Национален отбор по футбол на Уругвай

Националният отбор по футбол на Уругвай представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Уругвайската футболна асоциация. Това е един от най-успешните национални отбори в ранните години на професионалния футбол – само между 1924 и 1930 г. Уругвай печели два олимпийски футболни турнира (1924 и 1928 г.), както и първото Световно първенство по футбол през 1930 г. През 1950 г. отборът отново триумфира със световната купа. Има и 15 рекордни титли от Копа Америка.

Уругвай
Прякор(и)Небесносините
(La Celeste)
Урусите
АсоциацияУругвайска футболна асоциация
КонфедерацияКОНМЕБОЛ
Треньор Марсело Биелса
Капитан Федерико Валверде
Най-много мачове Диего Годин (161)
Най-много голове Луис Суарес (68)
СтадионЕстадио Сентенарио
ФИФА кодURU
Домакин
Гост
Класиране
Последно16 (Повишение 1)
(14 септември 2017 г.)[1]
Най-високо2 ((юни 2012))
Най-ниско54 ((декември 1998))
Първи мач
 Уругвай 2 – 3 Аржентина
(Монтевидео, Уругвай; 16 май 1901)
Най-голяма победа
 Уругвай 9 – 0 Боливия 
(Лима, Перу; 9 ноември 1927)
Най-голяма загуба
 Уругвай 0 – 6 Аржентина
(Монтевидео, Уругвай; 20 юли 1902)
Световно първенство по футбол
Участия11 (първо през 1930)
Най-голям успехШампион – 1930 и 1950
Копа Америка
Участия41 (първо през 1916)
Най-голям успехШампион – 1916, 1917, 1920, 1923, 1924,
1926, 1935, 1942, 1956, 1959,
1967, 1983, 1987, 1995, 2011
Купа на Конфедерациите
Участия1 (първо през 1997)
Най-голям успех4-то място
Национален отбор по футбол на Уругвай в Общомедия

История редактиране

Начални години до Втората световна война редактиране

В края на 19 век английски работници „внасят“ футбола в Уругвай. Първият мач на националния отбор на Уругвай е срещу Аржентина и се състои на 16 май 1901 г. в Монтевидео, като домакините губят с 3:2. До 1916 г. следват над 30 мача, като всички с изключение на един (срещу Чили) са срещу Аржентина. През тази година се състои първото в историята първенство Копа Америка (по това време Южноамериканско първенство на националните отбори) – Уругвай надделява над Чили и Бразилия и след равенство с Аржентина събира достатъчно точки, за да спечели купата. Следващата година Уругвай е домакин, като този път печели и трите си мача (срещу същите съперници) и така става първият отбор, спечелил две поредни титли в турнира. На третия турнир – през 1919 г. – Уругвай допуска първата си загуба и след като заедно с Бразилия събира еднакъв брой точки се налага провеждането на мач за определяне на шампиона, който Уругвай губи с 0:1 след две продължения, като това се превръща в най-дългия мач в историята на турнира. Уругвай спечелва още три титли през 1920, 1923 и 1924 г.

 
Капитаните на Уругвай (Хосе Насаси, вляво) и Аржентина и съдийската тройка преди финала на Олимпиадата в Амстердам.

Уругвай доказва класата си и в Европа. На Летните олимпийски игри в Париж през 1924 г. отборът печели златните медали след победа над Швейцария с 3:0, въпреки че играчите на Уругвай са аматьори и работят като месари, продавачи на зеленчуци и др., а пътуването с кораб до Франция е в трета класа и е финансирано чрез ипотеки и приятелски мачове. Между другото, първият мач на Уругвай на турнира – победа със 7:0 над Югославия – е първата среща на южноамерикански отбор на европейска земя. Приказката продължава и четири години по-късно, когато на Олимпиадата в Амстердам Уругвай побеждава Аржентина с 2:1 във втори мач, след като първият не излъчва победител – 1:1.

