Отваря главното меню

Нагорно-Карабахска република

Нагорно-Карабахската република (на арменски: Լեռնային Ղարաբաղի Հանրապետություն) или Република Арцах (на арменски: Արցախի Հանրապետություն) е непризната държава в Задкавказието. Територията на републиката се счита за част от Азербайджан, макар че Нагорни Карабах исторически е част от Армения, населяван е предимно от арменци и в него се говори главно на арменски. Нагорно-Карабахската република контролира по-голямата част от територията на бившата Нагорно-Карабахска автономна област и някои от съседните райони. Граничи с Армения на запад и Иран на юг. Столица на републиката е Степанакерт.

Република Арцах
на арменски: Արցախի Հանրապետություն
непризната държава
      
Национален химн: Ազատ ու Անկախ Արցախ
Местоположение на Република Арцах
Местоположение на Република Арцах
География и население
Площ 11 458 km²
Столица Степанакерт
39°52′ с. ш. 46°43′ и. д. / 39.866667° с. ш. 46.716667° и. д.
Най-голям град Степанакерт
Официален език арменски
Население
(пребр., 2015)
150 932
Гъстота на нас. 12,8 души/km²
Управление
Форма Унитарна президентска република
Президент Бако Саакян
Председател на НС Ашот Гулян
История
Независимост от СССР 2 септември 1991
Икономика
БВП (ППС, 2018) $2.6 млрд.
БВП на човек (ППС) $6,000
Валута Карабахски драм, Арменски драм (AMD)
Други данни
Часова зона UTC+4
Код по ISO AM
Интернет домейн .am
Телефонен код +374 47
Република Арцах в Общомедия

Регионът Нагорни Карабах е оспорван от Демократична република Азербайджан и Демократична република Армения, когато двете държави става независими през 1918 г. след падането на Руската империя. През 1902 г. избухва кратка война в района. Конфликтът е потулен, след като Съветският съюз поема контрол над областта и създава Нагорно-Карабахска автономна област в рамките на Азербайджанската съветска социалистическа република през 1923 г. По време на разпадането на Съветския съюз районът отново става обект на конфликт между Армения и Азербайджан. През 1991 г. в автономната област се провежда референдум, който довежда до обявяване на независимост въз основа на правото на самоопределение. Едромащабният етнически конфликт води до Нагорнокарабхската война, завършила с примирие.

Арцах е президентска република с еднокамарно законодателство. Според някои оценки, републиката разчита основно на Армения и де факто функционира като част от нея.[1][2] Държавата има планински релеф, като средната ѝ надморска височина е 1097 m. Населението е предимно християнско, принадлежащо към Арменската апостолическа църква.

Нагорно-Карабахската република е призната единствено от 3 непризнати държави: Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието.

ИсторияРедактиране

ПраисторияРедактиране

Най-ранните сведения за региона Арцах са от надписи от царството Урарту.[3] Не се знае дали районът някога е бил управляван от Уратру, но със сигурност е бил в близост до границите на царството. По това време е възможно да е бил населяван от каспийски племена или скити.

АнтичностРедактиране

Първоначалното му население се състои от коренното население и племенни номади, като се смесват с арменци и регионът е интегриран към Велика Армения през 4 век пр.н.е.

През 387 г. Римската империя и Сасанидската империя сключват мирен договор и си поделят Армения. Тогава Арцах и Утик са интегрирани към Агбани, по онова време част от Сасанидската империя. През 451 г. Арцах се превръща в център на съпротивата срещу Персия.

СредновековиеРедактиране

От VII до IX век регионът на Кавказ е доминиран от Арабския халифат. През VII век първенците на Арцах са под влиянието на суверена Сиуни. През XIX век областта влиза в Руската империя.

Персийска империяРедактиране

Преди 1722 г. автономни части са присъединени към Персия. След разпадането на Персийската династия и идването на османците в Кавказ има кратък период на независимост между 1722 и 1730 г. След 1730 г. регионът попада под влиянието на Иран. През 1796 г. при руска експедиция регионът е окупиран от Руската империя.

Руска империяРедактиране

Руската империя присъединява региона по време на Руско-персийската война от 1804 – 1813 г., като присъединяването е потвърдено чрез договора от Голестан.

След Октомврийската революция Нагорни Карабах е разделен между Демократична република Армения и Демократична република Азербайджан. След Първата световна война регионът се контролира от Великобритания.

Съветски съюзРедактиране

През 1920 г. Азербайджан, част от който е Нагорни Карабах, е присъединен към СССР. През същата година болшевиките на власт в Армения създават Арменска съветска социалистическа република. По онова време територията на Нагорни Карабах е 94% населена с арменци. През 1923 г. Нагорни Карабах става автономна област, отделена от Армения. На 20 февруари 1988 г. Нагорни Карабах декларира отцепване от СССР.

