Награда „Алексис дьо Токвил“
френска награда за привързаност към хуманизма и гражданските свободи
Наградата „Алексис дьо Токвил“ се присъжда на личности, показали своята привързаност към хуманизма и гражданските свободи, като по този начин увековечава името на Алексис дьо Токвил. Учредена е през 1979 г. по инициатива на Пиер Годфроа и със съдействието на Ален Пейрефит. Носителят получава чек за 15 хиляди евро. Асоциацията, която я присъжда на всеки две години, има седалище във Валон, комуна в Нормандия, от която Алексис дьо Токвил е депутат (1830–1851) във Френския парламент.[1]
| Награда „Алексис дьо Токвил“ | |
| Присъждана за | за привързаност към хуманизма и гражданските свободи |
|---|---|
| От | Фондация „Алексис дьо Токвил“ |
| Място | Шато дьо Токвил във Валон |
| Държава | Франция |
| Възнаграждение | 15 хил. евро |
| Първо връчване | 1979 г. |
Не бива да се смесва с друга съименна награда, също присъждана на името на Алексис дьо Токвил, но от Европейския институт за публична администрация (EIPA) със седалище в Маастрихт (Холандия).
Президенти на асоциацията редактиране
- 1979-1992: Пиер Годфроа, заместник-кмет на Валон
- 1992-2008: Ан Хейни, кмет на Валон
- След 2008: Стефани Д'Еровил, собственик на Шато дьо Токвил
Носители на наградата редактиране
- 1979:
Реймон Арон, с лаудацио от Ален Пейрефит - 1980:
Дейвид Ризман, с лаудацио от Валери Жискар д'Естен - 1982:
Александър Зиновиев, с лаудацио от Симон Вей - 1984:
Карл Попър, с лаудацио от Питър Карингтън - 1987: Луи Дюмон, с лаудацио от Едуар Баладюр
- 1989:
Октавио Пас, с лаудацио от Франсоа Митеран - 1991: Франсоа Фюре, с лаудацио от Леополд Седар Сенгор
- 1994:
Лешек Колаковски, с лаудацио от Рой Дженкинс - 1997: Мишел Крозие, с лаудацио от Реймон Баре
- 1999: Даниел Бел, с лаудацио от Феликс Роатен
- 2003: Пиер Аснер, с лаудацио от Валери Жискар д'Естен
- 2006: Колин Пауъл, с лаудацио от Валери Жискар д'Естен
- 2008: Реймон Будон, с лаудацио от Стефани Д'Еровил
- 2010: Збигнев Бжежински, с лаудацио от Валери Жискар д'Естен
- 2014: Филип Рейно, с лаудацио от Жан-Клод Казанова
- 2018: Хенри Кисинджър, с лаудацио от Валери Жискар д'Естен
