Натуралният логаритъм (на латински: logarithmus naturalis) или естествен логаритъм е логаритъм с основа математическата константа . Числото „“ е ирационално и се дефинира като границата на (1+1/n)n при n, клонящо към безкрайност:

Графика на натуралния логаритъм
.

Натуралният логаритъм от е степента, на която трябва да се повдигне, за да бъде равно на . Ако , тогава . Естественият логаритъм от е равен на 1, тъй като 1 = , а eстественият логаритъм от 1 е 0, тъй като 0 = 1.

Натуралният логаритъм от обикновено се записва като ln x или loge x. По-рядко може да бъде записан и без означаване на основата, само като log x. [1][2] Понякога се добавят скоби за яснота: ln(x), loge(x) или log(x).

Естественият логаритъм ln(x) е дефиниран за всички реални положителни стойности на , както и за всички ненулеви комплексни стойности. Въпреки че не е въведена от Джон Непер, тази функция понякога се нарича неперов логаритъм, а числото се нарича неперово число.

По теоремата на Линдеман-Вайерщрас натуралният логаритъм на всяко едно положително алгебрично число без 1 е трансцендентно число.

Определения редактиране

Натуралният логаритъм може да се дефинира по няколко еквивалентни начина.

Обратна функция на експонентата редактиране

Натуралният логаритъм може да се дефинира като обратна функция на експоненциалната функция с равенствата:

 
 

С други думи, той е биекция на множеството на реалните положителни числа върху множеството на всички реални числа, а още по-прецизно погледнато, той е изоморфизъм между групата на реалните положителни числа относно умножението и групата на реалните числа относно събирането:

 
 
ln(a) илюстриран като площта под кривата f(x) = 1/x от 1 до а. Ако стойността на а е по-малка от 1, площта от а до 1 е отрицателна.

Интегрална дефиниция редактиране

Формално ln(a) може да се дефинира като областта под графиката на функцията   от 1 до  , която се дава с интеграла

 

Той дефинира логаритъма, тъй като удовлетворява основното свойство на логаритмите:

 

Това може да се покаже чрез заместването   по следния начин:

 

История редактиране

Идеята за натуралния логаритъм е разбработена от Гегоар дьо Сан-Винсент и Алфонс Антонио де Сараса преди 1649 г.[3] Тяхната работа включва квадратура на хиперболата xy = 1 чрез определяне площта на хиперболичните сектори. Тяхното решение генерира необходимата функция на хиперболичния логаритъм, притежаваща свойства, свързани с натуралния логаритъм.

Едно от най-ранните споменавания на натуралния логаритъм е от Николас Меркатор в работата си Logarithmotechnia, публикувана през 1668 г.[4], въпреки че през 1619 г. учителят по математика Джон Спейдъл вече е бил съставил таблица на натурални логаритми.[5]

Конвенции за обозначения редактиране

Обозначенията ln x и loge x се отнасят недвусмислено до натуралния логаритъм от  , а log x без означена основа може също да се отнася до натуралния логаритъм. Тази употреба е често срещана в математиката, заедно с някои научни контексти, както и в много езици за програмиране. [6] Обаче в някои други контексти, като например химия, log x може да се използва за обозначаване на десетичния логаритъм (с основа 10). Може също да се отнася до двоичния логаритъм (с основа 2) в контекста на компютърните науки, особено в контекста на времевата сложност. В калкулаторите log x може да означава една от двете функции десетичен или натурален логаритъм – другата съответно е означена с еднозначния си символ ln x или lg x.

 
Площта под хиперболата удовлетворява логаритмичния закон. Тук A(s,t) означава площта под хиперболата между s и t.

Свойства редактиране

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. G.H. Hardy and E.M. Wright, An Introduction to the Theory of Numbers, 4th Ed., Oxford 1975, footnote to paragraph 1.7: "log x is, of course, the 'Naperian' logarithm of x, to base e. 'Common' logarithms have no mathematical interest".
  2. Mathematics for physical chemistry. 3rd. Academic Press, 2005. ISBN 0-12-508347-5. с. 9. Extract of page 9
  3. Burn, R. P. (2001). Alphonse Antonio de Sarasa and Logarithms. Historia Mathematica. pp. 28:1 – 17.
  4. O'Connor, J. J.; Robertson, E. F. (September 2001). "The number e". The MacTutor History of Mathematics archive.
  5. Cajori, Florian (1991). A History of Mathematics (5th ed.). AMS Bookstore. p. 152. ISBN 0-8218-2102-4.
  6. Including C, C++, SAS, MATLAB, Mathematica, Fortran, and some BASIC dialects