Наравански напоителен канал

Нараванският канал (на арабски: قناة النهروان) е нефункционираща част от голяма аграрно-напоителна система, съществувала през Сасанидския и Ранния ислямски период в Централен Ирак.

Изграден е по протежение на източния бряг на Тигър и долното течение на река Дияла. Каналът е създаден през VI век и достига своя връх като стопанско съоръжение при Абасидския халифат, когато служи като основен водопровод за столицата Багдад и напоява околоградската житница. Разрушаването и изоставянето му започва от средата на Х век и е показателно за упадъка на Абасидския халифат.

История редактиране

Сухото корито на Нараванския канал близо до Самара, снимано от Гертруде Бел през 1909 г.

Първите напоителни съоръжения по поречието на река Дияла са прокарани по време на Партското царство. Вероятно долното течение Нараванския напоителен канал първоначално е било долното течение на самата река Дияла. Мащабна канална система през ранното средновековие е създадена при царуването на сасанидския владетел Хосров I Ануширван (531-579), който го обособява като отделен административен район (Базиджан Хосров), вероятно със собствена монетарница.

В ранните ислямски времена възниква град Джиср ал-Нахраван, разположен в средния дял на канала близо до мястото на битката при Нахраван от 17 юли 658 между Али ибн Аби Талиб и хариджитите под предводителството на Абдала ибн Уахб. В началото на халифата, и особено при Абасидите, които правят близкия Багдад своя столица, иригационната мрежа е ремонтирана и разширена, като достига своя връх в началото на X век. Тогава регионът е разделен на три данъчни района – Горен, Среден и Долен Нараван.

Каналът е разбит през 937/8 по време на въстание, което застрашава Багдад и районът е нарочно наводнен. Това не спира въстаниците, но разрушава селското стопанство в региона. Хю Кенеди пише: „разрушаването на Нараванския канал е ярък пример за едни често явление по това време и символ на края на абасидската власт, както разрушението на Марибския язовир е края на просперитета на доислямска Южна Арабия“. Долен и Среден Нараван са напълно изоставени в продължение на почти 14 години, докато Буидите не възстановяват канала. Въпреки това, мрежата от канали продължава да намалява в следващите години. В края на 1140 селджукският владетел Бихруз опитва да го възстанови, но след раздор сред селджуките каналът отново е пренебрегнат и трасето му се използва само като пътища за войските.

Трасе редактиране

Карта на Абасидски Ирак с Нараванския напоителен канал

През средновековието основният канал е разделен на три секции, подробно описани през XIII век от географа Якут ал-Хамави. Първоначалното захранващо звено започва от Тигър в Дур Ал-Aрабая около Самара, завършва в Дияла при Бакуба и се нарича Отрязъка на Хосров (al-katul al-Kisrawi). По-напред, към него се присъединяват три малки канала, също произхождащи от Тигър - Еврейския (Yahudi) , ал-Мамун, наречен в чест на халифа Ал-Мамун (813-833) и най-големият от трите - Висшия воин (Абу-л-Джунд), построен при Харун-ал-Рашид (786-809).

На около 20 км южно от притока на Абу-л-Джунд е построен град Салва (или Баб Салва), а малко по-нататък се намира Бакуба, столица на Горен Нараван, на около 50 км северно-североизточно от Багдад. От там главния канал, който днес е известен като Тамара, се обръща на юг към град Баджисра (първоначално Бейт ал-Джиср, „Дом при моста“) и достига Джиср ал-Нараван („Моста на Нараван“). При Баджисра се отделя самостоятелен канал, наречен Нахр ал-Халис, свързващ главния канал с Тигър при Барадан и снабдяващ източните предградия на Багдад с вода. Друг канал – Нахр Бин, свързва Джиср ал-Нараван с Калвадха южно от Багдад. Южно от Джиср ал-Нараван е изграден още един канал— Дияла, отговарящ на сегашното течение на реката, която се влива в Тигър на около 5 км южно от Багдад. Джиср ал-Нараван е богат град на мястото, където Хорасанския път, свързващ Багдад с Централна Азия пресича канала. Запазените описания сочат, че градът е изграден от двете страни на канала, като на всеки бряг има джамии, пазари и кервансараи за пътници и поклонници. Градът е изоставен през XIV век, след като предпочитаното трасе на Хорасанския път се измества на север, през Бакуба.

След Джиср ал-Нараван около канала следват градовете Джиср-Буран, Ярзатия, Абарта и Искаф. След това каналът продължава още 100 км, за да се влее в Тигър в Мадхарая, в близост до съвременния Кут.

Източници редактиране

Kennedy, Hugh N. (2004). The Prophet and the Age of the Caliphates: The Islamic Near East from the 6th to the 11th Century (Second ed.). Harlow, UK: Pearson Education Ltd. ISBN 0-582-40525-4
Le Strange, Guy (1905). The Lands of the Eastern Caliphate: Mesopotamia, Persia, and Central Asia, from the Moslem Conquest to the Time of Timur. New York: Barnes & Noble, Inc. OCLC 1044046.
Morony, Michael G. (1993). "al-Nahrawān". In Bosworth, C. E.; van Donzel, E.; Heinrichs, W. P.; Pellat, Ch. The Encyclopaedia of Islam, New Edition, Volume VII: Mif–Naz. Leiden: E. J. Brill. pp. 912–913. ISBN 90-04-09419-9

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nahrawan Canal в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.