Наклонение
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Наклонението е граматичен признак на глагола, чрез който говорещият изразява в какво отношение според него се намира глаголното действие спрямо реалността.
Наклонения в български езикРедактиране
Наклоненията в българския език са:
- Изявително наклонение (индикатив) – действието се представя като реално, говорещият е свидетел. Ядеш хляба с чубрица.
- Повелително наклонение (императив) – говорещият иска действието да се извърши. Яжте хляба с чубрица! (2 л., мн.ч.)
- Условно наклонение (кондиционал) – говорещият предполага, че ако е налице дадено условие, действието ще се извърши. Ако имаше хляб, би ли го ял с чубрица? Кая, ако имаше грим, щеше да бъдеш по-красива!
Често условното наклонение се използва при учтиви молби.
Пример: „Би ли ми подал хляба?“
Връзката на тези учтиви молби с условността е явна при изречения от типа: „Би ли ми подал хляба, ако обичаш?“. Тук се подчертава, че условието за изпълнението на действието е волята на слушателя.
- преизказни форми (ренаратив) – говорещото лице не е било пряк свидетел.
Пример: „Той изял хляба с чубрица“.
Забележка: В по-старата литература и в някои съвременни учебници по български език се среща и преизказно наклонение, говорещият не е свидетел и не гарантира, че е истина. Аргументът е, че преизказните форми не представят отношението на действието към действителността, а на говорещия към информацията (а именно: че не я е добил като свидетел на действието, а от друго лице).