Уикипедия

Настъпление в Естремадура

Настъплението в Естремадура е кампания в Естремадура по време на Гражданската война в Испания. Кулминацията е в битката за Бадахос през август 1936 г., след която войските на Африканската армия под командването на Франсиско Франко се придвижват бързо, за да започнат похода към Мадрид.

Настъпление в Естремадура
Гражданска война в Испания
Жени бойци от републиканските сили
Жени бойци от републиканските сили
Информация
Период2 – 14 август 1936 г.
МястоЕстремадура
РезултатПобеда за националистите
ТериторияИспания
Страни в конфликта
Бунтовническа фракция
Кралство Италия
Нацистка Германия		Испания Испания
Командири и лидери
Хуан Ягуе
Карлос Асенсио Кабаниляс
Антонио Кастехон
Фернандо Барон		Испания Илдефонсо Пучдендолас
Сили
8 000 войници
17 средни бомбардировача		13 000 милиционери
няколко бомбардировача Breguet XIX
Жертви и загуби
Неизвестен брой войници
Разстреляни 243 цивилни		Неизвестен брой войници
Разстреляни 6 600 – 12 000 милиционери и цивилни

Предистория редактиране

След победата на Народния фронт през февруари 1936 г. новото правителство обещава да започне поземлената реформа, но безработицата в селското стопанство е много висока и селяните започват незаконно да завземат големи земи. На 25 март 1936 г. 60 000 безимотни селяни в Бадахос, водени от социалистическия поземлен съюз, Federación Nacional de Trabajadores de la Tierra, заграбват 3 000 ферми и започват да орат. Правителството решава да легализира окупациите на земята. До юни 1936 г. 190 000 безимотни селяни са заселени в Южна Испания. Много земевладелци заминават за градовете.[1]

През август 1936 г. националистите, с помощта на нацистка Германия и фашистка Италия, успяват да прехвърлят до полуострова хиляди войници от Испанската армия на Африка.[2] Тогава Франсиско Франко решава да напредне на север и да окупира Естремадура, за да свърже двете зони, контролирани от националистите, и да започне напредването към Мадрид. Превратът от юли успява в провинция Касерес, но в провинция Бадахос въоръжените сили остават лоялни на правителството.[3]

Националисти редактиране

Националистите разполагат със сила от 8 000 души от Испанската армия в Африка, главно от Испанския легион и регуларес (марокански наемници)[4], под командването на полковник Хуан Ягуе. Тази сила е организирана в пет моторизирани колони от около 1 500 души всяка, водени от полковниците Хосе Асенсио, Франсиско Делгадо Серано, Фернандо Барон и майор Антонио Кастехон. Тази сила има въздушно прикритие от осем италиански бомбардировача Savoia-Marchetti SM.81 Pipistrello, с италиански пилоти и девет Junkers Ju 52/3m, с германски пилоти[5] и изтребители Фиат CR.32 и Heinkel He 51.[6]

Републиканци редактиране

Противопоставяйки се на националистите, Испанската републиканска армия разполага със сила от 13 000 милиционери и войници.[7] Повечето от тях са милиционери, например в град Бадахос има 500 войници и 2 000 милиционери.[8] Членовете на републиканските милиции нямат военна подготовка и са зле въоръжени, само по една пушка на трима души и една картечница на 150-200 души.[9] Милиционерите отказват да копаят окопи, нямат представа как да подготвят отбранителна позиция, а въздушните бомбардировки предизвикват максимален ужас у селяните[10] (група милиционери напускат позициите си, след като са бомбардирани с пъпеши). Освен това нямат артилерия, бодлива тел или професионални щабни офицери.

Настъплението редактиране

На 2 август националистическите сили напускат Севиля и се насочват на север към Мерида и Бадахос.[11] Когато националистическите войски стигат до град, те го обстрелват с артилерия и самолети в продължение на половин час, след което легионерите и редовните части влизат в града. Милиционерите се бият храбро, но при заплаха от флангово движение бягат. Труповете на червените биват струпани, поляти с бензин и изгорени.[12] Във всеки град десетки или стотици са екзекутирани от националистите.[13] Освен това колониалните войски плячкосват къщите на поддръжниците на републиканците и изнасилват хиляди жени от работническата класа.[14] Хиляди бежанци бягат от националистите на север. Повече от половината от жертвите на националистическата репресия в Бадахос са безимотни селяни и калфи.[15]

