Наиля Гарифзяновна Ахунова (на татарски: Наилә Гарифҗан кызы Ахунова, на руски: Наиля Гарифзяновна Ахунова) е съветска и руска поетеса, прозаик. През 2009 г. тя получава званието „Почетен деец на културата на Република Татарстан“.

Наиля Ахунова
Наилә Ахунова
Наиля Ахунова през 2023 г.
Наиля Ахунова през 2023 г.
Родена
Наиля Гарифзяновна Ахунова
12 юни 1959 г. (1959-06-12) (64 г.)
Националност СССР
 Русия
Учила вКазански държавен институт по култура
Литература
Периодот 1979 г.
Жанровепоезия, проза
Семейство
БащаГариф Ахунов
(1925 – 2000)
МайкаШайда Максудова
(1926 – 2009)
Наиля Ахунова в Общомедия

Биография редактиране

Родена е на 12 юни 1959 г. в Алметевск, Алметевски район, Татарска АССР, Руска СФСР, СССР.[1] Родена е в семейството на писателите Шайда Максудова (1926 – 2009) и Гариф Ахунов (1925 – 2000).[2][3] Има брат на име Рашид (1953 – 2016).[4][5]

Израства в Алметевск, учи в средно училище № 5.[6] През 1968 г. заедно със семейството си се премества в град Казан, където през 1975 г. завършва средно училище № 126 и художествено училище № 4. Посещава литературното сдружение в музей „Максим Горки и Фьодор Шаляпин“ в Казан, завършва училището за млади журналисти към Казанския държавен университет „Владимир Ленин“ и учи в „Литературната работилница“ на Диас Валеев.[7][6] Тя започва да работи от ранна възраст, работила е на строителен обект, в болница и като оператор в поща. През 1978 – 1980 г. работи като графичен дизайнер в компресорен завод и публикува бележки в местния вестник „Работническа трибуна“.[6] През 1986 г. завършва с отличие библиотечния отдел на Казанския държавен университет по култура, получавайки специалността библиотекар-библиограф по художествена и художествена литература.[6]

След завършване на образованието си работи като библиотекар по стационарно обслужване и завеждащ библиотеката на Дома на културата на здравните работници (1986 – 1992), а след закриването му – като водещ библиотекар на библиотеката на училище № 42 (1992 – 1994).[6] От 1994 до 1997 г. е главен редактор на вестник „Казански медик“, а от 1993 до 2007 г. е заместник-редактор на републиканското списание за деца „Чадър“. От 2000 до 2002 г. тя е кореспондент на вестник „Татарски региони“ и списание „Казански афиш“.[1] Впоследствие работи като водещ специалист по възпитателна работа в Казанския държавен медицински университет и като служител в Музея на казанската медицина до пенсионирането си през 2014 г.[6]

Тя подкрепя амбициозни писатели в Казан, предоставя творческа помощ на писатели с увреждания и активно участва в организирането на литературни фестивали и конкурси. През 1997 г., с подкрепата на Казанския държавен медицински университет тя организира и оглавява литературното сдружение „Бяла врана“, което през 2017 г. се преименува на Гарифзян Ахунзянович Ахунов. Наиля Ахунова е основателка и организаторка на републиканския фестивал на поезията и художествените песни „Галактика на любовта“ свързани с поетесата Вероника Тушнова (от 1998 г.), открития градски конкурс на поети и изпълнители „Присмехулник“ (от 2000 г.), регионалния конкурс за творчество за хора с увреждания „В името на живота“ (от 2010 г.), междурегионален фестивал на поезията „Хайкумена на Волга“ (от 2012 г.), литературен и краеведски фестивал „Гарифзян Ахунов“ (от 2017 г.), международен конкурс за преводи на татарска поезия (от 2020 г.). Тя не забравя за връзката си с писателите в Алметевск, като през 2010 г. организира клон на литературното сдружение „Бяло перо“ в Алметевск, а през 2013 г. е автор на идеята за ​създаване на Музей на историята на литературното движение „Гарифзян Ахунов“ в Алметевск.[6]

Източници редактиране

  1. а б Ахунова Наилә Гарифҗан кызы // tatarica.org. Посетен на 13 април 2024. (на татарски)
  2. Игелекле гомер // syuyumbike.ru, 9 ноември 2016. Посетен на 13 април 2024. (на татарски)
  3. Наилә Ахунованың иҗади кичәсе үтте // tatar-congress.org, 3 декември 2014. Посетен на 13 април 2024. (на татарски)
  4. Культура//«ПЕРЕДАЙТЕ ПРИВЕТ ГАРИФУ АХУНОВУ»//22 октября, №40 // tatar-inform.ru, 30 октомври 2005. Посетен на 13 април 2024. (на руски)
  5. Он любил жизнь… Памяти Рашита Ахунова // art16.ru, 18 януари 2017. Посетен на 13 април 2024. (на руски)
  6. а б в г д е ж Ахунова Наиля // rus.sptatar.com. Посетен на 13 април 2024. (на руски)
  7. Неоконченный разговор с Учителем. Двадцать два года назад студенткой архитектурного факультета я впервые переступила порог «Литературной мастерской» при редакции газеты «Комсомолец Татарии». Руководил ею Диас Валеев. // rt-online.ru, 1 юли 2008. Посетен на 13 април 2024. (на руски)