На 18 май 1929 г. Уругвай е избран да домакинства на първото Световно първенство през 1930 г. – от една страна заради двете поредни олимпийски титли, а от друга – по случай стогодишнината от независимостта на страната. След три победи в три мача домакините стигат до финала, където срещат отбора на Аржентина. Въпреки че на полувремето аржентинците водят с 2:1, Уругвай, подкрепян от 93 000 зрители на Естадио Сентенарио, успява да обърне резултата до 4:2 и става първият световен шампион в историята на футбола. Играчите на домакините, записали иманата си в уругвайската и световната история на футбола са: Алваро Гестидо, Анхел Мелоньо, Доминго Техера, Ектор Кастро, Ектор Скароне, Емилио Рекоба, Енрике Балестерос, Ернесто Маскерони, Карлос Риолфо, Кондуело Пирис, Лоренцо Фернандес, Мигел Капучини, Пабло Дорадо, Педро Петроне, Педро Сеа, Перегрино Анселмо, Сантос Ириарте, Сантос Урдинаран, Соило Салдомбиде, Хосе Леандро Андраде, Хосе Насаси и Хуан Карлос Калво, а техен треньор е Алберто Супичи.

Най-добрият футболист от това златно поколение е защитникът Хосе Насаси, капитан на отбора, който по професия е каменоделец. Изпъкват имената и на полузащитника Хосе Леандро Андраде и на нападателите Ектор Скароне, който е рекордьор по голове за националния отбор, Ектор Кастро, който като дете загубва едната си ръка, но това не му пречи да се раздава докрай на терена, и Педро Сеа, голмайстор на Уругвай на световното първенство.

Уругвай не взима участие в следващите две световни първенства. През 1934 г. бойкотира първенството в Италия, защото четири години по-рано няколко европейски отбора са отказали участие заради дългото пътувате до Южна Америка. През 1938 г. във Франция причината е, че не е спазена уговорката първенствата да се провеждат в Южна Америка и Европа на ротационен принцип.

Що се отнася до Копа Америка, Уругвай добавя към колекцията си още две титли – през 1935 и 1942 г.

От Втората световна война до днешни дни редактиране

Първото Световно първенство след Втората световна война се състои през 1950 г. в Бразилия. Победителите от предварителните групи – Бразилия, Испания, Швеция и Уругвай играят финален кръг на принципа всеки срещу всеки.

Преди това Уругвай разгромява с 8 – 0 Боливия в единствения си мач в предварителната група 4.

Фаворитите от Бразилия печелят първите си два мача и се нуждаят от равенство срещу неубедителните уругвайци, за да станат шампиони. Маракана е пълен до пръсване с 200 000 запалянковци, които след като отборът им повежда с 1:0 малко след почивката, се виждат като сигурни победители. По средата на полувремето обаче Хуан Скиафино изравнява. Публиката затихва, а бразилските футболисти са като попарени. Десет минути преди края на мача Алсидес Гиджа вкарва победното попадение и уругвайците за втори път триумфират като световни шампиони. Съставът на Уругвай, воден от Хуан Лопес Фонтана е следният: Алсидес Гиджа, Анибал Пас, Вашингтон Ортуньо, Виктор Родригес Андраде, Ектор Вилчес, Ернесто Видал, Еузебио Техера, Карлос АРомеро, Луис Рихо, Матиас Гонсалес, Обдулио Варела, Оскар Мигес, Родолфо Пини, Роке Масполи, Рубен Моран, Уилям Мартинес, Хуан Бургеньо, Хуан Карлос Гонсалес, Хуан Скиафино, Хулио Перес, Хулио Сезар Бритос, Шуберт Гамбета.

Това е последният голям успех на Уругвай на световно равнище. На Световните първенства Уругвай редува добри резултати – четвърти места в Швейцария през 1954 г. и Мексико през 1970 г. – с отпадания в груповата фаза или невъзможността да се класира за първенството. За сметка на това в периода 1956 – 1995 г. отборът печели още шест пъти Копа Америка, като поставя рекорд, печелейки купата при всичките си седем домакинства.

