Надарево

българско село

Надарево е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

Надарево
Общи данни
Население 476 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,844 km²
Надм. височина 149 m
Пощ. код 7740
Тел. код 06029
МПС код Т
ЕКАТТЕ 51024
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
Дарин Димитров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Надарево
Мехмед Мехмедов
(ДПС)

ИсторияРедактиране

Според археологически данни, в началото на X век в района на селището се развива занаятчийското производство, обслужващо близката столица Преслав.[1]

Първите писмени сведения за село Надарево са от XV - XVI век. В данъчна книга от 1573 година фонд Ески Джумая, писан на старотурски, (съхранен в ориенталски отдел на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ - София), в регистъра за джелепкешани – крупни овцевъди, в лист З-б, е регистрирано село Назарча, с един джелепкешанин на име Гаази Силяхидин, който бил длъжен да предава годишно 20 глави овце на държавата. Джелепкешанин е лице, което има над 200 глави овце, и държавата го задължава да отделя на всеки 100 овце по 10 срещу заплащане за войската.

Друг подобен документ е регистър за извънредния данък „Авариз“, плащан в натура със зърно.

През 1676 година към Ески Джумая, наред с другите села, (на лист 19-6) е регистрирано село Назър, обложено с 63 кила истанбулски ечемик (едно кило е равно на 25 кг).

Според преводачите-турколози, това е име на човек. „Назър“ значи надзорник, така са наричали управителите на крупни султански и държавни приходоизточници, обхващащи цели области.

В трети документ, представляващ акт за продажба през 1882 година, издаден от Ескиджумайския мирови съдия (под № 150) е вписано село Надар.

А според една легенда, покрай селото минал турски паша и възкликнал: „Не дар кьой дър“ или „Що за тясно село“.

Първоначално селото е било по на юг от днешното към „Дългачко“, в местността „Юртлука“. Не е известно откога е съществувало (17-18 век), та даже и по-рано. През 1850 година близо 2/3 от хората на това селище измират от чума. Останалите живи запалват къщите си и го напускат. Част от тях се заселват близо до река Врана в местността „Кортулук“ и на ляво от реката. Друга част се заселват на източния край на сегашното село до Каранедьови.

По-късно тия от Кортулука и околностите на река Врана се заселват на западния край на реката. Не е имало нито един българин, селото било населено само от черкези. След войната се заселват и турски семейства, които населяват турската махала.

Населено само с черкези и турци, селото наброявало 100 къщи – 70 турски и 30 черкезки. Черкезите са заемали източната част на селото, наречена „Черкезката махала“, в непосредствена близост са били и гробищата им и до днес се е запазило наименованието „Черкезкото гробище“. Селото е било откъснато от пътища и съобщение.

Главното занятие на турците било скотовъдството – отглеждали овце, а на черкезите – разбойничеството и скотовъдството – отглеждали коне, те са били и много добри ездачи. Черкезите живеели в мизерно направени жилища – колиби покрити със слама и сас. Допуска се, че черкезите са правили обири на съседни български села, защото през Освободителната война всички са избягали.

По свой начин или натоварен от турската власт (не е известно), но от това село е бил назначен куриер, който разнасял писма, пари, колети чак до Босна и Херцеговина на мобилизираните турски войници. Не е известно как, но след време този човек става най-богатия турчин в селото, наричан „Саля а“, прибавката „а“ към името означавало първенец, големец, богаташ.

През 1879 година започва първото заселване на българи - бежанци от Беломорска Тракия, главно от селaта Янюли, Димотишко и Янурен, Дедеагачко. Преди да се заселят по тези места, те се задържат около една година в село Мокрен, Ямболско. Когато пристигат тук, младата още българска държава ги настанява в дворищата на избягалите черкези, като им раздава по 4 - 5 дюлюма (около 4-5 дка) изоставена земя.

Беломорците са наброявали 30 семейства. В селото е имало само един черкезин на име Йозер. Обект на заселване са били черкезката и турска махала – днешните долна и горна махала. Първите им къщи са били изоставените черкезки колиби, изградени от пръти, слама и сас. Първи построили къщи дядо Георги Петков и Ради Караиванов. Дядо Георги е бил най-издигнат от всички, понеже знаел да пише и чете на гръцки.

Сеели са повече тютюн, но най-вече са отглеждали големи стада овце (по 100 до 300 глави), тъй като е имало обширни пасища и ливади. Мъжете са носели широки вълнени дрехи – потури и салтамарки, а жените широки везани ризи, вълнени сукмани и зупки (две престилки). На главите си жените носели ръченик от черен и бял плат.

През 1900 година пристигат нови заселници - българи от Търновския и Еленски балкан: от с. Самоводене - през 1900 година, от с. Присово - 1901 година, от с. Буковец - 1902 година, а по-късно от с. Темниско, с. Дебелец, с. Даскот, с. Марийно и няколко семейства от Еленските села. Съжителството между българи и турци и между българи и българи в началото било враждебно, но постепенно етническите и социални разногласия били преодолени.

Беломорците са заселили долната махала, а балканджиите – горната, разделяни от шосето. И до днес беломорците са запазват беломорския си диалект, а балканджиите – твърдия търновски говор.

Настъпили различия и в облеклото. Носиите били характерни за областите, от които идват.

