Начо Планински

български възрожденски лекар и общественик

Начо Николов Планински е български възрожденски лекар и общественик, спомагателен и дописен член на Българското книжовно дружество.[1]

Начо Планински
български възрожденски лекар и общественик
Роден
Начо Николов Планински
Починал

БиографияРедактиране

Роден е на 20 юли 1847 г. в Стара Загора. Учи медицина в Букурещ, където става един от основателите на българското читалище. Приятел е на Васил Левски.[1]

От 1870 г. е лекар в Стара Загора, където развива и театрална дейност: под негово ръководство е открит театралния летопис на Стара Загора с комедията „Малакова“ от Петко Р. Славейков (18 април 1870).[2] На следващата година заминава да живее и работи в Сливен.[3]

През 1877 г., заедно с още 20 сливенски първенци е изпратен на заточение в Мала Азия. След Освобождението е окръжен лекар на Сливен и вторият (след д-р Георги Миркович) управител на сливенската болница, на която е начело от 15 септември 1879 г. до смъртта си през 1895 г.[4]

Става един от основателите на първата печатница в Сливен и е ревностен деятел на градското читалище „Зора“. През 1879 г. заедно с д-р Миркович, д-р Добри П. Минков и Петко Р. Славейков основават вестник „Българско знаме“.

Доктор Начо Планински е и народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. [1]

Почива на 13 ноември 1895 г., заразен от свой пациент.[4]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Календар на Стара Загора – юли 2017, библиотека „Родина“
  2. Календар на Стара Загора – април 2015, библиотека „Родина“
  3. „За родната словесност и език...“ По пътя на духовните наставници на Сливен, Мария Кирова, Росица Георгиева, Научна конференция „Българската книга и библиотеките през Възраждането“, Сливен – 7 – 8 юни 2005 г.
  4. а б Никой не е забравен, „Български лекар“, 5 ноември 2009