Участия на Световни първенства по футбол редактиране

Година Класиране Място Мач. Поб. Рав.* Заг. Вк. г. Доп. г.
  1930 Шампион 1 4 4 0 0 15 3
  1934 не се класира - - - - - - -
  1938 не се класира - - - - - - -
  1950 Шампион 1 4 3 1 0 15 5
  1954 1/2 финал 4 5 3 0 2 16 9
  1958 не се класира - - - - - - -
  1962 Групова фаза 13 3 1 0 2 4 6
  1966 1/4 финал 7 4 1 2 1 2 5
  1970 1/2 финал 4 6 2 1 3 4 5
  1974 Групова фаза 13 3 0 1 2 1 6
  1978 не се класира - - - - - - -
  1982 не се класира - - - - - - -
  1986 1/8 финал 16 4 0 2 2 2 8
  1990 1/8 финал 16 4 1 2 1 2 5
  1994 не се класира - - - - - - -
  1998 не се класира - - - - - - -
    2002 Групова фаза 26 3 0 2 1 4 5
  2006 не се класира - - - - - - -
  2010 1/2 финал 4 7 4 1 2 14 10
  2014 1/8 финал 12 4 2 0 2 4 6
  2018 1/4 финал 5 5 4 0 1 7 3
  2022 Групова фаза 20 3 1 1 1 2 2
    2026 - - - - - - - -
      2030 - - - - - - - -
  2034 - - - - - - - -
Общо 14/22 2  59 25 13 21 89 76
* Включени са мачовете, завършили с изпълнения на дузпи

Участия на Копа Америка редактиране

 
Уругвай по време на Копа Америка 1917. От ляво надясно, прави: Пачеко, Вансино, Сапорити, Родригес, Варела, Фолино; клекнали: Перес, Е. Скароне, Романо, К. Скароне, Сома
 
Уругвай по време на Копа Америка 2007
 
Копа Америка 2007, полуфинал Уругвай – Бразилия 6:7 след дузпи, 2:2 в редовното време
Година Класиране Мач. Поб. Рав.* Заг. Вк. г. Доп. г.
  1916 Шампион 3 2 1 0 6 1
  1917 Шампион 3 3 0 0 9 0
  1919 Финал** 4 2 1 1 7 5
  1920 Шампион 3 2 1 0 9 2
  1921 1/2 финал 3 1 0 2 3 4
  1922 1/2 финал*** 4 2 1 1 3 1
  1923 Шампион 3 3 0 0 6 1
  1924 Шампион 3 2 1 0 8 1
  1925 не участва - - - - - -
  1926 Шампион 4 4 0 0 17 2
  1927 Финал 3 2 0 1 15 3
  1929 1/2 финал 3 1 0 2 4 6
  1935 Шампион 3 3 0 0 6 1
  1937 1/2 финал 5 2 0 3 11 14
  1939 Финал 4 3 0 1 13 5
  1941 Финал 4 3 0 1 10 1
  1942 Шампион 6 6 0 0 21 2
  1945 1/2 финал 6 3 0 3 14 6
  1946 1/2 финал 5 2 0 3 11 9
  1947 1/2 финал 7 5 0 2 21 8
  1949 Групова фаза 7 2 1 4 14 20
  1953 1/2 финал 6 3 1 2 15 6
  1955 1/2 финал 5 2 1 2 12 12
  1956 Шампион 5 4 1 0 9 2
  1957 1/2 финал 6 4 0 2 15 12
  1959 Групова фаза 6 2 0 4 15 14
  1959 Шампион 4 3 1 0 13 1
  1963 не участва - - - - - -
  1967 Шампион 5 4 1 0 13 2
Без домакин 1975 1/2 финал**** 2 1 0 1 1 3
Без домакин 1979 Групова фаза 4 1 2 1 5 5
Без домакин 1983 Шампион 8 5 2 1 12 6
  1987 Шампион***** 2 2 0 0 2 0
  1989 Финал 7 4 0 3 11 3
  1991 Групова фаза 4 1 3 0 4 3
  1993 1/4 финал 4 1 2 1 5 5
  1995 Шампион 6 4 2 0 11 4
  1997 Групова фаза 3 1 0 2 2 2
  1999 Финал 6 1 2 3 4 9
  2001 1/2 финал 6 2 2 2 6 7
  2004 1/2 финал 6 3 2 1 12 10
  2007 1/2 финал 6 2 2 2 8 9
  2011 Шампион 6 3 3 0 7 3
  2015 1/4 финал 4 1 1 2 2 3
  2016 Групова фаза 3 1 0 2 4 4
  2019 1/4 финал 4 2 2 0 7 2
  2021 1/4 финал 5 2 2 1 4 2
  2024 предстои
Общо 15 , 6 , 8  260 112 38 56 410 222
* Включени са мачовете, завършили с изпълнения на дузпи.
** Уругвай и Бразилия завършват с равен брой точки и играят допълнителен мач за определяне на шампиона, в който Бразилия побеждава с 1:0 след четири петнадесетминутни продължения.
*** Уругвай, Бразилия и Парагвай завършват с еднакви показатели, но допълнителен мач за определяне на шампиона играят само Бразилия и Парагвай, защото Уругвай се оттегля поради лошото съдийство.
**** Първенствата през 1975, 1979 и 1983 г. не се провеждат в една страна домакин, а на разменено гостуване. През 1975 Уругвай получава правото като действащ шампион да се включи направо в полуфиналите.
***** Уругвай получава правото като действащ шампион да се включи направо в полуфиналите.