След СССРРедактиране

 
Паметник на танк, използван през окупацията.

Разпадането на СССР през 1991 г. довежда до независимостта на Азербайджан и на Армения. Вследствие на това на 2 септември 1991 г., след референдум, Нагорни Карабах обявява своята независимост. Азербайджан е недоволен от създалата се ситуация. За да възстановят контрола си над Нагорни Карабах, властите на Баку изпращат войски в Нагорни Карабах. В периода 1990 – 1992 г., вследствие на блокадата на Азербайджан, в Нагорни Карабах настава хуманитарна катастрофа.

Тази ситуация в региона, създала се от окупацията на Нагорни Карабах от азербайджански доброволци и войски, довежда до острата реакция на Съвета за сигурност на ООН, издал 4 резолюции по проблема през 1993 г. През май 1994 г. Групата на Минск, с представителство на Франция, Русия и САЩ, разрешава военния конфликт, чрез преговори и резолюция.

ГеографияРедактиране

Нагорни Карабах има обща площ от 4400 km2.[4] Приблизително половината площ на страната е разположена над 950 m надморска височина.[5] Територията има високи планински хребети покрай северния си край, на запад и на юг. Целият регион се намира средно на 1100 m над морското равнище. Най-високата точка е Гомхасар (3724 m).[5]

Нагорни Карабах се намира на ръба на Арменското плато (плато Карабах) в югоизточната част на Малък Кавказ. Основните реки са Аракс, Воротан, Акера, Тартар и Катчен. Територията на днешната Република Нагорни Карабах образува част от историческия регион на Карабах, който се намира между реките Кура и Аракс.

Средният Нагорни Карабах се характеризира с гъсти гори от дъб, габър и бук на по-долните планински склонове до брези и алпийски ливади по-нагоре. Районът разполага с множество минерални извори и находища на цинк, въглища, олово, злато, мрамор и варовик.[6] Регионът има континентален климат, леко смекчен. Лятото е горещо, зимите са по-студени, отколкото в Армения.

Най-големите градове в региона са Степанакерт, който служи като столица на Република Нагорни Карабах и Шуша, който частично е в руини. Лозя, овощни градини и черничеви насаждения за копринени буби, са разработени в долините.[7]

В административно отношение, Нагорни Карабах е разделен на 7 района.

ПолитикаРедактиране

Политическият режим е президентски. Настоящ президент е Бако Саакян, встъпил в длъжност на 7 септември 2007 г. Изпълнителната власт се осъществява от президента, който назначава и освобождава министър-председателя. Законодателната власт се упражнява от Народното събрание на Република Нагорни Карабах. Негов председател е Ашот Гулиан. Министър-председател е Арайк Харутиниан.

Има конституция, състояща се от 11 глави, съставена в духа на свободата, човешките права и развитието на държавата и народа. Последната редакция на конституцията е от 1 януари 2008 г. Декларацията за независимост е от 2 септември 1991 г.

Войната от 1991 – 1994 г. между Армения и Азербайджан кой да доминира в региона довежда до нестабилност в Нагорни Карабах. Независимостта на Нагорни Карабах, обявена на 2 септември 1991 г., не е призната от международната общност, с изключение на Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието, като самите те не са членки на ООН. Международната общност няма интерес да признае Нагорни Карабах за независим регион – това би довело до проблеми с Армения и Азербайджан, без никакви ползи. Въпреки че Република Арцах има тесни връзки с Аремния и разчита основно на нея, Армения има известни съображения и не желае да признае официално републиката.[1][2]

Въоръжени силиРедактиране

Според конституцията на Арцах, армията е под командването на правителството.[8] Въоръжените сили са съставени официално на 9 май 1992 г. и имат за основна цел отбрана срещу Азербайджан. Тя се сражава срещу азербайджанската армия до прекратяването на огъня на 12 май 1994 г.[9] В днешно време армията на Арцах е съставена от около 18 000 – 20 000 войници. Все пак, само 8500 от тях са граждани на Република Арцах, докато около 10 000 са граждани на Армения. Армията разполага с между 177 и 316 танка, 256 до 324 бойни превозни средства, 291 до 322 оръдия и минохвъргачки. Армения снабдява с оръжия и други военни провизии републиката. Няколко батальона от Армения са разположени директно на територията на Арцах.[10] Армията участва в битката за Шуша през 1992 г., отваря Лачинския коридор между Армения и Нагорни Карабах и организира защитата на Мардакерт в периода 1992 – 1994 г.

