Недохранването е болестно състояние, при което индексът на телесната маса е 18,5 или по-нисък.[1] Недохранването най-често възниква вследствие на недостатъчна или небалансирана консумация на хранителни вещества. То може да доведе до няколко различни хранителни разстройства, в зависимост от това кои хранителни вещества са недостатъчни. Според Световната здравна организация недохранването е най-тежката единична заплаха за общественото здраве в света.[2]

Оранжева символна лентичка в подкрепа за решавене на проблема с недохранването
Дял от населението, страдащо от недохранване, в страните по света (2006)

Последици от недохранването

редактиране

Смъртност

редактиране

Според Жан Циглер, който е специален пратеник към Съвета на обединените нации по въпросите за борбата с глада, между 2000 и 2008 г., смъртта причинена от недостиг на храна е около 58% от общата смъртност за 2006 г. Според него:

В световен мащаб ежегодно умират около 62 милиона хора по разнообразни причини. Един на всеки дванадесет души страда от недохранване [3]. През 2006 година повече от 36 милиона хора умират вследствие на глад или на болести, свързани с недохранване [4].

Според Световната здравна организация, недохранването е основният фактор за детска смъртност, като се сочи за причина в около половината от случаите.[2] Счита се, че около 6 милиона деца умират от глад всяка година.[5] Родените деца с поднормено тегло и ограничения вътрематочен растеж в резултат на недохранване се сочат за причина за около 2,2 милиона случаи на смърт при деца. Недостатъчно или напълно липсващо кърмене са причина за допълнителни 1,4 милиона смъртни случаи при невръстни деца. Други последици от недохранването, като липсата на витамин А или цинк са причина за допълнителни 1 милион смъртни случаи. Недохранването през първата година от човешкия живот е с необратими последици. Недохранените деца са с влошено здраве и имат по-ниски показатели в рамките на образованието си. Техните деца също са с тенденция да бъдат по-дребни. Недохранването може да предизвика или да повиши риска от редица заболявания, като острото недохранване може да е единствената причина за смърт.[2]

Недохранването увеличава риска от инфекции и инфекциозни заболявания. Жертвите на недохранването по-трудно се сдобиват с храна, печелят пари и се образоват, поради липсата на енергия и хранителни вещества. Функциите на мозъка също биват засегнати от недостига на храна. В някои райони, в които дори няма чиста питейна вода, положението е още по-критично.

Хранителни вещества резултати от недостига резултати от излишъка
Хранителна енергия глад, крайно изтощение затлъстяване, захарен диабет, зърдечно-съдови заболявания
Прости въглехидрати няма захарен диабет, затлъстяване
Сложни въглехидрати няма затлъстяване
Наситени мазнини ниски нива на полови хормони сърдечно-съдови заболявания
Мастни киселини няма сърдечно-съдови заболявания
Ненаситени мазнини няма затлъстяване
Мазнини невъзможност за абсорбция на разтварящите се в мазнини витамини сърдечно-съдови заболявания
Омега-3 мастни киселини сърдечно-съдови заболявания кървене
Омега-6 мастни киселини няма сърдечно-съдови заболявания, рак
Холестерол няма сърдечно-съдови заболявания
Белтъци квашиоркор белтъчно отравяне
Натрий хипонатремия хипернатремия, артериална хипертония
Желязо анемия цироза, сърдечно-съдови заболявания
Йод гуша йодно отравяне
витамин А ксерофталмия, ниски нива на тестостерон хипервитаминоза А (цироза, косопад)
витамин B1 бери-бери
витамин B2 арибофлавиноза
витамин B3 пелагра диспепсия, сърдечна аритмия, дефекти при раждането
витамин B12 злокачествена анемия
витамин C скорбут диария предизвикваща дехидратация
витамин D рахит хипервитаминоза D (дехидратация, повръщане, запек)
витамин Е нервни разстройства хипервитаминоза Е
витамин K недостиг на витамин К
Калций остеопороза, сърдечна аритмия, спазми умора, депресия, анорексия, повръщане, запек, полиурия
Магнезий хипертония хипотония, гадене, повръщане
Калий хипокалемия, аритмия хиперкалемия
Бор недостиг на бор
Манган недостиг на манган

Епидемиология

редактиране
 
Неоползотворени години от човешкия живот вследствие на недохранване на 100 000 души за 2002 г. Недохранването включва: протеиново-енергийно недохранване, йоден дефицит, дефицит на витамин А, желязо-дефицитна анемия.[6]
  няма данни
  под 150
  150 – 300
  300 – 450
  450 – 600
  600 – 750
  750 – 900
  900 – 1050
  1050 – 1200
  1200 – 1350
  1350 – 1500
  1500 – 1750
  над 1750

