Напред към подвизи и слава
Напред към подвизи и слава е церемониален марш и стихотворение, композирано от Добри Христов и написано от Пенчо Славейков.
| Напред към подвизи и слава | |
| Марш | |
|---|---|
| Език | български |
| Композитор | Добри Христов |
| Автор на текста | Пенчо Славейков |
В стихотворението си Славейков е написал желанието си да покаже подемането на Ботевите мотиви като страна на своето творчество. През 1912 година по време на Балканската война става един от най-любимите маршове в България.
Текст редактиране
Напред! И все напред! Към подвизи и слава!
На робство и на гнет последний ден настава!
И слънцето изгре – свободни да ни грей!
Той, който в бой умре, в смъртта ще оживей!
Напред! И все напред! Да няма пръв и сетен!
Сплотени в строен ред към идеал заветен,
към който е лице обърнал цял народ -
и всякое сърце жаднеящо живот!
Напред! И все напред! Реки от кръв пред нази
и трупове без чет, – ний тях щем ги прегази!
И на желаний бряг ще минеме отвъд -
над петвековний враг ний носим божий съд!
Напред! И все напред! Десница да не слабне!
Юнашки е завет – победата ще грабне,
когото обичта на подвиг вдъхнови
со мечът на смъртта живот да обнови!
Напред! И все напред! Към подвизи и слава!
В сърцата най-напред свободата изгрява!
В сърцата тя изгре – делата да огрей!
Тоз, който в бой умре, той вечно ще живей!
