Иг-Нобел (награда)

(пренасочване от Награди Иг-Нобел)

Наградите „Иг-Нобел“ (на английски: Ig Nobel Prize, от игра на думи: ignoble – низък, позорен), известни също като Антинобелови награди или Шнобелови награди, са пародия на нобеловите награди, които отличават трудове (по-често на истински учени, но понякога и на псевдоучени), които забавляват с безсмислеността си или понякога с абсурдността си.

Първите награди „Иг-Нобел“ са присъдени за „Опити, които не могат или по-добре да не бъдат повтаряни“. Отначало са били връчвани в Масачузетския технологичен институт, а после в Харвардския университет. Наградите се присъждат от американското хумористично списание „Анали на невероятни изследвания“ (Annals of Improbable Research)[1][2], с участието на клуб на студенти по физика[3], в началото на октомври, приблизително по времето, когато се обявяват и лауреатите на нобелови награди. Самите награди се връчват от носители на самата Нобелова награда по физика.

Броят на областите, в които се присъжда наградата „Иг-Нобел“, може да се променя от година на година.

Удостоени „постижения“

редактиране
  • Археология: наградата е връчена на „Eclaireurs de France“ (френска скаутска организация), редовни заличители на графити, за увреждането на рисунки на бизони от праисторически хора в пещерата Мейриер сюпериор, близо до френското село Брюникел.
  • Медицина: Ф. Канда, E. Яги, M. Фукуда, K. Накаджима, T. Ота и O. Наката от изследователския център „Шишейдо“ в Йокохама за тяхното пионерско изследване „Изясняване на химичния състав на веществата, отговорни за лошата миризма на краката“ и най-вече за тяхното заключение, че краката на хората, които си мислят, че краката им миришат, наистина миришат, докато на тези, които не мислят така, не миришат.
  • Мир: Клонът на компанията „Пепси“ на Филипините, за организирането на състезание, чийто победител е трябвало да стане милионер. Компанията обявява несъществуващ печеливш номер, което изкарва на улиците 800 хиляди потенциални победители. Към тях се присъединяват филипински паравоенни формирования, които за пръв път в историята си са обединени от обща кауза.
  • Мир: Жак Ширак, президент на Франция, за честването на 50-ата годишнина от бомбардировките над Хирошима с ядрени опити в Тихия океан.
  • Физика: Робърт Матюс, от университета „Астън“, за неговите изследвания на законите на Мърфи, по-специално за доказателството му, че филийката по-често пада върху намазаната си страна, публикувани в „European Journal of Physics“, бр.16, №4, 18 юли 1995, стр. 172 – 6.
  • Химия: Джордж Гобъл от университета „Пърдю“, за световния му рекорд за запалване на барбекю от 3 секунди, чрез използването на въглища и течен кислород.
  • Мир: Харолд Хилман от университета в Съри, Англия за неговия усърден и в основата си миролюбив доклад „Вероятната болка, изпитана при екзекуция с различни методи“, публикувана в „Perception“ 1993, бр. 22 стр. 745 – 753
  • Физика: Дийпак Чопра от Центъра за добър живот „Чопра“ в Ла Хоя, Калифорния, за уникалното тълкувание на квантовата механика и нейните приложения в живота, свободата и икономическото благосъстояние.
  • Статистика: Джералд Бейн от болницата „Маунт Синай“ в Торонто и Кери Симиноски от Университета в Алберта, за внимателно проведеното им изследване „Връзка между височината на човек, дължината на пениса му и номера на обувките му“.
  • Литература: Британския институт за стандартизация, за упътване от шест страници (BS 6008) за правилната употреба на чаша за чай.
  • Мир: Дайсуке Инуе от Япония, за изобретяването на караокето, давайки на хората още един начин да се научат да са толерантни едни с други.
  • Литература: На нигерийските спамъри, за използваните от тях имейли, с които въвеждат милиони потребители на интернет в живота и трагедията на множество персонажи: Генерал Сани Абача, Мисис Сани Абача, Баристър Джон Мбеки и други, които приканват получателя на имейла да дадат малка сума пари, за да получат достъп до голямото наследство на трагичния персонаж, който по различни причини може да получи парите си само с помощта на потребителя.
  • Хранене: Масимилиано Дзампини от Университета в Тренто, Италия и Чарлз Спенс от Оксфорд, Великобритания, за това че са модифицирали по електронен начин звука от хрускането на картофения чипс.
  • Мир: Швейцарския федерален комитет по етични въпроси и гражданите на Швейцария за това, че са приели закона, че растенията имат достойнство.
  • Биология: Мари-Кристин Кадерго, Кристел Жубер и Мишел Франк, доказали, че бълхите, които живеят по кучетата, скачат по-високо от тези, които живеят по котките.
