Отваря главното меню

Народния суверенитет или суверенното право на народа е право, според което властта на една страна и нейното правителство се създават и поддържат по взаимното съгласие на народа от който произлизат избраните народни представители (Народно събрание), които вече стават източник на политическата власт. Този термин произлиза от философите на обществения договор като Томас Хобс, Джон Лок и Жан-Жак Русо. Народния суверенитет е вид понятие и не отразява политическата реалност по света[1]. При народния суверените народа взима последната дума решенията на Народното събрание. Бенджамин Франклин пише за народния суверенитет следното: „В свободните правителства, управниците са слуги и народа е техен господар и суверен“[2].

Американците основали своята революция и правителство, повлияни от идеята за народен суверенитет, но терминът бил използван през 1850 г. за да се опише изключително спорния подход към робството в териториите, като предлагал от сенатор Стивън А. Дъглас. Това означава, че местните жители дадена територия ще бъдат тези, които ще решат дали робство ще е разрешено, което вследствие довело до кървава война в Кървавия Канзас, защото агресивни защитници и противници на робството наводнили щата Канзас, заради изборните резултати. Преди този период идеята за народния суверенитет се разпространила от философа Франсиско Суарес и станала основа за независимостта на Латинска Америка. Народния суверенитет може да бъде описан и като гласа на народа.

Съдържание

ПроизходРедактиране

Народния суверенитет в съвременен смисъл е една идея, която датира от ерата на Просвещението за обществените договори (средата на 17 до средата на 18 век), представена от Томас Хобс (1588 – 1679), Джон Лок (1632 – 1704) и Жан-Жак Русо (1712 – 1778), автор на Обществения договор, популярна творба за политика, която ясно изтъква идеалите на „обща воля“ и допълнително разработва идеята за народния суверенитет.

Централният принцип е, че легитимността на правило или на закон се основава на съгласието на управляваните. Така народния суверенитет е основен принцип на повечето републики. Хобс, Лок и Русо са били най-влиятелните мислители на това философско движение, постулирайки, че хората избират да влизат в обществения договор един с друг, като по този начин доброволно се отказват от минимална част от естествената им свобода в замяна на защита от опасностите, произтичащи от свободата на другите. Независимо дали мъжете са били разглеждани по-природа по-склонни към насилие и грабеж (Хобс) или към сътрудничество и доброта (Русо), идеята, че законен социален ред се появява само когато свободите и задълженията са равни сред гражданите свързва мислителите на обществения договор с понятието народен суверенитет.

Паралелно развитие на теорията за народния суверенитет се развива сред школата на Саламанка (виж напр. Франциско де Витория (1483 – 1546) или Франсиско Суарес (1548 – 1617)), които (подобно на теоретиците на божественото право на царете и Лок) разбират суверенитета първоначално, излъчван от Бога, но (за разлика от теоретици на божественото право и в съгласие с Лок) който не е само за монарси, а преминава еднакво от Бог към всички хора.

Републики и народни монархии са теоретично основани на идеята за народния суверенитет. Въпреки това, правната представа за народен суверенитет не означава непременно, ефективна, действаща демокрация: партия или дори диктатор може да претендира да представлява волята на народа и може да управлява от свое име, преструвайки че задържа властта. Тя е в съгласие с представата на Хобс по този въпрос, но не и с най-модерните определения, които виждат демокрацията като необходимо условие на народния суверенитет.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Leonard Levy notes the „doctrine“ of popular sovereignty that it "relates primarily not to the Constitution's [actual] operation but to its source of authority and supremacy, ratification, amendment, and possible abolition" (Tarcov 1986, v. 3, p. 1426, 1426).
  2. Benjamin Franklin (2003). The Political Thought of Benjamin Franklin. Edited by Ralph Ketchum; Hackett Publishing. p. 398.

Външни препраткиРедактиране

  • Adams, Willi Paul (1980), The First American Constitutions: Republican Ideology and the Making of the State Constitutions in the Revolutionary Era, University of North Carolina Press, ISBN 978-0-7425-2069-1
  • Childers, Christopher (March 2011), "Interpreting Popular Sovereignty: A Historiographical Essay", Civil War History 57 (1): 48 – 70
  • Conkin, Paul K. (1974), Self-Evident Truths: Being a Discourse on the Origins & Development of the First Principles of American Government—Popular Sovereignty, Natural Rights, and Balance & Separation of Powers, Indiana University Press, ISBN 978-0-253-20198-0
  • Lutz, Donald S. (1980), Popular Consent and Popular Control: Whig Political Theory in the Early State Constitutions, Louisiana State Univ. Press, ISBN 978-0-8071-0596-2
  • Lutz, Donald S. (1988), The Origins of American Constitutionalism, Louisiana State University Press, ISBN 978-0-8071-1506-0
  • Morgan, Edmund S. (1977), „The Problem of Popular Sovereignty“, Aspects of American Liberty: Philosophical, Historical and Political (The American Philosophical Society)
  • Morgan, Edmund S. (1988), Inventing the People: The Rise of Popular Sovereignty in England and America, W.W. Norton and Company, ISBN 0-393-30623-2
  • Peters, Jr., Ronald M. (1978) The Massachusetts Constitution of 1780: A Social Compact, University of Massachusetts Press, ISBN 978-0-8071-1506-0
  • Reid, John Phillip (1986 – 1993), American Revolution III (4 volumes ed.), University of Wisconsin Press, ISBN 0-299-13070-3
  • Silbey, Joel H., ed. (1994), „Constitutional Conventions“, Encyclopedia of the American Legislative System (3 volumes ed.) (Charles Scribner's Sons) I, ISBN 978-0-684-19243-7
  • Tarcov, Nadthan (1986), „Popular Sovereignty (in Democratic Political Theory)“, in Levy, Leonard, Encyclopedia of the American Constitution 3, ISBN 978-0-02-864880-4

ЛитератураРедактиране

  • Childers, Christopher (2012), The Failure of Popular Sovereignty: Slavery, Manifest Destiny, and the Radicalization of Southern Politics, University of Kansas Press, p. 334
  • Etcheson, Nicole (Spring–Summer 2004), „The Great Principle of Self-Government: Popular Sovereignty and Bleeding Kansa“, Kansas History, 27: 14 – 29 links it to Jacksonian Democracy.
  • Johannsen, Robert W. (1973), Stephen A. Douglas, Oxford University Press, pp. 576 – 613.