Надежда Михайлова

български политик

Надежда Николова Нейнски (фамилия по мъж след женитбата ѝ през 2009[1], повече известна с фамилията на предишния си съпруг като Надежда Михайлова) е български политик, министър на външните работи (1997–2001), председател на Съюза на демократичните сили (СДС) от 11 март 2002 до 1 октомври 2005, народен представител в 37-ото, 38-ото, 39-о и 40-о Народно събрание. На Изборите за Европейски парламент през 2009 е избрана за евродепутат, като водач на кандидат-депутатската листа на Синята коалиция. На изборите за европейски парламент през 2014 е водач на кандидат-депутатската листа на Синьо единство, но не успява да стане евродепутат.

Надежда Михайлова
български политик
Nadezhda Mihailova.jpg
Родена

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Партия Съюз на Демократичните Сили
Народен представител в:
XXXVII НС   XXXIX НС   XL НС   
Надежда Михайлова в Общомедия

Биографични данниРедактиране

Родена е на 9 август 1962 в София. Учи в 127 СОУ „Иван Денкоглу“. Завършва испанския профил на 9-а Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1985 г. До настъпването на демократичните промени работи като преводач на испанска поезия, английска литература и журналист на свободна практика. Също така Камен и Надежда Михайлови са на работа в Египет, където тогавашният ѝ съпруг е зам.-шеф на външнотърговското предприятие „Техноекспорт“.

СемействоРедактиране

През 1983 г. Надежда сключва брак с Камен Михайлов и имат две дъщери – Нина и Виолета. През 2006 г. Надежда и Камен се развеждат.[2]

На 3 октомври 2009 Надежда Михайлова се омъжва за Светлин Нейнски. Евродепутатката и бизнесменът са сключили граждански брак в посолството на България в Мадрид.

Политическа дейностРедактиране

Започва политическа кариера във възстановената в края на 1989 г. Радикалдемократическа партия, част от коалицията Съюз на демократичните сили (СДС). В предизборната кампания през 1991 ръководи пресцентъра на СДС, а след изборите става началник на пресцентъра и говорител на правителството на Филип Димитров. През 1994 е избрана за депутат в 37-ото Народно събрание (1994–1997). През април 1995 г. става заместник-председател на СДС. Избрана е за народен представител в 38-ото Народно събрание през 1997 г., но става министър на външните работи (1997-2001) в правителството на Иван Костов. От 1999 г. до 2006 г. е вицепрезидент на Европейската народна партия (ЕНП) и Съпредседател на Комисията по международни отношения към ЕНП.

През септември 1999 в публичното пространство излиза запис, на който се чува как по време на предизборен инструктаж в Ловеч Михайлова призовава местните функционери на СДС да „нахранят“ журналистите, за да ги спечелят на своя страна.[3]

През 2001 г. е избрана за народен представител в 39-о Народно събрание, където е председател на парламентарната група на Обединените демократични сили (ОДС), а след разпадането на коалицията през 2004 г. - на групата на СДС. Избрана е за председател на СДС на 11 март 2002 г. След слабото представяне на партията на местните избори през 2003 и парламентарните избори през 2005 г. губи поста в полза на експрезидента Петър Стоянов. От 2005 г. е депутат в 40-о Народно събрание.

Михайлова е обвинявана от някои в клиентелизъм заради съмненията за участие на бившия ѝ съпруг, Камен Михайлов, в нечисти приватизационни сделки във връзка с придобиването през 1998 на „Автотранссервиз“ – бившите гаражи на ЦК на БКП.[4]

През 2004 г. Надежда Михайлова става председател на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа. От 2006 г. е член на международния консултативен съвет към Democracy Coalition Project и член на консултативната група за Кръгла маса на лидерите на южните държави към Съвета за южно сътрудничество.

От 2007 г. е председател на Съюза на малките и средни предприятия в България (СМСП). През 2007 г. е избрана за вицепрезидент на Съюза на малките и средни предприятия към Европейската народна партия.

Кавалер на Националния орден на Почетния легион – удостоена с най-високото държавно отличие на Франция с указ на президента на Републиката Никола Саркози за приноса ѝ в развитието на двустранните отношения и общата европейска кауза. Отличието ѝ е връчено на 7 октомври 2008 в посолството на Република Франция в София от посланика Етиен дьо Понсен.

От 2009 до 2014 е евродепутат.

От средата на 2015 г. е посланик на България в Турция.

ИзточнициРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препраткиРедактиране