  • Археология: Астолфо Дж. Мело Аруджо и Хосе Карлос Марчелино от Университета в Сао Паоло, Бразилия, за това че са изучавали как съдържанието на едно място на разкопки може да се разбърка от действията на броненосеца.
  • Медицина: Дан Ариъли, доказал, че скъпите лекарства с плацебо ефект са по-ефикасни от евтините такива.
  • Когнитивни науки: Тосиюки Накагаки, Хироясу Ямада, Рьо Кобаяси, Ацуси Таро, Акио Исигуро и Агота Тот, доказали, че амебоподобни организми, които живеят в калта, могат да решават пъзели.
  • Икономика: Джефри Милер, Джошуа Тибур и Брент Джордан, доказали, че месечният цикъл на професионална еротична танцьорка влияе на бакшишите, които тя получава.
  • Физика: Дориан Раймер и Дъглъс Смит, доказали, че всяка купчина косми или някакви нишки неизбежно ще се разбърка и омотае и ще образува топче.
  • Химия: Шари А. Умпере, Джозеф А. Хил, Дебора Дж. Андерсън, за откритието им, че „Кока-Кола“ е ефективен спермицид, и Хун Чуаню, Се Чачан, У Пайфън и Цзян Бинин за откритието им, че това не е така.
  • Литература: Дейвид Симс от Великобритания за неговото изпълнено с любов съчинение „Копеле такова: художествено изследване на недоволството в една организация“.
  • Биология: Фумиаки Тагучи, Сон Гуофу и Чан Гуанглеи от медицинското училище към Университет „Китасато“, Сагамихара, Япония за демонстрацията, че кухненските отпадъци могат да се редуцират с повече от 90% (като маса) чрез използването на бактерия, извлечена от изпражненията на гигантската панда.[4][5]
  • Химия: Хавиер Моралес, Миел Патига и Виктор Кастано от Националния автономен университет на Мексико за създаването на полупроводниковия материал diamond film от текила.[6][7]
  • Икономика: Изпълнителните и други директори, както и одиторите на четирите исландски банки – „Кайптинг банк“, „Ландсбанки“, „Глинтир банк“ и Централната банка на Исландия – за демонстрацията, че малките банки бързо могат да се трансформират в големи и обратното (както и за демонстрацията, че подобни неща могат да бъдат приложени за цялата национална икономика).
  • Литература: Ирландската полиция за вписването и представянето на над 50 пътни акта на поляк с името Prawo Jazdy. Г-н Jazdy е бил смятан за най-честия пътен нарушител в Ирландия, докато разследването не открива факта, че „Prawo Jazdy“ е „пътно свидетелство“ (шофьорска книжка) на полски.[8]
  • Математика: Гидеон Гоно, управител на „Зимбабвийската резервна банка“, за даването възможност на хората по прост и ежедневен начин да се справят с големи числа, чрез печатането на банкноти с деноминации, вариращи от 1 цент до хиляда билиона зимбабвийски долара.
  • Медицина: Доналд Ънгъл от Таузънд Оукс, Калифорния, САЩ, за изследването на възможната причина за артрита на пръстите чрез изпукване на пръстите само на лявата, но не и дясната си ръка в продължение на 50 години.[9]
  • Мир: Стивън Болингел, Стефен Рос, Ларс Ойстерхелвег, Майкъл Тали и Бит Кнубул в университета в Берн, Швейцария, с определянето дали е по-добър ударът в главата с пълна или с празна бутилка.[10]
  • Физика: Катрин Уиткъм от университета в Синсинати, Даниел Либерман от Харвард и Лиза Шапиро от Тексаския университет, всички от САЩ, за аналитичното определяне защо бременната жена не се преобръща/прекатурва.[11]
  • Публично здраве: Елена Боднар, Рафаел Лии и Сандра Марийан от Чикаго, САЩ, за изобретяването на сутиен, който може бързо да бъде превърнат в чифт газови маски – една за жената, която носи сутиена, и друга за стоящия до нея.[12]
  • Ветеринарна медицина: Катрин Дъглас и Питър Руилнсън от Нюкасъл Юнивърсити, Великобритания, за това, че успяват да покажат, че кравите с имена дават повече мляко от безименните крави.[13]
  • Биология: Дарил Гуайн и Дейвид Ренц – откриват, че даден вид бръмбари се чифтосват с бутилки от определен вид австралийска бира. При това бръмбарите толкова се съсредоточват в усилията си да се чифтосат с бутилките, че или умират на силното слънце, или биват изядени от изгладнели мравки, или се налага учените да ги махнат физически от бутилките.[14]
  • Физика: Филип Перен, Сирил Перо, Доминик Девитер, Бруно Рагару (Франция) и Херман Кингма (Холандия) – отговарят на въпроса защо състезателите, които хвърлят диск, получават замайване, а онези, които хвърлят чук, не получават. Хвъргачите на чук съсредоточват погледа си в една точка, а хвъргачите на диск не го правят.[15]
  • Химия: Макото Имаи, Наоки Урушихата, Хидеки Танемура, Юкинобу Таджима, Хидеаки Гото, Коичиро Мизогучи и Юничи Мураками – определят идеалната плътност на носеното от вятъра уасаби. Това знание позволява изобретяването на противопожарна аларма с уасаби, която ще буди спящи хора в случай на пожар.[16]

