Уикипедия

Наум Никушев

Наум Георгиев Никушев е източнорумелийски и български офицер.

Наум Никушев
български офицер
Роден
Починал
май 1905 г. (45 г.)
Учил вНационален военен университет
Семейство
ДецаМария Наумова Малчева (1893 – 1985) Елисавета Наумова Екимова (1889 – 1971)

БиографияРедактиране

 
Първият Директорат на Източна Румелия, Пловдив, 1879. Седнали: 1. Йоаким Груев, директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. Гаврил Кръстевич, главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. Александър Богориди, генерал-губернатор, 4. генерал Виктор Виталис, началник на милицията и жандармерията, 5. Тодор Кесяков, директор на правосъдието, Прави: 1. подпоручик Наум Никушев, адютант на губернатора, 2. д-р Адолф Шмит, директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. подпоручик Тодор Стоев, адютант на губернатора.

Роден е на 20 септември 1859 година в град Битоля, тогава в Османската империя. Завършва класното училище в родния си град и през 1879 година завършва с Първия випуск Военното училище в София. Служи в 24-та пеша дружина от 15 юни 1878 г. От 1879 година е на служба в жандармерията на Източна Румелия. Адютант е на губернатора на областта Алеко Богориди.[1] В същата 1879 година е в полуескадрона на Учебния батальон на Източнорумелийската милиция. От 1885 година е командир на Учебния ескадрон на Източнорумелийската милиция. Участва активно в съединисткото движение в областта и подкрепя самото Съединение на 6 септември 1885 година.[2] След Съединението участва в Сръбско-българската война като командир на румелийската стотня.[3] През октомври 1886 година става командир на Втори конен полк. По-късно е началник-щаб на Кавалерийската инспекция, на която длъжност е до 17 октомври 1891 г., когато е назначен за временен командир на Трети конен полк[4], а от 21 септември 1895 г. – на Четвърти конен полк. По-късно служи в министерство на войната и от 1898 година излиза в запас.[5][6] Умира през май 1905 година при операция в Париж.[7]

СемействоРедактиране

Женен е за Добрица Никушева (1872 – 1966). Негови дъщери са Мария Малчева (1893 – 1985) и Елисавета Екимова (1889 – 1971), а негов зет е известният русенски електроинженер Петър Малчев (1884 – 1929). Дядо е на известния български шахматист Андрей Малчев (1915 – 1994).

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Пашев, Георги. Да живей Съединението. Пловдив, Държавно издателство „Христо Г. Данов“, 1972. с. 183. Посетен на 10 ноември 2013 г.
  2. ↑ Стоянов, Захарий. Чардафон Велики. София, Издателска къща „Хермес“, 1995. с. 302. Посетен на 10 ноември 2013 г.
  3. ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 32.
  4. ↑ Държавен вестник, бр. 237 от 1891 г., с. 2
  5. ↑ Неосъществените генерали. // Бойна слава. Посетен на 10 ноември 2013 г. Архив на оригинала от 2015-06-13 в Wayback Machine.
  6. ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 350.
  7. ↑ Хроника. // Известникъ, No. 21, 12 май 1905 г., стр. 3. Посетен на 11 юни 2015.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Наум_Никушев&oldid=11634556“.