Отваря главното меню

Наум Христов Темчев е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.[1]

Наум Темчев
български просветен деец
Роден
Наум Темчев в Общомедия

БиографияРедактиране

Наум Темчев е роден в 1869 година[1] в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция. Завършва първоначално образование в Загоричани в 1882/1883 година.[1] След това, в 1890 година завършва Солунската българска мъжка гимназия с петия випуск.[2][1] От учебната 1898/1899 година преподава в Българското класно девическо училище в Битоля.[1] На 1 септември 1899 година е назначен и в Битолската българска класическа гимназия, където преподава български език, физика и аритметика.[1]

По-късно е главен учител е в българското класно училище в Костур.[3] Помощници в 1895 година са му Апостол Грежов от Дъмбени, Андрей Христов от Велес и Иван Чеков от Екши Су. Назначеният за председател на българската община в града Търпо Поповски пише за Темчев:

Главният учител Темчев по характер е кротък и смирен, добър канцлерист...[4]
 
Ученици в Солунската българска гимназия 1888 - 1889 г. Първи ред: Христо Гюрков от Щип, Константин Вълканов от Песочница, Иван Васков от Велес, Стоян Неделчев от Мелнишко, Втори ред: Александър Маджаров от Охрид, Велко Думев от Воден, Вангел Калеичев от Владово, Димитър Ляпов от Бобища, Трайче Антов от Скопие, Филип Георгиев от Лерин, Георги Палашев от Велес, Трети ред: Авксенти Георгиев от Куманово, Михаил Кратовалиев от Скопие, Йордан Илиев от Велес, Димитър Михов Попов от Горни Порой, Наум Темчев от Загоричани, Апостол Тръпчев от Воден, Христо Занешев от Воден, Тръпче Димитров Шаламанов от Воден, Александър Параспуров от Щип, Димитър Тодоров от Велес

Темчев влиза в конфликт с колегите си и с Поповски и е сменен от Екзархията с Иван Лимончев от Охрид.

В 1905 година по време на Загоричанското клане работи в Битолската българска гимназия и допринася значително за уведомяването на българския търговски агент Андрей Тошев и европейските консули. Баща му е убит в клането.

Назначен е за директор на Битолската гимназия. През 1908 г. Наум Темчев е назначен за директор на Девическата гимназия в Скопие.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Скопие.[5]

От 1910 г. е учител в Солунската българска гимназия. В 1911 - 1912 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[6]

След Балканската война се установява в България. Установява се в Пловдив, където се пенсионира. Дописник е на вестник „Мир“. През 1942 година публикува в списание Илюстрация Илинден редица статии за жертвите на Илинденското въстание в Западна Македония.[7]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 527. Посетен на 15 януари 2016.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  3. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.
  4. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 82.
  5. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  6. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.
  7. Илюстрация Илинден, бр.140, стр.13