През 2010 г. има 925 милиона недохранени хора по целия свят, увеличение с 80 милиона спрямо 1990 г.,[7][8] въпреки факта че в световен мащаб се произвежда храна достатъчна да изхрани 12 милиарда души (NB данните са актуални към 2010 г.[9]

Година 1990 1995 2005 2008
Недохранени хора по света (в милиони)[10] 843 788 848 923
Година 1970 1980 1990 2005 2007
Процентно отношение на гладуващите в развиващите се страни[11][12] 37 % 28 % 20 % 16 % 17 %

Брой на недохранените (в милиони) за 2001 – 2003 г. според FAO. Страни с пет и повече милиона гладуващи.[13]:

Държава Брой недохранени (в милиони)
Индия 217.05
Китай 154.0
Бангладеш 43.45
Демократична република Конго 37.0
Пакистан 35.2
Етиопия 31.5
Танзания 16.1
Филипини 15.2
Бразилия 14.4
Индонезия 13.8
Виетнам 13.8
Тайланд 13.4
Нигерия 11.5
Кения 9.7
Судан 8.8
Мозамбик 8.3
Северна Корея 7.9
Йемен 7.1
Мадагаскар 7.1
Колумбия 5.9
Зимбабве 5.7
Мексико 5.1
Замбия 5.1
Ангола 5.0
  1. WHO. Physical status: the use and interpretation of anthropometry. Report of a WHO Expert Committee. WHO Technical Report Series 854. Geneva: World Health Organization, 1995.
  2. а б в Malnutrition The Starvelings // The Economist, 24 януари 2008.
  3. library.thinkquest.org, архив на оригинала от 2 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131102180603/http://library.thinkquest.org/C002291/high/present/stats.htm, посетен на 17 февруари 2012 
  4. Ziegler, Jean. L'Empire de la honte. Fayard, 2007. ISBN 978-2-253-12115-2. с. 130.
  5. U.N. chief: Hunger kills 17 000 kids daily // CNN. 17 ноември 2009.
  6. Mortality and Burden of Disease Estimates for WHO Member States in 2002 (xls) // World Health Organization. 2002.[неработеща препратка]
  7. Global hunger declining, but still unacceptably high Food and Agriculture Organization of the United Nations, Economic and Social Development Department, September 2010, Посетен на 11 октомври 2010
  8. Food and Agriculture Organization Economic and Social Development Department. „The State of Food Insecurity in the World, 2008: High food prices and food security – threats and opportunities“. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 2008, p. 2. „FAO’s most recent estimates put the number of hungry [actually, malnourished] people at 923 million in 2007, an increase of more than 80 million since the 1990 – 92 base period.“.
  9. Jean Ziegler. „Promotion And Protection Of All Human Rights, Civil, Political, Economic, Social And Cultural Rights, Including The Right To Development: Report of the Special Rapporteur on the right to food, Jean Ziegler“. Human Rights Council of the United Nations, 10 януари 2008.“According to the Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO), the world already produces enough food to feed every child, woman and man and could feed 12 billion people, or double the current world population.”
  10. Food and Agriculture Organization Economic and Social Development Department. „The State of Food Insecurity in the World, 2008: High food prices and food security – threats and opportunities“. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 2008, p. 48.
  11. Food and Agriculture Organization Agricultural and Development Economics Division. „The State of Food Insecurity in the World, 2006: Eradicating world hunger – taking stock ten years after the World Food Summit“. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 2006, p. 8. „Because of population growth, the very small decrease in the number of hungry people has nevertheless resulted in a reduction in the proportion of undernourished people in the developing countries by 3 percentage points – from 20 percent in 1990 – 92 to 17 percent in 2001 – 03. (…) the prevalence of undernourishment declined by 9 percent (from 37 percent to 28 percent) between 1969 – 71 and 1979 – 81 and by a further 8 percentage points (to 20 percent) between 1979 – 81 and 1990 – 92.“.
  12. Food and Agriculture Organization Economic and Social Development Department. „The State of Food Insecurity in the World, 2008: High food prices and food security – threats and opportunities“. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 2008, p. 6. „Good progress in reducing the share of hungry people in the developing world had been achieved – down from almost 20 percent in 1990 – 92 to less than 18 percent in 1995 – 97 and just above 16 percent in 2003 – 05. The estimates show that rising food prices have thrown that progress into reverse, with the proportion of undernourished people worldwide moving back towards 17 percent.“.
  13. www.fao.org

Вижте също

редактиране