Екипи редактиране

Днешният домакински екип на Уругвай (небесносини фланелки, черни гащета и чорапи) се използва от 1910 г. Такъв е бил резервният екип на вече несъществуващият ФК Ривър Плейт, с който отборът побеждава най-добрият по това време южноамерикански отбор – Алумни Атлетик Клуб от Аржентина. Червено-белият екип за гостуване се използва от 1991 г. С такъв екип Уругвай участва на Копа Америка през 1935 г., когато печели седмата си титла.

По време на първата си международна среща през 1901 г. срещу Аржентина, Уругвай използва екипа на ФК Албион – червено-сини фланелки и сини гащета и чорапи. До 1910 г. в няколко мача между тези два отбора Уругвай играят с бяло-сини фланелки, а Аржентина – със светлосини, точно обратното на днешните хланелки.

На фланелките над логото на УФА има четири звезди. Две от тях са за двете световни титли от 1930 и 1950 г., а другите две – за двете титли от футболния турнирир на олимпийските игри през 1924 и 1928 г., който по това време се счита за най-важния футболен турнир на национално ниво.

Стадион редактиране

 
Естадио Сентенарио
Основна статия: Естадио Сентенарио

От 1930 г. Уругвай играе домакинските си мачове на Естадио Сентенарио. Намира се в столицата Монтевидео, а капацитетът му е 76.609 места, 65.000 от тях са седящи. Построен е по случай стогодишнината от независимостта на страната и затова носи това име, което в превод означава столетие. Когато е открит, капацитетът му е около 100.000 места. На този стадион дори световна сила във футбола като Бразилия има само две победи от 20 мача срещу Уругвай. Посещаемостта в днешни дни варира според важността на даден мач и съперника. Някои мачове от квалификациите за световни първенства привличат между 60.000 и 70.000 зрители, докато посещаемостта на някои приятелски срещи е под 20.000.

Почетни листи редактиране

  • До 27 март 2019 г.

Участия редактиране

# Име Период Мача Гола
1 Диего Годин 2005– 127 8
2 Макси Перейра 2005– 125 3
3 Диего Форлан 2002 – 2014 112 36
4 Кристиян Родригес 2003– 110 11
5 Единсон Кавани 2008– 109 46
6 Фернандо Муслера 2009- 107 0
7 Луис Суарес 2003– 106 55
8 Диего Лугано 2003– 95 9
9 Егидио Аревало 2006– 90 0
10 Диего Перес 2001 – 2014 89 2
11 Алваро Перейра 2008– 83 7
12 Родолфо Родригес 1976 – 1986 78 0
13 Фабиан Карини 1999 – 2009 74 0
14 Енцо Франческоли 1982 – 1997 73 17
15 Себастиан Абреу 1996 – 2012 70 26
18 Алваро Рекоба 1995 – 2007 69 14
17 Анхел Романо 1911 – 1927 68 28

Голмайстори редактиране

# Име Период Гола Мача
1 Луис Суарес 2007– 55 106
2 Единсон Кавани 2008– 46 109
3 Диего Форлан 2002 – 2014 36 112
4 Хектор Скароне 1917 – 1930 31 52
5 Анхел Романо 1911 – 1927 28 69
6 Оскар Мигес 1950 – 1958 27 39
7 Себастиан Абреу 1996 – 2012 26 70
8 Педро Петроне 1924 – 1930 24 29
9 – 10 Фернандо Морена 1971 – 1983 22 53
9 – 10 Карлос Агилера 1983 – 1997 22 64
11 Хосе Пиендибене 1909 – 1923 20 40
 
Максимиляно (Макси) Перейра е с най-много участия в отбора.

