Национална художествена академия
Националната художествена академия (съкратено НХА) е най-старото българско висше училище за подготовка на професионални художници в областта изящните и приложните изкуства.
| Национална художествена академия | |
|---|---|
 | |
| Основан | 14 октомври 1896 г. |
| Вид | Държавен |
| Финансиране | Държавно |
| Ректор | проф. Георги Янков |
| Студенти | 1165 |
| Местоположение | София, България |
| Сайт | nha.bg |
  Местоположение на НХА, Ректорат и Факултет за изящни изкуства, в София | |
| Национална художествена академия в Общомедия | |
Сградата е построена през 1907 година по проект на руския архитект Александър Смирнов.
ИсторияРедактиране
Още през 1864 г. Николай Павлович предлага да се създаде българско рисувално училище по подобие на съществуващите тогава академии в Западна Европа. След Освобождението Константин Величков, Иван Мърквичка, Антон Митов и д-р Иван Шишманов подготвят и внасят законопроект за създаването му и на 14 октомври 1896 в София е открито Държавно рисувално училище (популярно като Рисувалното училище).
Първите преподаватели в него са Иван Мърквичка – преподавател по живопис и директор на училището, Антон Митов – по история на изкуството и Борис Шатц – по моделиране. Ярослав Вешин е поканен (1897) за преподавател по рисуване и живопис, Жеко Спиридонов по моделиране и вечерен акт (1898), П. Клисуров – рисуване по гипсови модели, М. Василев – по скулптура (1899), Ив. Ангелов – по рисуване от натура (1900).
В началото рисувалното училище се състои от два отдела – първият за учители по рисуване, вторият за художници по приложно изкуство и за художествена индустрия. Занятията се провеждат първоначално в частни стаи под наем[1]. Сградата на училището на улица „Шипка“ 1 е завършена през 1907 година по проект на руския архитект Александър Смирнов. То последователно се преобразува през 1909 г. в Художествено-индустриално училище, през 1921 г. – в Художествена академия, през 1951 г. – във Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, а през 1995 г. – в Национална художествена академия.[2]
РекториРедактиране
Един от най-ключовите ръководители на висшето училище е проф. Жеко Спиридонов, кой е бил ректор на Академията от 1909 до 1911 г., от 1924 до 1926 г. и от 1929 до 1930 г., когато напуска по свое желание. В периода 1936 – 1937 г. ректор е проф. Никола Маринов. Васил Захариев е ректор от 1939 до 1943 г., а проф. Иван Лазаров е ректор първи мандат от 1937 до 1939 и втори от 1943 до 1945 г. Дечко Узунов е първият ректор след края на Втората световна война и по време на резките промени, които настъпват в страната и в Художествената академия. Остава на поста два мандата – от 1945 до 1947 г. и от 1947 до 1950 г., когато е заменен от Крум Кюлявков (1950 – 1953). Панайот Панайотов е следващият ректор (1953 – 1957 и 1957 – 1962).
В периода 1962 – 1966 г. ректор е проф. Александър Поплилов, последван от Илия Петров – 1966 – 1968 г. Секул Крумов управлява Института от 1968 до 1972 и от 1972 до 1976 г. Между 1976 и 1983 г. ректор на ВИИИ е проф. Величко Минеков, а след него Христо Нейков (1983 – 1985) и Найден Петков (1985 – 1987). Първият ректор, който прекрачва границата на 1989 г. е Борис Гондов (1987 – 1992).
През 1992 – 1994 г. ректор е проф. Владислав Паскалев, а проф. Огнян Шошев от 1994 до 1999 г. От 1999 до 2003 г. ректор е проф. Иван Газдов.[3] От 2003 до 2007 г. ректор е проф. Божидар Йонов. От 2007 до 2015 г. ректор е проф. Светослав Кокалов.[4]. От 2015 до 2019 г. ректор е проф. Николай Драчев.[5]. През януари 2020 г. за ректор е избран проф. Георги Янков.