Източници

редактиране
  1. Пародийните нобелови награди бяха връчени в Харвард, в. Дневник / dnevnik.bg, 2 октомври 2009
  2. ((en)) Най-доброто от наградите „Иг-Нобел“ за 2009 г., newscientist.com, 2 октомври 2009
  3. Раздадоха наградите „Иг-Нобел“ за шантави открития, vesti.bg, 2 октомври 2009
  4. ((en)) Тагучи, Ф., Микробно третиране на кухненски отпадъци с произвеждащата ензими термофобна бактерия от изпражнения на Гигантска панда, Списание за бионаука и биоинженерство / Taguchi, F. (2001). „Microbial treatment of kitchen refuse with enzyme-producing thermophilic bacteria from Giant Panda feces“. Journal of Bioscience and Bioengineering 92: 602.
  5. Microbial Treatment of Food-Production Waste with Thermopile Enzyme-Producing Bacterial Flora from a Giant Panda, архив на оригинала от 17 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131117040540/http://sciencelinks.jp/j-east/article/200310/000020031003A0267180.php, посетен на 14 ноември 2010 
  6. Tequila is surprise raw material for diamond films // NewScientist, 20 юни 2008.
  7. Javier Morales; Miguel Apátiga; Castaño (2008). "Growth of Diamond Films from Tequila".
  8. The mystery of Ireland's worst driver // BBC News. 19 февруари 2009. Посетен на 8 май 2010.
  9. Unger DL. Does knuckle cracking lead to arthritis of the fingers? // Arthritis and Rheumatism 41 (5). Май 1998. DOI:<949::AID-ART36>3.0.CO;2-3 10.1002/1529-0131(199805)41:5<949::AID-ART36>3.0.CO;2-3. с. 949 – 50.
  10. Bolliger SA, Ross S, Oesterhelweg L, Thali MJ, Kneubuehl BP. Are full or empty beer bottles sturdier and does their fracture-threshold suffice to break the human skull? // Journal of Forensic and Legal Medicine 16 (3). Април 2009. DOI:10.1016/j.jflm.2008.07.013. с. 138 – 42.
  11. Female lower back has evolved to accommodate strain of pregnancy, архив на оригинала от 8 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100108093642/http://www.harvardscience.harvard.edu/foundations/articles/female-lower-back-has-evolved-accommodate-strain-pregnancy, посетен на 14 ноември 2010 
  12. US patent 7255627 „Garment device convertible to one or more facemasks“
  13. Bertenshaw, Catherine. Exploring stock managers’ perceptions of the human-animal relationship on dairy farms and an association with milk production // Berg Publishing, March 2009. с. 59 – 69. Посетен на 1 октомври 2009.
  14. Замфиров, М. Анти-нобелови награди // Архивиран от оригинала на 2012-12-12. Посетен на 18.12.2011.
  15. Замфиров, М. Анти-нобелови награди // Архивиран от оригинала на 2012-12-12. Посетен на 18.12.2011.
  16. Замфиров, М. Анти-нобелови награди // Архивиран от оригинала на 2012-12-12. Посетен на 18.12.2011.

Външни препратки

редактиране