Наум Никушев
Наум Георгиев Никушев е източнорумелийски и български офицер.
Наум Никушев | |
---|---|
български офицер | |
![]() |
|
|
|
Роден | |
Починал | |
|
|
Етнос | българи |
Образование | Национален военен университет |
Семейство | |
Деца |
Мария Наумова Малчева (1893-1985) Елисавета Наумова Екимова (1889-1971) |
БиографияРедактиране
Роден е на 20 септември 1859 година в град Битоля, тогава в Османската империя. Завършва класното училище в родния си град и през 1879 година завършва с Първия випуск Военното училище в София. Служи в 24-та пеша дружина от 15 юни 1878 г. От 1879 година е на служба в жандармерията на Източна Румелия. Адютант е на губернатора на областта Алеко Богориди.[1] В същата 1879 година е в полуескадрона на Учебния батальон на Източнорумелийската милиция. От 1885 година е командир на Учебния ескадрон на Източнорумелийската милиция. Участва активно в съединисткото движение в областта и подкрепя самото Съединение на 6 септември 1885 година.[2] След Съединението участва в Сръбско-българската война като командир на румелийската стотня.[3] През октомври 1886 година става командир на Втори конен полк. По-късно е началник-щаб на Кавалерийската инспекция. От 2 ноември 1891 г. е командир на Трети конен полк, а от 21 септември 1895 г. – на Четвърти конен полк. По-късно служи в министерство на войната и от 1898 година излиза в запас.[4][5] Умира през май 1905 година при операция в Париж.[6]
СемействоРедактиране
Женен е за Добрица Никушева (1872-1966). Негови дъщери са Мария Малчева (1893-1985) и Елисавета Екимова (1889-1971), а негов зет е известният русенски електроинженер Петър Малчев (1884-1929). Дядо е на известния български шахматист Андрей Малчев (1915-1994).
Военни званияРедактиране
- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (9 юли 1881)
- Ротмистър (9 септември 1885)
- Майор (17 април 1887)
- Подполковник (1892)
- Полковник (1896)
БележкиРедактиране
- ↑ Пашев, Георги. Да живей Съединението. Пловдив, Държавно издателство „Христо Г. Данов“, 1972. с. 183. Посетен на 10 ноември 2013 г.
- ↑ Стоянов, Захарий. Чардафон Велики. София, Издателска къща „Хермес“, 1995. с. 302. Посетен на 10 ноември 2013 г.
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 32.
- ↑ Неосъществените генерали. // Бойна слава. Посетен на 10 ноември 2013 г. Архив на оригинала от 2015-06-13 в Wayback Machine.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 350.
- ↑ Хроника. // Известникъ, No. 21, 12 май 1905 г., стр. 3. Посетен на 11 юни 2015.