На 7 август националистическите войски окупират Зафра и достигат град Алмендралехо, около 100 милиционери се барикадират в църквата на града и устояват на обстрела в продължение на седмица. На 14 август 40 оцелели се предават и са убити от националистите.[16] На 10 август националистите печелят битката при Мерида. След това Ягуе напредва към град Бадахос и на 14 август, след тежка бомбардировка, войските на Ягуе го превземат. При клането в Бадахос войските на Ягуе избиват между 500[17] и 4 000[18] републикански войници и цивилни и плячкосват града, дори магазините и къщите на поддръжниците на националистите.[19] Според националистически офицер, това е „военен данък, който плащат за своето спасение“.[20] Много републикански бежанци се опитват да избягат през португалската граница, но са предадени на националистите от португалското правителство и екзекутирани.[21]

Последици редактиране

След окупацията на Мерида и Бадахос, националистите свързват контролираната северна и южна зона.[22] Освен това националистите окупират западната половина на провинция Бадахос и републиканското правителство губи контрол над португалската граница. Националистите извършват жестоки репресии в завоюваната територия. Между 6 600 и 12 000 републикански поддръжници са екзекутирани (републиканците екзекутират 243 националистически поддръжници).[23]

След падането на Бадахос, Ягуе се насочва към Мадрид. Той побеждава републиканските войски в битката при Сиера Гуадалупе[24] и на 3 септември окупира Талавера де Ла Рейна, след като побеждава републиканските милиции. Ягуе е изминал 500 км за четири седмици и пътят към Мадрид е отворен.[25]

Източници редактиране

  1. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.159–160
  2. ↑ Graham, Helen. (2005). The Spanish Civil War. A very short introduction,. Oxford University Press.p.24
  3. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.230
  4. ↑ Graham, Helen. (2005). The Spanish Civil War. A very short introduction,. Oxford University Press.p.32
  5. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.358
  6. ↑ Preston, Paul. (2006). The Spanish Civil War. Reaction, Revolution&Revenge. Harper Perennial. London. p.119
  7. ↑ Espinosa, Francisco. (2003). La columna de la muerte. El avance del ejercito franquista de Sevilla a Badajoz. Editoríal Crítica. p. 433
  8. ↑ Beevor, Antony. (2006). The battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p.120
  9. ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p.123
  10. ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p.119
  11. ↑ Espinosa, Francisco. (2003). La columna de la muerte. El avance del ejercito franquista de Sevilla a Badajoz. Editoríal Crítica. p. 8
  12. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.358–360
  13. ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. pp.119–120
  14. ↑ Preston, Paul. (2006). The Spanish Civil War. Reaction, Revolution&Revenge. Harper Perennial. London. p.120
  15. ↑ Espinosa, Francisco. (2003). La columna de la muerte. El avance del ejercito franquista de Sevilla a Badajoz. Editoríal Crítica. p. 245
  16. ↑ Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. p.268
  17. ↑ F. Pilo, M. Domínguez y F. de la Iglesia. La matanza de Badajoz. Madrid. Libros Libres. 2010. p. 254
  18. ↑ Paul Preston. The Spanish Civil War. Reaction, revolutions & revenge. Harper Perennial. 2006. London. p.121 and p.270
  19. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.360–362
  20. ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p.120
  21. ↑ Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. p.269
  22. ↑ Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. p.268
  23. ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p.91
  24. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.362
  25. ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. pp.120–121

Литература редактиране

  • Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish civil war, 1936–1939. Penguin Books. London. ISBN 978-0-14-303765-1.
  • Espinosa, Francisco. (2003). La columna de la muerte. El avance del ejército franquista de Sevilla a Badajoz.. Editorial Crítica. Barcelona. ISBN 84-8432-431-1
  • Graham Helen. (2005). The Spanish Civil War. A very short introduction. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-280377-1
  • Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. ISBN 978-0-691-00757-1
  • Preston, Paul. (2006). The Spanish Civil War. Reaction, revolution & revenge. Harper Perennial. London. ISBN 978-0-00-723207-9 ISBN 0-00-723207-1
  • Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. ISBN 978-0-14-101161-5
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Extremadura campaign в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Настъпление_в_Естремадура&oldid=11621395“.