Близо десет години след Освобождението селото е управлявано от турски кметове, но по-късно се избират и българи. Първият кмет българин е Ради Караиванов, след него – Калуд Тодоров.

С идването си балканджиите започват да строят къщи от кирпич (който си приготвяли сами). Внасят уредба и вътре в къщите. Стените на стаите измазвали с бяла пръст, а подовете с червена. Постилали са подовете с рогозки, които изработвали от папур или царевична беленица. Цялото семейство спяло в една стая, направо върху рогозките, за завивки са използвали предимно черги тъкани от коноп, а възглавниците си пълнели със слама или царевична беленица. Заселниците донасят със себе си своите обреди и традии.

При балканджиите – мъжете носели потури, салтамарка и елек от груб домашен шаек, боядисан тъмносиньо или бозево, пояс и антерия. Зимно време били обути в цървули, а през лятото ходели боси. На главите си носели калпаци от агнешка кожа. Жените носели дълги силно набрани фусти от вълнен, памучен или конопен плат, фанели и елек, препасан през кръста с шарена престилка.

Запазват се и старите турски родове – Джиновите, Басриевите, Айнаджиевите. Главен поминък на населението е било земеделието – сеели тютюн, памук, коноп, царевица, жито и скотовъдството – отглеждали главно овце.

Населението било будно, а младите хора любознателни. Възникнала необходимост от училище. През 1884 година в селото се открива частно училище, в една изоставена черкезка колиба, в двора на дядо Стоян Илиев, с много мизерни условия. За учител е бил пазарен даскал Камбур Панайот от близкото село Ашиково (Певец). Днес в ОУ „П.Хилендарски“ - Надарево учат 260 деца от Надарево и района - селата Острец, Ловец, Осен, Дългач, Певец - от първи до осми клас. От 2007 година училището е базово за всички деца от района. Специални автобуси ги извозват по двете направление - Дългач и Острец. Новата сграда на детската градина е открита през 1993 година.

Селото е планирано през 1912 година, а водоснабдено през 1927 година. През 1921 година в сградата на земеделското училище е основана пощенско телеграфна станция, с началник Михаил Петров от град Попово.

Потребителна кооперация „Орач“ е основана през 1914 година под името – кооперативно земеделско спестовно заимно дружество „Орач“, чиито основатели са: Йордан Христов, Марчо Георгиев, Илия Дончев, Александър Николов, Иван Христов, Кръстю Петров, Неранзи Янев, Ради Сурилов, Иван Илиев, Ангел Дяков, Дончо Янев, Марин Гечев, Ташо Георгиев, Иван Агов и др. Първият касиер-деловодител е Неранзи Янев, а след това Марчо Георгиев.

Кредитната кооперация е учредена 1920 година, а през 1949 година се учредява всестранната кооперация, която 1953 година се преименува в Селкоп „Орач“ и са образувани два смесени магазина.

Ръководството на Селкопа закупува първата вършачка през 1925 година, а втората през 1940 година, които се ползват от хората в селото. През 1949 година е открита и фурната. През 1949 година селото е електрифицирано, а през 1950 година – радиофицирано.

Църквата е построена през 1922 година. Първият свещеник е бил поп Алексий от град Търговище. Цървата носи името „Свети Димитър“. През 2004-2005 се направи ремонт и обновление на храма, благодарение на спонсорството на Богомил Янков Бойчев от Нарадев.

Народно читалище „Просвета“ – Надарево е основано през 1907 година. Инициатор за основаването му е учителят Иван Николов, учителствал в селото заедно с жена си Геновева Петкова. Ведно с будните селяни Кръстю Петров, Михаил Караиванов, Александър Николов решават да създадат читалищна организация, която да буди патриотичното съзнание на надаревчани, да ги готви за прогрес и свобода. Първо за читалище служи домът на Мехмед Гаджалов, който дава две стаи под наем. Именно тук пламват първите искри на читалищна дейност. Осигуряват се вестници и списания за прочит.

През 70-те години на 20 век в селото започват да се заселват и помашки семейства от Родопския и Пиринския край. Отначало идват десетина семейства родопчани, но днес вече наброяват около 40-50, които пренасят със себе си своя бит, традиции, песни.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1154
1946 1061
1956 1100
1965 1067
1975 862
1985 754
1992 706
2001 601
2011 465

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 465 100.00
Българи 173 37.20
Турци 240 51.61
Цигани 12 2.58
Други 34 7.31
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 6 1.29

КултураРедактиране

РелигияРедактиране

В селото има два храма:

СпортРедактиране

Местният футболен отбор е „Орлите“. Основан е през 1932 г. Отборът играе в „А“ окръжна група. Негов собственик и президент е A. Рангелова, старши треньор е Али Алиев. Екипировката на тима е зелено на жълто. Гербът му се състои от два орела. Стадионът в с. Надарево има капацитет от 200 места и размери на игралното поле 60/30.

ИзточнициРедактиране

  1. Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера” 2012, ISBN 978-954-516-984-7
  2. „Справка за населението на село Надарево, община Търговище, област Търговище, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 1 декември 2018. (на български)
  3. „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 1 декември 2018. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 декември 2018. (на английски)

Външни препраткиРедактиране