Наим Сюлейманоглу

Наим Сюлейманоглу (на турски: Naim Süleymanoğlu) е български и турски щангист. Той печели три олимпийски титли, става седем пъти световен шампион и подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Наим Сюлейманоглу
Naim Süleymanoğlu
българо-турски щангист
Naim Süleymanoğlu 1989 Paraguay stamp.jpg
Роден
Починал
Погребан Истанбул, Турция
Наим Сюлейманоглу в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Сеул 1988 вдигане на тежести
Златен медал Барселона 1992 вдигане на тежести
Златен медал Атланта 1996 вдигане на тежести

БиографияРедактиране

 
Родната къща на Наим Сюлейманоглу

Наим Сюлейманов е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци в село Птичар, Момчилградско. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст – едва на 9 – 10 години. Още през 1977 година прави демонстрации в залите, където се провеждат републиканските първенства на България. Негов личен треньор в Кърджали, където се състезава за Арда, е Енвер Толумов.

Успехите му започват през 1982 година, когато още ненавършл 15 години става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в Олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на Съветския съюз. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победител в най-силния турнир в света за 1984 година – „Дружба“ във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година. По време на т.нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 г. става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. За България поставя 57 световни рекорда – 26 за мъже и 31 за юноши. Наим поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година. Наим е два пъти шампион на България за мъже - през 1984 година от първенството във Варна в кат. 60 кг и през 1986 година от това в Кърджали, пак при 60-килограмовите. Шампион е на България за юноши старша възраст в кат. 52 кг през 1982 година от шампионата в Пазарджик. Има и една титла на страната за юноши младша възраст. Тя е постигната през 1981 година в кат. 44 кг на първенството в Силистра. През 1986 година, докато отбива военната си служба, Наим се състезава за ЦСКА на отборното първенство на България и помага на тима да спечели титлата. Това е единственият турнир, на който Наим се състезава за различен от Арда Кърджали клуб, докато е в България. През 1984 година става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, като според много от мненията е заслужавал категорично първото място. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в Мелбърн през 1986 година Наим успява да избяга от нашата делегация и след време се мести в Турция. След като решава да избяга в югоизточната ни съседка, получава подкрепата на турските власти, а името му е променено на Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика не се опитва да попречи на участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.

Наим Сюлейманоглу печели за Турция златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в Сидни през 2000 година прави три неуспешни опита в изхвърлянето и записва нула, след което прекратява състезателната си кариера. За Турция той печели също така 5 световни и 4 европейски титли. През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист №1 на ХХ век – 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките да България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България). На 26.07.2019 г. в Момчилград бе открит паметник и спортен комплекс на името на Наим. На монумента пише: „Наим Сюлейманоглу - щангист, шампион на всички времена, прославил България и Турция“, след което са изброени най-големите успехи на митичния тежкоатлет.

Умира на 18 ноември 2017 г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст.