Негрево

селище в Северна Македония

Негрево (изписване до 1945 година: Негрѣво; на македонска литературна норма: Негрево) е село в Северна Македония, община Пехчево.

Негрево
Негрево
— село —
Църквата „Св. св. Константин и Елена“
41.778° с. ш. 22.8974° и. д.
Негрево
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПехчево
Географска областМалешево
Надм. височина965 m
Население97 души (2002)
Пощенски код2326
Негрево в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в историческата област Малешево.

В околностите на Негрево има останки от три късноантични селища – в местностите Боро, Грамади и Калов дол.[1]

В края на XIX век Негрево е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1858 година.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Негрево е населявано от 315 жители българи християни.[2]

В началото на XX век цялото население на Негрево е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Негрово има 400 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

Сръбските окупационни граничари от поста Кадница през февруари 1915 година всяка нощ влизали насила по домовете на българите в селото и изнасилвали жените им, а на 25 същия месец 48-годишният баща на 6 малолетни деца Георги Димчев е заклан от сръбските окупатори, докато е пасе козите си.[4] Местният жител Ташко Баджуков, хвърлен в затвора след Втората световна война заради българското си самосъзнание, умира в резултат на изтезанията, на които е подлаган.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 97 жители, всички македонци.[6]

Личности

редактиране
Родени в Негрево
  1. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
  4. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 107, 117
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 710.