Национален отбор по футбол на Перу

Нацоналният отбор по футбол на Перу представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Перуанската футболна асоциация. Участвал е на финалните турнири на 5 световни първенства (1930, 1970, 1978, 1982 и 2018) и в 32 първенства на Южна Америка (от 1927 до 2019 г.), както и в Олимпийските игри през 1936 и 1960 г. Най-големите постижения на отбора са:

Перу
Прякор(и)Биколорите
(La Bicolor)
Бяло-червените
(La Blanquirroja)
Червено-белите
(La Rojiblanca)
Инките (Los Incas)
АсоциацияФутболна асоциация на Перу
(Federación Peruana de Fútbol)
КонфедерацияКОНМЕБОЛ
Треньор Хорхе Фосати
Капитан Паоло Гереро
Най-много мачове Роберто Паласиос (128)
Най-много голове Паоло Гереро (39)
СтадионЕстадио Насионал
ФИФА кодPER
Домакин
Гост
Класиране
Последно33 (февруари 2024 г.)
Най-високо10
((IX.1997, X.2017 г.))
Най-ниско91
((септември 2009 г.))
Първи мач
Перу 0 – 4 Уругвай
(Лима, Перу; 1 ноември 1927)
Най-голяма победа
Перу 9 – 1 Еквадор
(Богота, Колумбия; 11 август 1938)
Най-голяма загуба
Бразилия 7 – 0 Перу
(Санта Крус, Боливия; 26 юни 1997)
Световно първенство по футбол
Участия5 (първо през 1930)
Най-голям успех1/4 финал 1970
Копа Америка
Участия34 (първо през 1927)
Най-голям успехШампион 1939, 1975
Национален отбор по футбол на Перу в Общомедия

Перу е рекорден призьор в Боливарските игри (регионален турнир) с 6 шампионски титли и общо 11 медала [1]. Носител е на Купата Кирин за 1999 и 2005 г. [2]

Преди години, когато южноамериканският футбол се консолидира, Перу спечелва Копа Америка през 1939 г. и изпъква с играчи като Алехандро Вилянуева, Теодоро Фернандес Мейзан, вратари Хуан Вълдивизе и Хуан Хонорес, Алберто Тери, Валериано Лопес, Мигел Лоаза, Хуан Семинария и Хуан Джоя.

Най-забележителното поколение играчи е това, което спечелва Копа Америка 1975 и участва в 3 световни първенства през периода 1970 – 1982 г.: Теофило Кубиляс, Алберто Галярдо, Хектор Чумпитас, Хуго Сотил, Хуан Карлос Облитас, Роберто Чале, Отторино Сартор, Сезар Куето, Хосе Веласкес, Хулио Мелендес, Рамон Мифлин, Хулио Сезар Урибе, Хуан Хосе Мунянте, Рубен Диаз, Пърси Рохас, Геронимо Барбадило и Франко Наваро.

През XXI век се отличават играчи като Роберто Паласиос, Нолберто Солано и групата, която класира отбора на Перу за финалните турнири на СП 2018 в Русия и Копа Америка 2019 в Бразилия, водени от Паоло Гереро, Джеферсън Фарфан, Йошимар Йотун, Кристиан Куева и Едисон Флорес. На Копа Америка 2019 Перу достига до финала, където играе с домакина Бразилия. [3]

Перуанският отбор има положителен баланс в срещите със световния шампион Франция, световния вицешампион Хърватия, Унгария, Австрия, Словакия, Шотландия, Нигерия и др.

Срещу други отбори

редактиране

Перуанският отбор има положителен баланс в срещите със световния шампион Франция, световния вицешампион Хърватия, Унгария, Австрия, Словакия, Шотландия, Нигерия и др.

България – Перу

редактиране
Дата Място Събитие Отбор Резултат Отбор ФИФА
21.02.1970   Лима Приятелски   Перу 1:3   България ДА
24.02.1970   Лима Приятелски   Перу 5:3   България ДА
02.06.1970   Леон СВ П-ВО   Перу 3:2   България ДА
01.04.1978   Лима Приятелски   Перу 1:1   България ДА
12.02.1981   Лима Приятелски   Перу 1:2   България ДА

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране