Наим Сюлейманоглу (на турски: Naim Süleymanoğlu) е български и турски щангист. Той печели три олимпийски титли, става седем пъти световен шампион и подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Наим Сюлейманоглу
Naim Süleymanoğlu
българо-турски щангист
Naim Süleymanoğlu 1989 Paraguay stamp.jpg
Роден
Починал
Погребан Истанбул, Турция
Наим Сюлейманоглу в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Сеул 1988 вдигане на тежести
Златен медал Барселона 1992 вдигане на тежести
Златен медал Атланта 1996 вдигане на тежести

БиографияРедактиране

 
Родната къща на Наим Сюлейманоглу

Наим Сюлейманов е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци в село Птичар, Момчилградско. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст - едва на 9-10 години. Още през 1977 година прави демонстрации в залите, където се провеждат републиканските първенства на България. Продукт е на великата българска школа по вдигане на тежести и е без никакво съмнение - най-великото призведение на легендарния Иван Абаджиев. За Бълария печели купища медали и титли. Всичко започва през 1982 година, когато става световен шампион за юноши в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя много добър приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. Това става на световното за мъже в Москва, където Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в Олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на Съветския съюз. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победиел в най-силния турнир в света за 1984 година - "Дружба" във Варна. Печели и Световната купа в Сараево. По време на т.нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 година отново е непобедим. Става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. Един път е шампион на България за мъже и един път за юноши. През 1984 година става втори в анкетата "Спортист на годината" на България след лекоатлетката Людмила Андонова. По време на Световната купа в Мелбърн през 1986 година Шаламанов успява да избяга в Турция. След като решава да избяга в Турция, получава подкрепата на турските власти и с подкрепата на президента им той получава турски паспорт и след това възвръща името си на Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика не се опитва да попречи на участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.

Наим Сюлейманоглу печели златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в Сидни през 2000 година прави три неуспешни опита да подобри олимпийския рекорд, след което прекратява състезателната си кариера. Умира на 18 ноември 2017 г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст.