Мюнхенска резиденция
Мюнхенската резиденция (на немски: Münchner Residenz) е градски дворец в центъра на Мюнхен, резиденция на баварските херцози, курфюрстове и крале. Днес тя е от най-значимите музеи на изкуството в Европа.
Дворецът има десет двора и се дели на три главни комплекси: Königsbau, Maximilianische Residenz (също Alte Residenz) и Festsaalbau (към Hofgarten). Музеят на Резиденцията има 130 изложбени зали.
Херцог Вилхелм IV от фамилията Вителсбахи разширява стария дворец Neuveste и създава Дворцовата градина (Hofgarten).[1]
Максимилиан I разширява резиденцията, като тя бива превърната в най-големия и най-импозантния дворец в рамките на империята. Той добавя и два параклиса към нея, като единият, Reiche Kapelle (Богат параклис), е и мястото за религиозни реликви. Салонът на Херкулес бива превърнат в парадна зала. В двора на Резиденцията бива изградена градина по френски модел, в средата на която се издига храм, украсен в средата с фонтан, върху който е разположена бронзова статуя, олицетворяваща Бавария – Tellus bavarica, Баварската земя.[2]
През 1607 г. Максимилиан I създава личен музей в сърцевината на Резиденцията, който събира ювелирни изделия, творения от слонова кост и картини, като предпочитаните от херцога стилове са късна готика и ренесанс.[2]
Покоите на Хенриета Аделхайд Савойска, съпруга на Фердинанд Мария са подредени от Енрико Дзукали – ученик на Бернини. През 1653 г. в Резиденцията е разположена оперна сцена.[3]
През 1674 и 1729 г. пожари повреждат сградата. При реконструкцията ѝ най-значително влияние има архитекта Франсоа Кювилие, който проектира „Залата на съкровището“ (1730-1733 г.), „Богатите зали“ (Reiche Zimmer), парадни зали, спалня по версайски модел, „Зелената галерия“ (Grüne Gallerie). След пожар от 1750 г., засегнал зала „Георг“, в която са се играли оперни представления, Кювилие добавя истинска сцена към Резиденцията, което е и най-големият му шедьовър.[4]
По времето на Лудвиг I архитектът Леополд фон Кленце работи по нова фасада на Резиденцията, по подобие на флорентинския Палацо Пити.[5]
По времето на Лудвиг II покривът е заменен с огромен кораб от стъкло, висок 10 метра. Под него се намира зимна градина с дължина 70 метра, в която има езеро, по което се движат лебеди. На брега му има мавърска беседка и индийска кралска шатра, както и изкуствена пещера с водопад.[6]
-
Въздушна гледка на Мюнхенската резиденция с Дворцовата градина
-
Резиденцията (в крайно дясно), а на заден план град Мюнхен, около 1700 г.
-
Мюнхенската резиденция около 1700 г.
-
Антиквариумът в Мюнхенската резиденция
-
Вътрешен двор
-
Императорската зала (никой от собствениците на двореца не е бил император; залата била предвидена за гостна, в случай, че императорът дойде на посещение)
-
Резидентският параклис
-
Стаята за аудиенции
-
Парадната спалня
-
Галерията на прадедите
-
Зелената галерия
-
Резидентският театър
-
Малката тронна зала
-
Конюшнята към резиденцията
-
Църквата „Вси светии“ в източния край на Резиденцията
-
Северната страна на Резиденцията с Балната зала
Източници
редактиране- Ernst von Bassermann-Jordan: Die dekorative Malerei der Renaissance am bayerischen Hofe. Verlag: F. Bruckmann, München 1900 – online
- Adolf Feulner: Das Residenzmuseum in München. Verlag: F. Bruckmann, München 1922 – online
- Kurt Faltlhauser: Die Münchner Residenz. Geschichte, Zerstörung, Wiederaufbau. Thorbecke, Ostfildern 2006, ISBN 978-3-7995-0174-3
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 44-48.
- ↑ а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 61-62.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 64.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 77-79.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 111.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 144.
Външни препратки
редактиране- Die Münchner Residenz Архив на оригинала от 2010-11-17 в Wayback Machine., Bayerische Verwaltung der staatlichen Schlösser, Gärten und Seen
- Residenz München – Sehenswürdigkeiten, muenchen.de
- Residenz München: Eines der bedeutendsten Raumkunst-Museen Europas