Отваря главното меню

Неврофармакология e изледването на ефекта от лекарствата върху функционирането на нервната система. Има два основни клона на неврофармакологията: бихейвиористична и молекулярна. Бихейвиористичната неврофармакология се фокусира върху изследването на това как лекарствата въздействат на човешкото поведенение (невропсихофармакология), включително изслеване на това как зависимостта от лекарствата и зависимостта и пристрастяването към определени субстанции въздействат върху мозъка.[1] Молекулярната неврофармакология включва изследването на невроните и техните неврохимични взаимодействия, с общата цел на разработване на лекарства, които имат благотворно и полезно влияние върху неврологичната функция. И двете полета са тясно свързани, тъй като са ангажирани с взаимодействията на невротрансмитери, невропептиди, неврохормони, невромодулатори, ензими, вторични съобщители, сътранспортери, йонни канали и рецепторни протеини в централната и периферна нервна система. Изследвайки тези взаимодействия, изследователите разработват лекарства за лечението на множество неврологични заболявания, включително болка, невродегенеративни заболявания като Паркинсон и Алцхаймер, психологически разстройства, пристрастявания и много други.

ИзточнициРедактиране

  1. ((en)) Everitt, B. J.; Robbins, T. W. (2005). „Neural systems of reinforcement for drug addiction: from actions to habits to compulsion“. Nature Neuroscience 8 (11): 1481. doi:10.1038/nn1579. PMID 16251991
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Neurochemistry“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.