Отваря главното меню

Наум Христов Спространов е български общественик, деец на българското възраждане в Македония.

Наум Спространов
български общественик
Роден
Починал
6 март 1887 (36 г.)

БиографияРедактиране

Роден е в 1851 година в град Охрид. Принадлежи към големия род Спространови. Получава добро образование. На 7 април 1878 година подписва за Охридска епархия (заедно с Димитър Попов за Костурска и Мъгленска, Козма Пречистански за Дебърска и архимандрит Теодосий за Драмско-Серска) молба до великия княз Николай Николаевич, в която се отхвърлят твърденията за гръцкия характер на населението в Македония и се иска навлизане на руски войски в областта:

Победоносното руско оръжие, освобождавайки толкова дълго угнетявания досега под турско иго нещастен наш български народ, го задължи навеки... Македонските българи, лишавайки се от непосредствената защита на своите освободители... с цялата си преданост [ги] очакват в родината си... Поради това се осмеляваме да доложим на Ваше императорско височество, че някои недоброжелатели на българския народ, състоящи се в по-голямата си част от гръцки архиереи, посастоящем се стараят насилствено да събират подписи и да доказват, че жителите на Македония, влизащи по Санстефанския договор в състава на Българското княжество, се състоят предимно от гърци...[1][2][3]

Става драгоманин към руското консулство в Солун, оглавявано от Михаил Хитрово, с помощта на екзархийския наместник Методий Кусев. Печели пълното доверие на консула и става основен осведомител за положението в Македония и съставя докладите на консула до посолството в Цариград. В Солун Спространов изпълнява редица задачи, възложени му от Екзарх Йосиф.[4] Издейства и помилването на изпратения на заточение Христо Бучков. През 1882 година Наум Спространов поема инициативата за изработване на устав на Българските църковни общини в Македония[5]. В 1883 година е назначен за княжески дипломатически агент в Солун.[6] Умира в 1887 година[7].

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Момиров
(ок. 1744 - 1815)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум
(1780 - 1850)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан
(1804 - 1874)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо
(1829 - 1920)
 
 
 
Ангел
(1831 - 1927)
 
 
Петър
(1834 - 1916)
 
 
Ставре
(1840 - 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум
(1851 - 1887)
 
Климент
(1857 - 1931)
 
Евтим
(1868 - 1931)
 
Анастас
(1878 - 1938)
 
Димитър
(1882 - 1958)
 
Тома
(1885 - 1955)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър
(1897 - 1967)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
(1915 - 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома
(р.1941)
 
 
 
 

БележкиРедактиране

  1. Молба от представители на българската църква, изпратена от Цариград до Николай Николаевич, за незабавно навлизане на руските освободителни войски в Македония.
  2. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. III, Москва, 1967, 79 – 80.
  3. Македония. Сборник от документи и материали. София, 1978, стр. 335 – 336.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 407 – 409, 553.
  5. Лельова, Росица. Български църковни общини в Македония (1878 – 1903) – статут и структурно-организационни въпроси, в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр.282 – 283.
  6. ndt1.com
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.606.