Научно-изследователска работа и разработки

Научно-изследователска работа и разработки (на английски популяризирано като R&D или research and development, също като research and technological development, RTD) в науката, правена през социализма е цялостната научна дейност на научните институти, особено БАН, терминът е популяризиран на Запад в края на 2020-те с цел тази работа чрез съвременното й приложение да може да бъде правена в университети, корпорации, а след популяризирането й в тази област, тя става възможна като термин на управленско ниво, особено в Израел. Идеята чрез съвременни корпоративни методи на работа и изследователска работа в традициите на БАН и българските университети, тези две дейности да се съвместяват буквално на всяко работно, научно или учебно място, ако това има полза за науката, за работата на изследователя, за фирмата / корпорацията му, като в това могат да участват цели екипи, или поне такава е идеята, в корпорациите и университетите да могат да работят цели изследователски екипи от типа на БАН, като обаче се очаква да има някакви разработки и програмни продукти особено, което е в областта на корпорациите. Университетите, съответно, български, английски и американски поддържат също изследователската работа в нейния учебен стил, тоест R&D на английски все пак предполага по-скоро учебен, отколкото научния на разработките на БАН стил, който предполага истинска научна продукция. Тук двата термина са смесени, тъй като единият е присъстващ от повече време, но те реално си приличат, макар и практиките им да са различни. Идеята научно-изследователската работа и разработки да се извършват в университетите на Великобритания и корпорациитее на Роджър Пенроуз, който работи в Оксфорд. Той смята, че опитът постигнат в БАН, СУ (философски факултет) и българските корпорации е приложим като самостоятелна област, която той наименува, но без да задава конкретни дефиниции в какво се състи работата, като се предполага, че наличният метод колегиално се предава на великобританските и други университети и корпорации, което обаче е трудно, когато корпорациите се преструктурират, например, но идеята е, че това което се прави в програмистките фирми като изследване в дадена област, за да се направи определен вид код се нарича R&D. Този тип research обаче е предимно характерен за СУ, и донякъде Оксфорд, който има отделни области на изследователските интереси. Може да видим също как Кеймбридж, макар че Пенроуз не преподава там, тъй като имат интерес към неговия департамент в Кеймбридж създават поле в R&D, който по-скоро отговаря на термина educational R&D management, като обаче проблемът е, че тази идея не е добре конкретизирана и не е точно осъществена на практика, понеже самият Оксфорд също има интереси към мениджмънт и educational management областите. В действителност обаче, това, както Кеймбридж забелязва, е само област в мениджмънта, опитът на някои фирми, корпорации и други, да го осъществят като "изследователско поле" съвместено с разработки е поско неосъществима теория, този тип терминология е типична, характерна, позната и областта разбирана, действително, предимно на управленско ниво в БАН, защото това е управленска или мениджърска (в модерен план) област. Самите групи на научно-изследователската и тези на разработките често и на практика са разделени, понеже тези, които искат да работят в двете области автоматично се разпределят в две групи, понеже четенето и писането на доклади трудно се съвместява с изобретателската или програмистка (иновационна) работа .