Наим Сюлейманоглу

български и турски щангист

Наим Сюлейманоглу (на турски: Naim Süleymanoğlu) е български и турски щангист. Той печели три олимпийски титли, става седем пъти световен шампион и подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Наим Сюлейманоглу
Naim Süleymanoğlu
български и турски щангист
Роден
Починал
18 ноември 2017 г. (50 г.)
ПогребанТурция
Спортна кариера
СпортВдигане на тежести
Активност1982 – 2000 г.
Ръст151 см.
Тегло62 кг.
ПрякорДжобният Херкулес
Семейство
Деца4
Наим Сюлейманоглу в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Сеул 1988 вдигане на тежести
Златен медал Барселона 1992 вдигане на тежести
Златен медал Атланта 1996 вдигане на тежести
Родната къща на Наим Сюлейманоглу

Ранни години и кариера в България редактиране

Наим Сюлейманов е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци в село Птичар, Момчилградско. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст – едва на 10 години. Още през септември 1977 година е записан в полуспортен пансион в Кърджали с треньор Енвер Толумов. Иначе негов откривател в Момчилград е Халми Пекюнлю. Именно той го препоръчва на Толумов. Две години по-късно продължава обучението си в спортното училище в Пловдив.

 
Гробът на Наим Сюлейманоглу в гробището Едирнекапъ, Истанбул.

Успехите му започват през 1982 година, когато още ненавършл 15 години става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя приятел и съотборник Нено Терзийски. България печели на това първенство 8 титли, а треньор на отбора е Слави Канелов. След това първенство Наим е викнат в мъжкия отбор, начело с легендарния Иван Абаджиев, треньор №1 на България за ХХ век. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже - на турнира в Алентаун, Пенсилвания, САЩ, валиден за Световната купа. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. Краят на 1983-а също е много силен за Наим. Той поставя три световни рекорда на международния турнир Rekord-Meeting в Лангбадзее, Австрия. България участва с четирима щангисти на този турнир, като и четиримата стават шампиони - Наим Сюлейманов (56 кг), Стефан Топуров (60 кг), Здравко Стоичков (75 кг), Антонио Кръстев (над 110 кг). Отборът ни е воден от Йордан Иванов на това състезание. На следващата година Наим няма възможност да вземе участие в Олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на Съветския съюз. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победител в най-силния турнир в света за 1984 година – „Дружба-1984“ във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година.

По време на т. нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Световната купа в Монте-Карло. През 1986 г. става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. За България поставя 57 световни рекорда – 26 за мъже и 31 за юноши. Наим поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година.

Наим е два пъти шампион на България за мъже – през 1984 година от първенството във Варна в кат. 60 кг и през 1986 година от това в Кърджали, пак при 60-килограмовите. Шампион е на България за юноши старша възраст в кат. 52 кг през 1982 година от шампионата в Пазарджик. Има и една титла на страната за юноши младша възраст. Тя е постигната през 1981 година в кат. 44 кг на първенството в Силистра. През 1986 година, докато отбива военната си служба, Наим се състезава за ЦСКА на отборното първенство на България и помага на тима да спечели титлата. Това е единственият турнир, на който Наим се състезава за различен от Арда Кърджали клуб, докато е в България.

През 1984 година става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, шампионка на алтернативните олимпийски игри „Дружба-1984“ в Москва. Втори е в анкетата и през 1985 година след победителката във финала за Световната купа в Канбера 1985 г. Стефка Костадинова [1][2].

Бягство и кариера в Турция редактиране

На състезанията за Световната купа в Мелбърн през 1986 година, след като спечелва златен медал, по време на турнира Наум успява да избяга от българската делегация чрез подкрепата на Турското разузнаване МИТ и организацията „Сивите Вълци“. Отклонява се в близко кафене, от където е изведен от турски агенти през задната врата към тоалетните. Отведен е в турско кафене, откъдето друга група го завежда в джамия. След края на молитвата е отведен в една къща и турското посолство в Канбера е уведомено за неговото бягство. [3] След това посолството информира за ситуацията премиера Тургут Йозал, който нарежда щангистът да бъде незабавно доведен в Турция. Той е откаран в Турското посолство в Лондон.[4] Тайфун Байиндир, мениджър на спортната секция на турския всекидневник Milliyet, заявява, че дезертьорството на българския спортист е било планирано през предходната година чрез секретни бележки [3]. Тургут Йозал изпраща личния си самолет и делегация от Анкара, за да приберат Наум в Турция. Щангистът решава да остане в Турция и получава подкрепата на турските власти, а името му е променено на Наим Сюлейманоглу. НРБ налага вето за участията му в турнири за една година, но впоследствие е допуснат на Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация. [3]

Наим Сюлейманоглу печели с екипа на Турция 5 световни и 4 европейски титли. За Турция той спечелва златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в Сидни през 2000 година прави три неуспешни опита в изхвърлянето и записва нула, след което прекратява състезателната си кариера.

Постижения и признание редактиране

През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист № 1 на ХХ век – 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките за България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България).

Умира на 18 ноември 2017 г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст. На 26.07.2019 г. в Момчилград е открит паметник и спортен комплекс на името на Наим. На монумента пише: „Наим Сюлейманоглу – щангист, шампион на всички времена, прославил България и Турция“, след което са изброени най-големите успехи на прочутия тежкоатлет.

Източници редактиране

  1. Стефка Костадинова – Биография // personi.dir.bg. Архивиран от оригинала на 2014-02-26. Посетен на 20 февруари 2014.
  2. Стефка Костадинова // БОК. Архивиран от оригинала на 2014-08-05. Посетен на 21 февруари 2014.
  3. а б в DailySabah. ‘Pocket Hercules’ Naim Süleymanoğlu brought to Turkey with a war of secret agents
  4. The Guardian. Naim Süleymanoğlu obituary