Мюнхенска резиденция

Мюнхенската резиденция (на немски: Münchner Residenz) е градски дворец в центъра на Мюнхен, резиденция на баварските херцози, курфюрстове и крале. Днес тя е от най-значимите музеи на изкуството в Европа.

Мюнхенската резиденция, Königsbau
Празничната зала (Festsaalbau) до Хофгартен

Дворецът има десет двора и се дели на три главни комплекси: Königsbau, Maximilianische Residenz (също Alte Residenz) и Festsaalbau (към Hofgarten). Музеят на Резиденцията има 130 изложбени зали.

Статуята Tellus bavarica е поставена в градината на Резиденцията през 1623 г.

Херцог Вилхелм IV от фамилията Вителсбахи разширява стария дворец Neuveste и създава Дворцовата градина (Hofgarten).[1]

Максимилиан I разширява резиденцията, като тя бива превърната в най-големия и най-импозантния дворец в рамките на империята. Той добавя и два параклиса към нея, като единият, Reiche Kapelle (Богат параклис), е и мястото за религиозни реликви. Салонът на Херкулес бива превърнат в парадна зала. В двора на Резиденцията бива изградена градина по френски модел, в средата на която се издига храм, украсен в средата с фонтан, върху който е разположена бронзова статуя, олицетворяваща Бавария – Tellus bavarica, Баварската земя.[2]

През 1607 г. Максимилиан I създава личен музей в сърцевината на Резиденцията, който събира ювелирни изделия, творения от слонова кост и картини, като предпочитаните от херцога стилове са късна готика и ренесанс.[2]

Покоите на Хенриета Аделхайд Савойска, съпруга на Фердинанд Мария са подредени от Енрико Дзукали – ученик на Бернини. През 1653 г. в Резиденцията е разположена оперна сцена.[3]

През 1674 и 1729 г. пожари повреждат сградата. При реконструкцията ѝ най-значително влияние има архитекта Франсоа Кювилие, който проектира „Залата на съкровището“ (1730-1733 г.), „Богатите зали“ (Reiche Zimmer), парадни зали, спалня по версайски модел, „Зелената галерия“ (Grüne Gallerie). След пожар от 1750 г., засегнал зала „Георг“, в която са се играли оперни представления, Кювилие добавя истинска сцена към Резиденцията, което е и най-големият му шедьовър.[4]

По времето на Лудвиг I архитектът Леополд фон Кленце работи по нова фасада на Резиденцията, по подобие на флорентинския Палацо Пити.[5]

По времето на Лудвиг II покривът е заменен с огромен кораб от стъкло, висок 10 метра. Под него се намира зимна градина с дължина 70 метра, в която има езеро, по което се движат лебеди. На брега му има мавърска беседка и индийска кралска шатра, както и изкуствена пещера с водопад.[6]

Източници

редактиране
  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 44-48.
  2. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 61-62.
  3. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 64.
  4. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 77-79.
  5. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 111.
  6. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 144.

Външни препратки

редактиране