Факултети и специалностиРедактиране
Националната художествена академия се състои от 2 факултета:
- Факултет за изящни изкуства
- Факултет за приложни изкуства
Съществуват следните специалности за придобиване на висше образование от професионално направление „Изобразително изкуство“ за образователно-квалификационни степени бакалавър и магистър:
- Факултет за изящни изкуства (ФИИ)
- Живопис – бакалавър, магистър
- Стенопис – бакалавър, магистър
- Скулптура – бакалавър, магистър
- Графика – бакалавър, магистър
- Книга и печатна графика – бакалавър, магистър
- Плакат и визуална комуникация – бакалавър, магистър
- Изкуствознание – бакалавър, магистър (вж. също Катедра по изкуствознание)
- Факултет за приложни изкуства (ФПИ)
- Резба – бакалавър, магистър
- Керамика – бакалавър, магистър
- Сценография – бакалавър, магистър
- Текстил – бакалавър, магистър
- Метал – бакалавър, магистър
- Индустриален дизайн – бакалавър, магистър
- Рекламен дизайн – бакалавър, магистър
- Порцелан и стъкло – бакалавър, магистър
- Дизайн на детска среда – бакалавър, магистър
- Мода – бакалавър, магистър
- Реставрация – само магистърска програма (5 години)
- Интердисциплинарни програми
- Интердисциплинарна магистърска програма Дигитални изкуства
- Интердисциплинарна магистърска програма Фотография
Във всички специалности се изучават дисциплините: „История на изкуството“, „Естетика“, „Философия“, „Рисуване“, „Пластична анатомия“, „Перспектива“, „Чужди езици“ и „Спорт“ по интереси.
Желаещите да придобият учителска правоспособност изучават допълнително дисциплините „Педагогика“, „Приложно-експериментална психология на изобразителната дейност“, „Психология“, „Хоспетиране“, „Педагогическа практика“ и „Методика“ на изобразителното изкуство. Тези дисциплини се преподават от членовете на катедри Изкуствознание, Рисуване и Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини.
Периодът за завършване на образователно-квалификационната степен (о.к.с.) „Бакалавър“ в Националната художествена академия е четири академични години, а о.к.с. „Магистър“ обхваща една и половина академична година (с изключение на специалност Реставрация, която предлага само магистърска програма, с 5-годишен курс на обучение).
Преподаването в Академията се извършва по предмети, като кредитите за всеки предмет се измерват в брой часове за семестър или за учебна година. Курсовете по различните предмети завършват с изпити, а оценяването се осъществява по шестобалната система. Професионалните задачи, конферансите, курсовите работи, дипломните защити и проекти са важна съставна част от образователния процес, наред с теоретичните изпити. Всяка катедра има възможност за осъществяване на специализации и докторантури във всички посочени специалности.
Академията е издател на „Изкуство и критика“ – единственото специализирано списание за съвременно българско изкуство (2012 г.).
Филиал на НХА в БургасРедактиране
От 2018 година Националната художествена академията териториално изнася своя образователна структура – Филиал в Бургас.
Филиалът в Бургас е създаден по силата на Постановление № 16 от 5 февруари 2018 г. на Министерския съвет. В него се обучават студенти по специалностите „Живопис“, „Стенопис“, „Графика“, „Книга, илюстрация, печатна графика“, „Плакат и визуална комуникация“, „Рекламен дизайн“, „Мода“ и магистърска програма „Арттерапия“.
Филиалът на НХА се помещава в зоната за свободен достъп на Бургаското пристанище, Магазия 1. Филиалът в Бургас е организиран със съдействието и цялостната подкрепа на Община Бургас.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Национална художествена академия; НХА. // Посетен на 8 септември 2016.
- ↑ История на НХА, сайт на НХА.
- ↑ „Професор Иван Газдов е избран за ректор на художествената академия“, news.bg, 3 декември 1999 г.
- ↑ „Проф. Светослав Кокалов бе преизбран за ректор на Националната художествена академия“, в. „Дневник“, 30 ноември 2011 г.
- ↑ „Избран е нов ректор на Художествената академия“, ploshtadslaveikov.com, 1 декември 2015 г.