Вижте пояснителната страница за други значения на Нарцис.

Тази статия е за героя от древногръцката митология. За цветето вижте Нарцис (цвете).

Нарцис е един от най-ярките образи в древногръцката митология, красив юноша от областта Беотия (в централната част на съвременна Гърция, на ок. 100 km от столицата й Атина). Името му е станало нарицателно и символизира гордост и самовлюбеност. Зигмунд Фройд пръв използва термина нарцисизъм в психологията, като смята, че в известна доза обозначаваната с него склонност е присъща на всеки човек от самото му раждане.

Нарцис
„Нарцис“ на Караваджо
Характеристики
Описаниегерой от древногръцката митология
РодителиКефис
Нарцис в Общомедия

Легенда за Нарцис

редактиране

Според легендите за него, Нарцис е син на речния бог Кефис и нимфата Лириопа (която може да е била наричана и Лавриона). На родителите му е предречено от прорицателя Тирезий, че тяхното дете ще доживее до дълбока старост, ако никога не види никога лицето си.[1]

Нарцис става много красив младеж, обожаван от жените, но останал безразличен към тях. Когато в него се влюбва нимфата Ехо, той жестоко я отблъсква. За последвалото има три версии. Според една от тях, отхвърлените му ухажорки му отмъщават с помощта на Немезида, богинята на отмъщението, която веднъж, когато той се връща от лов, му внушава да погледне отражението си върху водна повърхност и с това да предизвика смъртта си. Той се влюбва в собствения си образ и така се захласва по него, че опитвайки се да го целуне се удавя. Според другата версия, един от херувимите (ангелите на любовта) е влюбен в Ехо и решава да накаже Нарцис за страданията й, като го накара да се влюби в собственото си отражение. В третия вариант[1] самата нимфа го проклина, уповавайки се на Афродита, богинята на любовта, с думите:

Дано да се влюбиш и ти някой ден и тази, която обикнеш, да ти отвърне със същото, което стори на мен

Афродита чува нейните молби, като лицето което обиква е неговото собствено, видяно от Нарцис на повърхността на бисерно чистата речна вода. Така че той умира от любов по себе си. На лобното му място порастват красиви бели и жълти цветя, станали известни като нарциси.

Източници

редактиране
  1. а б Кун, Николай, Легенды и мифы древней греции, Москва – 1957, издание четвертое, Государственное учебно-педагогическое издательство Министерства просвещения РСФСР; прев. Никола Мънков – София, Наука и изкуство, 1979, с.35 – 38