НаселениеРедактиране

 
Изглед към село Азох.
 
Хотел в центъра на Степанакерт.
 
Развалините на Тигранакерт.

Към 2002 г. населението на Нагорни Карабах възлиза на 136 000 души, от които 95% са арменци.[11] Към карт 2007 г. правителството обявява, че населението е вече 138 000, като раждаемостта е 2200 – 2300 новородени на година, което е покачване от 1500 през 1999 г. Към 2015 г. населението на страната е 150 932 души.[12]

Доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от март 2011 г. оценява населението на седемте съседни територии, окупирани от Република Арцах, на 14 000 души.[13][14]

До 2000 г. нетната миграция на държавата е отрицателна.[15] През първата половина на 2007 г. е докладвана нетна миграция от 27 души.[16]

Район Население (2010)[17] Площ (km²)[17] Гъстота
гр. Степанакерт (столица) 52 300 25,7 2035,02
Аскерански район 17 700 1196,3 14,8
Хадрутски район 12 400 1876,8 6,61
Мартакертски район 19 600 1795,1 10,92
Мартунински район 23 500 951,1 24,71
Шаумяновски район 3000 1829,8 1,64
Шушински район 5100 381,3 13,38
Кашатагски район 7800 3376,6 2,31

Етнически съставРедактиране

Етническа група 1926 г. 1939 г. 1959 г. 1970 г. 1979 г. 1989 г. 2005 г. 2015 г.1
Брой % Брой % Брой % Брой % Брой % Брой % Брой % Брой %
Арменци 111 694 89,1 132 800 88,0 110 053 84,4 121 068 80,5 123 076 75,9 145 450 76,9 137 380 99,7 144 683 99,7
Азербайджанци 12 592 10,0 14 053 9,3 17 995 13,8 27 179 18,1 37 264 23,0 40 688 21,5 6 0,0
Руснаци 596 0,5 3 174 2,1 1 790 1,4 1 310 0,9 1 265 0,8 1 922 1,0 171 0,1 238 0,1
Украинци 436 0,3 193 0,1 140 0,1 416 0,2 21 0,0 26 0,0
Езиди 16 0,0
Асирийци 16 0,0
Грузинци 15 0,0
Други 416 0,3 374 0,2 568 0,4 563 0,4 436 0,3 609 0,3 159 0,1 50 0,0
Общо 125 300 150 837 130 406 150 313 162 181 189 085 137 737 145 053
Границите на Нагорно-Карабахската автономна област и Нагорно-Карабахската република са различни.

ИкономикаРедактиране

Социо-икономическата ситуация в Арцах е силно засегната от войната. В днешно време повечето инвестиции и рисков капитал идват от арменци в Армения, Русия, САЩ, Франция, Австралия, Иран и Близкия Изток.

Телекомуникационният сектор е развит от Карабах Телеком,[18] който инвестира милиони долари в мобилна мрежа, ръководен от ливанска компания. След 2002 г. се развива рудодобива на мед и злато при Хейвали.[19] Азербайджан счита минната дейност в Нагорни Карабах за незаконна и заплашва с международен съд и разследване на международна одитна компания, която да оцени щетите, нанесени по държавната рудодобивна компания на Азербайджан.[20]

Банковата система се администрира от Арцахбанк, която е базирана в Ереван. Въпреки че официалната валута на страната е карабахският драм, най-широко се използва арменския драм.

Винопроизводството и обработването на земеделски продукти е една от приоритетните посоки за икономическо развитие на страната.[21]

Рпубликата развива туристическа индустрия, пригодена за Армения и арменската диаспора. През последните няколко години се наблюдава значително повишение на туристическия поток към републиката, което се дължи на множеството културни забележителности в нея. Степанакерт към момента разполага с 9 хотела.[22] През 2010 г. Арцах е посетена от 8000 туристи, без да се отчитат посетителите от Армения.[23] Републиката си сътрудничи тясно с Агенция за развитие на туризма на Армения, тъй като Армения е единственият начин туристите да стигнат до Арцах. Агенцията за развитие на туризма на Арцах е основана в Ереван като неправителствена организация в рамките на Армения и цели главно популяризиране на туризма към Арцах. Занимава се с подготовка на туроператори, пътнически агенции, журналисти в региона и осигурява хотелски услуги и други.

