Ареал на разпространение на натуфийската култура
Натуфийско погребение

Натуфийската култура е мезолитна археологическа култура. Съществувала в Леванта около 12 500-9500 години преди Христа. [1]

Натуфийската култура е интересна с това, че е една от трите свързвани с т.нар. неолитна революция в историята на homo sapiens (другите два центъра извън Леванта са районите на Загрос и Предна Азия).

Натуфийците водели като цяло уседнал начин на живот, като били събирачи на диви растения и няма данни да са правили опити да ги култивират. Също така се занимавали и с риболов. Приносът им се състои в това, че познавали и ползвали правия сърп, хромела и чукалката, като строили зърнохранилища-хамбари. Натуфийците ведно с представителите на съседната им зазийска култура били първите за които съществуват сигурни данни, че опитомили първия приятел на човека - кучето.

Въз основа на радиовъглероден анализ натуфийската култура е датирана в периода между около 12 500 и 9500 години преди Христа. Тя се подразделя в развитието си на два периода: ранен (от около 12 500 до 10 800 години преди Христа и късна от 10 800 до 9500 години преди Христа. Паметниците на тази мезолитна култура са намерени в Палестина, а нейния център е в долината на река Йордан, на юг и на север ограничена съответно до Долен Египет и до река Ефрат.

Площта на поселението ѝ, ведно с анализа ѝ, дава основание някои учени-археолози да я свързват с произхода на хората говорещи семитски езици, част от семито-хамитските езици от афро-азиатските езици. Това е спорно твърдение, тъй като предположително с голяма степен на вероятност е възприето в историографията, че прародината на хората говорещи афро-азиатски езици е в Южна Арабия или както са я наричали римляните - Арабия Феликс. [2]

Жилищата на натуфийците били полуземлянки – често с каменни основи, но изградени от строителен материали смес от глина и пясък. Конструкцията на тези постройки се крепяла на стълбове, а покрива ѝ бил от сплетена тръстикова растителност. Основният строителен материал бил кирпича – неизпечени тухли. Интериорното решение било в кръгла или овална форма с диаметър от 3 – 6 метра. В центъра се изграждало кръгло или правоъгълно отворено огнище. Площта на селищата на натуфийската култура достигали 1000 – 3000 м ² в които се намирали или побирали до 100-150 жилища.

Една сравнително малка част от натуфийците живеели в пещери. Натуфийците ползвали миниатюрни каменни оръдия на труда, като стрели и ножове, като поставяли върху дървена или костна основа сърпове за жътвени ножове. Правили опити за шлифоване на камък. За мелене на зърно, използвали каменни блокчета (до 80 см и тегло 100-150 кг) и пести, а понякога – вдлъбнатини, издълбани в скала.

Представителите на натуфийската култура ползвали прототипи на харпуни и куки за ловене на риба, направени от кост. Плетели и кощници. Храната им включвала дива пшеница, фасул, бадеми, жълъди, шам-фъстъци. Артефактите разкриват, че натуфийците ловували газели (Gazella gazella и Gazella subgutturosa), както и елени, диви бикове, глигани и един вид азиатско диво магаре.

Натуфийците използвали украшения от черупки и животински зъби (като колиета и за окачалки за дрехи и украса на шапки), като стилистичната украса на различните селища загатва за разделението и обособяването им в племена. Оръдията на труда и други предмети за бита били украсени с геометрични мотиви (мрежа, зиг-заг, вълни), като в допълнение към тях има и гравюри на животни /основно тотемни газели и друг едър рогат добитък, сови, кучета, костенурки и рядко хора/ по дръжките на костните оръдия на труда.

Некрополите на натуфийците били разположени най-вече в изоставените домове на техните селища и по-рядко в пещерите (Кармел, Юдейските планини). Понякога на гробовете се поставяли варовикови камъни. Трупополагането било в поза ембрион, като гробът често се поръсвал с охра. В някои села черепът се отделял от тялото, украсявал се с раковини и се съхранявал или погребвал отделно. Имало е и колективни погребения през ранния натуфийски период, като гробните места се ползвали многократно. Около една трета от разкритите скелети от натуфийската култура са на деца.

ИзточнициРедактиране

  1. Munro, Natalie D. (2003). „Small game, the Younger Dryas, and the transition to agriculture in the southern Levant“, Mitteilungen der Gesellschaft für Urgeschichte 12: 47-71, p. 48.
  2. Мудрак О. История языков

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране