Народна радикална партия
Народната радикална партия (на сръбски: Народна радикална странка) е политическа партия в Сърбия,[1] действала от 1881 до 1945 година.
| Народна радикална партия Народна радикална странка | |
| Основана | 8 януари 1881 г. |
|---|---|
| Разформирована | 30 ноември 1945 г. |
| Седалище | Белград, Сърбия |
| Идеология | Радикализъм (XIX век) Либерализъм (XX век) |
| Полит. позиция | левица |
Основана от Никола Пашич, първоначално тя има радикална идеология, в първите години със социалистически уклон, но от началото на XX век се преориентира надясно и през следващите години е водещата дясноцентристка партия в страната. Под ръководството на Пашич партията управлява неколкократно в началото на XX век, по време на Първата световна война и в десетилетието след нея. Дейността ѝ е ограничена от поредицата авторатиарни режими в Югославия, докато е окончателно забранена през 1945 година при налагането на тоталитарната комунистическа система.
Идеология редактиране
Народната радикална партия развива особена идеология, наричана сръбски радикализъм. Тя води началото си от народническия социализъм на Светозар Маркович, но с времето все повече се дистанцира от социализма за сметка на националистическите тенденции.[2]
Сръбският радикализъм е насочен към селячеството и става основа на единственото масово политическо движение на Балканите в десетилетията преди Първата световна война. В основата му е стремежът към запазване на традиционните предмодерни институции и противопоставянето на капитализма, разглеждан като чуждо западно явление, на патриархалния колективизъм, общинния егалитаризъм и първичната демокрация. Така радикалите се обявяват за по-ниски данъци, ограничаване на бюрокрацията и държавна интервенция за запазване на предмодерните социални и стопански отношения.[2]
От 90-те години на XIX век и особено след като се утвърждават като водеща политическа сила след 1903 година радикалите смекчават идеологическите си възгледи, като заемат по-прогресистки и не толкова антимодернизационни и антизападни позиции.[2]
Бележки редактиране
- ↑ books.google.bg
- ↑ а б в Мишкова, Диана. „Форми без съдържание“: дебатите за преноса на западни модели на Балканите // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3. с. 69 – 73.