadt)
  4. Швабинг (Schwabing)
  5. Ау-Хайдхаузен (Au-Haidhausen)
  6. Зендлинг (Sendling)
  7. Зендлинг-Вестпарк (Sendling-Westpark)
  8. Шванталерхьое (Schwanthalerhöhe)
  9. Нойхаузен-Нимфенбург (Neuhausen-Nymphenburg)
  10. Мюнхен-Мозах (München-Moosach)
  11. Милбертсхофен-Ам Харт (Milbertshofen-Am Hart)
  12. Швабинг-Фрайман (Schwabing-Freimann)
  13. Богенхаузен (Bogenhausen)
  14. Берг на Лайм (Berg am Laim)
  15. Трудеринг-Рийм (Trudering-Riem)
  16. Рамерсдорф-Перлах (Ramersdorf-Perlach)
  17. Обергийзинг (Obergiesing)
  18. Унтергийзинг-Харлахинг (Untergiesing-Harlaching)
  19. Талкирхен-Оберзендлинг-Форстенрийд-Фюрстенрийд-Золн (Thalkirchen-Obersendling-Forstenried-Fürstenried-Solln)
  20. Хадерн (Hadern)
  21. Пазинг-Оберменцинг (Pasing-Obermenzing)
  22. Аубинг-Лоххаузен-Лангвийд (Aubing-Lochhausen-Langwied)
  23. Алах-Унтерменцинг (Allach-Untermenzing)
  24. Фелдмохинг-Хазенбергъл (Feldmoching-Hasenbergl)
  25. Лайм (Laim)

Образование и наука редактиране

В Мюнхен има 13 висши учебни заведения с общо 88 165 студенти. 41 776 от тях учат в университета „Лудвиг-Максимилиан“, 22 760 в Техническия университет. 47,5% от студентите са жени.[13] Университетът „Лудвиг-Максимилиан“ е вторият по големина в Германия.[7]

Туризъм редактиране

 
„Жълтата крава“ на Франц Марк, един от съоснователите на Синия конник.
 
Фрауенкирхе
 
Изглед от Олимпийския парк

Мюнхен е популярна туристическа дестинация. През 2009 г. е посетен от 4 983 632 туристи.[16] През 2011 г. в града има леглова база от около 57 000 легла.[17]

Най-посещаваното събитие в Мюнхен е двуседмичния панаир Октоберфест. За първи път се провежда на 12 октомври 1810 г. в чест на сватбата на принц Лудвиг I и принцеса Тереза фон Сакс-Хилдбургхаузен. Празненствата приключват с конни състезания и в следващите години били продължени и доразвити в бирения фест, познат днес.[7]

Има ред важни музеи и галерии, сред които са трите пинакотеки: Старата, Новата и Пинакотеката на модерното изкуство.[7] Преди Първата световна война той е средище на художниците от групата Синият конник (Der Blaue Reiter).[18]

Други известни туристически атракции са Английската градина[7] – парк в центъра с красиви трасета за джогинг, езера, кафенета, място за сърфиране и нудистки площи, Техническият музей,[7] площадът Мариенплац,[7] намиращ се в центъра на града, богато украсеният часовник с движещи се фигури на фасадата на Новото кметство. Мариенплац е най-красивият площад в Мюнхен, наречен на името на Божията майка. В близост до него са разположени Старото и Новото кметство, центърът за туристическа информация, една от основните търговски улици на града с много магазини, барове и ресторанти. В центъра на площада се издига колона на Дева Мария (Mariensäule) – позлатена статуя, открита на 8 ноември 1638 г., поръчана от Максимилиан I.[19] Мариенплац е традиционно място за срещи и провеждани на мероприятия на национално или градско равнище.

Други известни сгради в Мюнхен са Фрауенкирхе (Катедралата „Св. Богородица“) и Олимпийската кула, радио- и телевизионно съоръжение, разположено в Олимпийския парк. Фрауенкирхе е една от най-впечатляващите сгради в центъра[7] – Веднага се разпознава по двете си куполни кули, завършващи подобно на минарета, едната малко по-висока от другата.

Сградата на Централата на BMW с овалния музей, също е построена за Летните олимпийски игри през 1972 г.

Спорт редактиране

 
Олимпийският стадион
 
Алианц Арена

В Мюнхен се провеждат XX. Летни олимпийски игри през 1972 г. Градът има два големи футболни отбора – ФК Байерн Мюнхен и ТШФ Мюнхен 1860.

Мачове от Световното първенството по футбол през 1974 г. и първенството през 2006 г. са играни в Мюнхен. През 2006 г. в Мюнхен е изиграна първата среща от Мондиала. През 1974 г. срещите се провеждат на олимпийския стадион, а през 2006 г. – на новия „Алианц Арена“.

Транспорт редактиране

 
Карта на Мюнхенския обществен транспорт

Мюнхенското международно летище е наречено на името на Франц Йозеф Щраус. То е седмото по големина пътническо летище в Европейския съюз с преминали през него 28,5 милиона пътници през 2005 г.[20] Мюнхен има голяма транспортна система, включваща метро, влакове от предградията, трамваи и автобуси. Местният транспорт се наблюдава от Мюнхенската транспортна и тарифна организация (Münchner Verkehrsgesellschaft mbH, MVG).

Побратимени градове редактиране

 
Плоча в новия градски съвет показваща побратимените градове

Мюнхен е побратимен град и партньор със следните градове:

Известни личности редактиране

Родени в Мюнхен
Починали в Мюнхен
Други личности, свързани с Мюнхен

Мултимедия редактиране

Новият градски съвет

Фотогалерия редактиране

Източници редактиране

  1. www.destatis.de
  2. Alle politisch selbständigen Gemeinden mit ausgewählten Merkmalen am 31.12.2018 (4. Quartal) // Федерална статистическа служба. Архивиран от оригинала на 10 март 2019 г. Посетен на 10 март 2019 г.
  3. Maximilian Burkhart. Stadtgründung München: Brannte die Brücke? // 4 април 2012 г. Посетен на 9 януари 2020 г. (на немски)
  4. 4127793-4 // Колективен нормативен архив. Посетен на 26 ноември 2022 г. (на немски)
  5. München in Zahlen // Посетен на 9 януари 2020 г. (на немски)
  6. а б Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.
  7. а б в г д е ж з и к л Stadtportait // staedtestatistik.de. Der KOSIS-Verbund, Der Verband Deutscher Städtestatistiker. Архивиран от оригинала на 2010-11-05. Посетен на 9 април 2012. (на немски)
  8. World Weather Information Service – Munich // June 2011.
  9. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 14 – 15.
  10. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 19.
  11. www.muenchen.de. Посетен на 7 септември 2018 г.
  12. Linux in München: Über 10 Millionen Euro gespart, статия в heise.de от 22 ноември 2012 г.
  13. а б в ((de)) München in Zahlen – статистика от сайта на общината
  14. Die ausländische Bevölkerung nach der Staatsangehörigkeit (pdf) // Landeshauptstadt München. Архивиран от оригинала на 2012-01-07. Посетен на 24 юли 2011. (на немски)
  15. muenchen.de
  16. Статистика за броя на туристите от сайта на общината
  17. Bettenauslastung und Bettenzahl 2011, информация от официалния сайт на града, посетен на 25 март 2012
  18. Der Blaue Reiter // moma.org. The Museum of Modern Art, Ню Йорк. Посетен на 10 декември 2012. (на английски)
  19. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 60.
  20. European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.

Външни препратки редактиране