Народна партия
политическа партия в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Народна партия.
Народната партия е българска дясноцентристка либерална[1] политическа партия, съществувала от средата на 1890-те до 1920-те години. С нея е свързан вестник „Мир“.
Народната партия е сформирана след падането на правителството на Стефан Стамболов, през 1894 г., от представители на старата Консервативна партия и на Народната партия от Източна Румелия. През 1899 г. група, начело с Константин Величков, напуска Народната партия и се влива в Прогресивнолибералната партия. В началото на 20 век тези две партии все повече се сближават и през 1920 г. се сливат в Обединена народно-прогресивна партия. През 1923 г. тя се влива в Демократическия сговор.
Участия в правителстваРедактиране
- Второ правителство на Константин Стоилов (31 май 1894 – 21 декември 1894) – коалиция с Либерална партия (радослависти)
- министерство на външните работи и изповеданията – Григор Начович
- министерство на вътрешните работи – Константин Стоилов
- министерство на финансите – Иван Евстатиев Гешов
- министерство на търговията и земеделието – Иван Евстатиев Гешов
- министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Григор Начович, Константин Величков
- Трето правителство на Константин Стоилов (21 декември 1894 – 30 януари 1899) – самостоятелно
- министерство на външните работи и изповеданията – Григор Начович, Константин Стоилов
- министерство на вътрешните работи – Константин Стоилов, Найден Бенев
- министерство на народното просвещение – Константин Величков, Иван Вазов
- министерство на финансите – Иван Евстатиев Гешов, Теодор Теодоров
- министерство на правосъдието – Димитър Минчевич, Константин Стоилов, Теодор Теодоров, Георги Згурев
- министерство на търговията и земеделието – Иван Евстатиев Гешов, Григор Начович, Константин Величков, Найден Бенев
- министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Михаил Маджаров
- Правителство на Иван Евстатиев Гешов (29 март 1911 – 14 юни 1913) – коалиция с Прогресивнолиберална партия
- Четвърто правителство на Стоян Данев (14 юни 1913 – 17 юли 1913) – коалиция с Прогресивнолиберална партия
- министерство на вътрешните работи и народното здраве – Михаил Маджаров
- министерство на народното просвещение – Иван Пеев-Плачков
- министерство на финансите – Теодор Теодоров
- министерство на търговията, промишлеността и труда – Атанас Буров
- министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Димитър Яблански
- Трето правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) – коалиция с Демократическа и Радикалдемократическа партия, БРСДП и БЗНС
- Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Демократическа, Радикалдемократическа и Прогресивнолиберална партия, БРСДП и БЗНС
- Второ правителство на Теодор Теодоров (7 май 1919 – 6 октомври 1919) – коалиция с Радикалдемократическа и Прогресивнолиберална партия, БРСДП и БЗНС
- Правителство на Александър Стамболийски (6 октомври 1919 – 23 юни 1923) – първоначално коалиция с БЗНС и Прогресивнолиберална партия
Видни дейциРедактиране
- Стефан Бобчев (1853 – 1940)
- Атанас Буров (1875 – 1954)
- Иван Вазов (1850 – 1921)
- Константин Величков (1855 – 1907)
- Иван Евстатиев Гешов (1849 – 1824)
- Михаил Маджаров (1854 – 1944)
- Иван Пеев-Плачков (1864 – 1942)
- Константин Стоилов (1853 – 1901)
- Теодор Теодоров (1859 – 1924)
БележкиРедактиране
- ↑ Мишкова, Диана. Балкански либерализми: исторически пътища на една модерна идеология. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3. с. 198-199.
ИзточнициРедактиране
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine. [3 август 2005]