ТранспортРедактиране

Транспортната инфраструктура е повредена от войната, но през последните години видимо се подобрява. Северните и южните части на Нагорни Карабах са свързани чрез главен път.[24] 169-километровият път, свързващ Хардут, Степанакерт, Аскеран и Мартакерт се счита за връзка от жизнено значение за Арцах. Смята се, че пътят от Ереван до Степанакерт ще се намали от настоящите 8 – 9 часа, когато се осъществят големите инфраструктурни проекти.[25]

Летище Степанакерт, което е единственото пътническо летище в републиката, се намира на 8 km източно от столицата. С настъпването на войната е затворено и остава така до днес. Правителството вече го е преустроило и има планове скоро да го отвори отново. Въпреки това, спорният статут на държавата вероятно ще направи пряката въздушна комуникация с други държави невъзможна.[26]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Hughes, James. Ethnicity and Territory in the Former Soviet Union: Regions in Conflict. London, Cass, 2002. ISBN 978-0-7146-8210-5. с. 211.
  2. а б Cornell, Svante. Azerbaijan Since Independence. New York, M.E. Sharpe, 2011. ISBN 978-0-7656-3004-9. с. 135.
  3. Nagorno Karabakh from Ancient Times to 1918. // The Office of the Nagorno Karabakh Republic in the United States of America. Посетен на 13 май.
  4. Country Overview
  5. а б Zürcher, Christoph (2007). The post-Soviet wars: rebellion, ethnic conflict, and nationhood in the Caucasus. NYU Press. с. 184. ISBN 0814797091.
  6. DeRouen, Karl R. (ed.) (2007). Civil wars of the world: major conflicts since World War II, Volume 2. ABC-CLIO. p. 150. ISBN 1851099190.
  7. "Nagorno-Karabakh". Britannica. Посетен на 30 ноември 2010.
  8. Constitution of the Republic of Artsakh. // Nkrusa.org. Посетен на 18 декември 2016.
  9. Important Facts about NKR Defense Army | The Office of the Republic of Artsakh in USA. // Nkrusa.org. Посетен на 6 май 2012.
  10. Blandy, C. W. "Azerbaijan: Is War Over Nagornyy Karabakh a Realistic Option?" Advanced Research and Assessment Group. Defence Academy of the United Kingdom, Caucasus Series 08/17, 2008, с. 14.
  11. Nagorno Karabakh Republic – Country Overview. // Nkrusa.org. Посетен на 6 май 2012.
  12. ԼՂՀ 2015Թ. ՄԱՐԴԱՀԱՄԱՐԻ ՆԱԽՆԱԿԱՆ ՕՊԵՐԱՏԻՎ ՑՈՒՑԱՆԻՇՆԵՐԻ ՄԱՍԻՆ. // STAF NKRE, 30 март 2016. Посетен на 30 март 2016.
  13. Azerbaijani Party Appeals To OSCE About Armenian Resettlement. // RFERL, 13 май 2011. Посетен на 13 май 2011.
  14. Executive Summary of the „Report of the OSCE Minsk Group Co-Chairs' Field Assessment Mission to the Occupied Territories of Azerbaijan Surrounding Nagorno-Karabakh“. // OSCE, 2011. Посетен на 26 май 2011.
  15. Regnum News Agency. Nagorno Karabakh prime minister: We need to have at least 300,000 population. Regnum.
  16. Евразийская панорама. // Demoscope.ru. Посетен на 6 май 2012.
  17. а б ((hy))((en)) National Statistical Service of Nagorno-Karabakh Republic, 2010. с. 12..
  18. Karabakh Telecom site. // Karabakhtelecom.com. Посетен на 6 май 2012.
  19. Base Metals LLC – History. // Bm.am, 7 октомври 2002. Посетен на 6 май 2012.
  20. Azerbaijan to prosecute mining in Karabakh. Meydan TV. 3 април 2018.
  21. Republic of Nagorno-Karabakh: Process of State Building at the Crossroad of Centuries. // "Institute of Political Research" SNCO, 2009. Посетен на 22 март 2011.
  22. Solutions, Overall. Search Hotels | Stepanakert. // Посетен на 5 май 2017. (на английски)
  23. В мире растет интерес к Арцаху. // Ministry of Foreign Affairs of the Nagorno Karabakh Republic, 24 януари 2011. Посетен на 13 април 2011.
  24. NORTH-SOUTH HIGHWAY: THE BACKBONE OF KARABAKH. // Armenia Fund USA. Посетен на 15 май 2014.
  25. It'll take 3 hours to drive from Yerevan to Stepanakert through new highway being constructed by Hayastan fund. // Arka, 13 май 2013. Посетен на 15 май 2014.
  26. Nagorno-Karabakh Airport Preparing For First Flights in Decades. // Radio Free Europe Radio Liberty, 27 януари 2011. Посетен на 15 май 2014.