Народни песни на македонските българи

„Народни песни на македонските българи“ е етнографски сборник с български народни песни, събрани от Стефан Веркович, смятан за „най-ценния му принос в областта на българската фолклористика“.[1] Излиза с предговор на сръбски език в 1860 година в Белград под заглавието „Народне песме македонски Бугара“.[2]

„Народни песни на македонските българи“
„Народне песме македонски бугара“
корица на първото издание
корица на първото издание
АвторСтефан Веркович
Първо издание1860 г.
Белград, Сърбия
ИздателствоПравителствена книгопечатница
Оригинален езикбългарски, сръбски
Жанретнографски
СледващаСборникъ Верковича. Ι. Народныя пѣсни македонскихъ болгаръ“,
Lidové povídky jihomakedonské

Книгата е вторият голям сборник с български народни песни след излезлия в 1855 година „Болгарские песни из сборников Ю. Ив. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар“ на Петро Безсонов.[1] Съдържа 335 народни песни, които са лирични и затова са наречени в заглавието женски. Песните са събирани от Веркович при престоя му като сръбски агент в южномакедонския град Сяр от 1855 година насетне.[1] Заглавието, посвещението на княгиня Юлия Обренович, предговорът, бележките и обясненията към песните са на сръбски език, а в края има обяснение на сръбски на непознати български думи. Песните обаче са на оригиналния български език, както го нарича и самият Веркович.[1]

Произход на песните
Брой песни Селище Околия
235 Просеник Сярско
36 Горно Броди Сярско
7 Лехово Валовищко
4 Добринища Разложко
40 Велешко
12 Дебър Дебърско
1 Крушево Прилепско

Така огромната част от песните са от сярското село Просеник – записани от живеещата в Сяр певица Дафина Просенишка, наречена от Веркович „българската Омирка“. Другите песни също са записвани в Сяр – тези от Лехово са записани от стара жена, представена му от Дафина, а тези от Дебърско от дебрани, работещи в града.[1] Сборникът няма жанровото разнообразие на излезлия на следната 1861 година Миладинов сборник „Български народни песни“, „но допринася твърде много за пропагандирането на българската народна поезия сред учените слависти“.[3]

В обширния предговор Веркович очертава етническите граници на южните райони, населени с „български славяни“:

Но самь ове песме назвао бугарскима а ни словенскима, збогъ тога, єръ данасъ кадъ бы когодъ македонскогъ Славенина запитао: што си ты? съ места бы му одговоріо: я самь Болгаринъ, а свой єзыкъ зову болгарскимъ.

Но аз тези песни нарекох български, а не славянски, защото, ако днес попитате някой македонски славянин „Какъв си ти“, веднага ще ви отговори: аз съм българин, а своя език наричам български.[4]

Предговорът е с характер на етнографски очерк за българите в Македония и е извор на „важни сведения за бита, езика, етническото самосъзнание, поминъците и етническия състав на населението от различните селища“.[5] Цел на предговора е да даде верни етнографски данни за българския характер на Македония, тъй като гръцките, както и някои западни автори тенденциозно „тези предели ги наричат гръцки“.[6]

Сборникът е издаден за втори път на български от Петър Динеков в 1966 г. В него заедно с оригиналния текст е направен и превод на български на Верковичовия предговор и добавена уводна студия „Делото на Стефан Веркович“.[7]

Още в предговора Веркович изяснява, че замисля да издаде втори том на сборника с трапезни и юнашки песни, а по-късно ще записва народни приказки и предания. Поради ангажираността си в диспута около „Веда Словена“, не успява да го осъществи приживе и събраните от него материали са издадени като „Сборникъ Верковича. Ι. Народныя пѣсни македонскихъ болгаръ“ в 1920 г. в Петроград и „Lidové povídky jihomakedonské“ в 1932 г. в Прага.[6]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. а б в г д Динеков, Петър. Делото на Петър Веркович // LiterNet. Посетен на 23 септември 2015.
  2. Народне песме македонски Бугара. Скупио Стефанъ И. Верковићъ. Кньига прва Женске песме. У Београду, Правителственомъ кньигопечатньомъ, 1860.
  3. Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 129.
  4. Народне песме македонски Бугара. Скупио Стефанъ И. Верковићъ. Кньига прва Женске песме. У Београду, Правителственомъ кньигопечатньомъ, 1860. с. XIII.
  5. Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 129-130.
  6. а б Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 130.
  7. Веркович, Стефан И. Народни песни на македонските българи. Книга първа. Женски песни. София, Български писател, 1966.