Негрево
Негрево (изписване до 1945 година: Негрѣво; на македонска литературна норма: Негрево) е село в Северна Македония, община Пехчево.
| Негрево Негрево | |
| — село — | |
 Църквата „Св. св. Константин и Елена“ | |
  Негрево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пехчево |
| Географска област | Малешево |
| Надм. височина | 965 m |
| Население | 97 души (2002) |
| Пощенски код | 2326 |
| Негрево в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в историческата област Малешево.
История редактиране
В околностите на Негрево има останки от три късноантични селища – в местностите Боро, Грамади и Калов дол.[1]
В края на XIX век Негрево е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1858 година.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Негрево е населявано от 315 жители българи християни.[2]
В началото на XX век цялото население на Негрево е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Негрово има 400 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
Сръбските окупационни граничари от поста Кадница през февруари 1915 година всяка нощ влизали насила по домовете на българите в селото и изнасилвали жените им, а на 25 същия месец 48-годишният баща на 6 малолетни деца Георги Димчев е заклан от сръбските окупатори, докато е пасе козите си.[4] Местният жител Ташко Баджуков, хвърлен в затвора след Втората световна война заради българското си самосъзнание, умира в резултат на изтезанията, на които е подлаган.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 97 жители, всички македонци.[6]
Личности редактиране
- Родени в Негрево
Евтим Кантурски, български революционер
Ефтим Клетников (р. 1946), поет и есеист от Северна Македония- Димитър Негревски, български революционер
- Иван Стамболиев (? - 1928), български революционер
- Никола Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията[7]
- Никола Караиванов Колтата (1877 – 1923), деец на ВМРО, убит на 17 февруари 1923 година от четата на ренегата Илия Пандурски.[8]
Бележки редактиране
- ↑ Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 107, 117
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 710.