Разширен състав редактиране

Актуален състав за Световно първенство по футбол 2018. в  Русия

 
Диего Форлан бе звездата на СП 2010 г.
 
Луис Суарес – най-резултатният голмайстор на отбора за всички времена.
Играч Рождена дата Мачове Голове Отбор
Вратари
1 Фернандо Муслера 16 юли 1986 г. (1986-07-16) (37 г.) 101 0   Галатасарай
12 Мартин Кампаня 29 май 1989 г. (1989-05-29) (34 г.) 1 0   Индепендиенте
23 Мартин Силва 25 март 1983 г. (1983-03-25) (40 г.) 11 0   Вашко да Гама
Защитници
2 Хосе Мария Хименес 20 януари 1995 г. (1995-01-20) (29 г.) 45 6   Атлетико Мадрид
3 Диего Годин   16 февруари 1986 г. (1986-02-16) (38 г.) 121 8   Атлетико Мадрид
4 Гийермо Варела 24 март 1993 г. (1993-03-24) (30 г.) 5 0   Пенярол
13 Гастон Силва 5 март 1994 г. (1994-03-05) (30 г.) 17 0   Индепендиенте
16 Макси Перейра 8 юни 1984 г. (1984-06-08) (39 г.) 125 3   Порто
19 Себастиан Коатес 7 октомври 1990 г. (1990-10-07) (33 г.) 31 1   Спортинг
22 Мартин Касерес 7 април 1987 г. (1987-04-07) (36 г.) 80 4   Лацио
Полузащитници
5 Карлос Санчес 2 декември 1984 г. (1984-12-02) (39 г.) 38 1   Монтерей
6 Родриго Бентанкур 25 юни 1997 г. (1997-06-25) (26 г.) 11 0   Ювентус
7 Кристиан Родригес 30 септември 1985 г. (1985-09-30) (38 г.) 108 11   Пенярол
8 Наитан Нандес 28 декември 1995 г. (1995-12-28) (28 г.) 81 0   Бока Хуниорс
10 Джорджиан Де Араскаета 1 юни 1994 г. (1994-06-01) (29 г.) 16 2   Крузейро
14 Лукас Торейра 11 февруари 1996 г.(22 г.) 7 0   Сампдория
15 Матиас Весино 21 април 1991 г. (1991-04-21) (32 г.) 26 1   Интер
17 Диего Лаксалт 7 февруари 1993 г. (1993-02-07) (31 г.) 9 0   Дженоа
Нападетели
9 Луис Суарес 24 януари 1987 г. (1987-01-24) (37 г.) 102 53   Барселона
11 Кристиан Стуани 10 декември 1986 г. (1986-12-10) (37 г.) 42 5   Жирона
18 Макси Гомес 14 август 1996 г. (1996-08-14) (27 г.) 6 0   Селта
20 Джонатан Уретавиская 19 март 1990 г. (1990-03-19) (34 г.) 4 0   Монтерей
21 Единсон Кавани 14 февруари 1987 г. (1987-02-14) (37 г.) 105 45   Пари Сен Жермен

Известни играчи редактиране

В скоби са годините, през които играчът е защитавал цветовете на националния отбор, мачовете и головете му.

Менажери редактиране

Менажер Период Мача Победи Равни Загуби Голове Победи %
  Оскар Табарес 2006-

България – Уругвай редактиране

Уругвай и България имат един изигран мач помежду си. Той е от група 3 на световното първенство през 1974 г. На 19 юни двата отбора завършват наравно след голове на Христо Бонев в 75-ата и Рикардо Павони в 87-ата минути.

Дата Място Събитие Отбор Резултат Отбор ФИФА
19.06.1974   Хановер СВ. П-ВО   България 1:1   Уругвай ДА

Външни препратки редактиране

Забележки редактиране

  1. FIFA World ranking, посетен на 3 септември 2017.