Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Наяда.

Наяда е естествен спътник на Нептун. Носи името на Наядите от древногръцката митология.[3] Като алтернатива се употребява и името Нептун 3.

Наяда
Естествен спътник на Нептун
Наяда или Таласа заснета от Вояджър 2
Наяда или Таласа заснета от Вояджър 2
Откриване
Открит от Ричард Терил
Дата 1989 г.
Орбитални параметри
Голяма полуос (a) 48 227 km[1]
Ексцентрицитет (e) 0,0004
Орбитален период (P) 0,294 дни
Инклинация (i) 4,75° – към екватора на Нептун
4,75° - към равнината на Лаплас
Физически характеристики
Среден диаметър 96×60×52 km.[2]
Обем ~1,5×105km3
Маса (m) 1,9×1017 kg (изчислено по предполагаема плътност)
Средна плътност 1,3 g/cm3 (предполагаема)
Екваториална гравитация ~0.012 m/s2
Втора космическа скорост ~0,028 km/s
Период на въртене сихронен
Наклон на оста 0
Албедо 0,07
Видима величина 23,9
Повърхностна температура (T) ~71 K
Наяда в Общомедия

ОткриванеРедактиране

Спътникът е открит през септември 1989 г. на снимки заснети от Вояджър 2. Дадено му е предварителното означение S/1989 N 6.[4] Откритието е оповестено на 29 септември 1989 г., а името на спътника е дадено на 16 септември 1991 г.

Физически и орбитални характеристикиРедактиране

Наяда има неправилна форма, без следи от геологична активност.

Тя се намира на около 23 500 km над най-високите облаци на Нептун. Поради под-стационарната орбита, орбиталният радиус на спътника бавно намалява поради приливните сили на Нептун и в далечното бъдеще той ще се разпръсне във формата на планетарен пръстен или ще бъде погълнат от атмосферата на планетата.

ИзследванеРедактиране

След преминаването на Вояджър 2, Нептуновата система е широко изследвана чрез наземни обсерватории и телескопа Хъбъл. В периода 2002 — 2003 г. телескопът Кек наблядава системата с помощта на адаптивна оптика и лесно засича големите четири вътрешни спътника. Таласа е открита при обработката на снимките, но не и Наяда. Хъбъл има способността да открие всички известни сътници и вероятни нови спътници, дори и по-магляви от тези открити от Вояджър 2. На 8 октомври 2013 г. института SETI обявява, че Наяда е била открита в архивни снимки от 2004 г. направени от Хъбъл.[5] Подозрението, че изгубването на позицията ѝ е поради значителни грешки в ефемеридата на Наяда се окзават верни след като спътника е засечен на 80 градуса от очакваната позция.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. R.A. Jacobson and W.M. Owen Jr.. The orbits of the inner Neptunian satellites from Voyager, Earthbased, and Hubble Space Telescope observations. // Astronomical Journal 128. 2004. с. 1412.
  2. E. Karkoschka. Sizes, shapes, and albedos of the inner satellites of Neptune. // Icarus 162. 2003. с. 400.
  3. Planet and Satellite Names and Discoverers. // Gazetteer of Planetary Nomenclature. USGS Astrogeology, July 21 2006. Посетен на 5 август 2006.
  4. IAU Circular No. 4867. // September 29 1989. Посетен на 5 август 2006.
  5. Lost Neptune Moon Re-Discovered. // Посетен на 14 юни 2014.

Външни препраткиРедактиране