Наръш
Тази статия е за селото в Солунско. За града в Атика вижте Неа Филаделфия.
На̀ръш (на гръцки: Νέα Φιλαδέλφεια, Неа Филаделфия, до 1927 година Νάρες, Нарес,[1] до 1967 година Φιλαδελφειανά, Филаделфиана[2]) е село в Република Гърция, в дем Даутбал, област Централна Македония с 826 жители (2001).
| Наръш Νέα Φιλαδέλφεια | |
 | |
  Наръш  Наръш  Наръш | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Даутбал |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 56 m |
| Население | 770 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 545 00 |
| Наръш в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в Солунското поле на десния бряг на река Галик (Галикос), близо до южния бряг на Горчивото езеро (Пикролимни). Отдалечено е от Солун на около 20 километра в северна посока.
История
редактиранеКрай Наръш е открит Наръшкият надпис – български граничен надпис върху каменна колона от началото на X век от времето на цар Симеон.[3]
В Османската империя
редактиранеВ края на XIX век Наръш е чисто българско село в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Нарос (Naros) живеят 42 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 200 жители, всички българи християни.[5]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Nariche) има 168 българи екзархисти.[6]
В Гърция
редактиранеПо време Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата l 1913 Наръш попада в Гърция. Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година името на селото е сменено на Филаделфиана. Според преброяването от 1928 година Наръш е смесено бежанско село със 106 бежански семейства и 339 души.[7] В 1967 година селото е прекръстено отново на Неа Филаделфия по гръцкото име на Алашехир.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Мастака[8] | Μάστακα | Ктима | Κτήμα[9] | местност на СЗ от Наръш[8] |
| Наръш[8] | Νάρες | Корифи | Κορυφή[9] | възвишение на СИ от Наръш (140,8 m)[8] |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници, С. 1981, с. 116 – 119
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)