Недю Недев

Проф.д.с.н. Недю Недев е професор по овощарство, който развива дългогодишна научна дейност по проблемите на ореховата култура при наши условия и изследвания по проблема за вегетативното размножаване на ореха. Установява най-подходящите методи, срокове и подложки при присаждането на ореха. Работи по създаване и интродукция на орехови сортове и подложки, екологични проучвания, сортово-подложкови комбинации, сортоизучаване, използване възможностите на вътревидовата, контролирана и неконтролирана хибридизация и интродукция на чуждестранни сортове.

Недю Недев
български професор по овощарство
Недю Недев, 1975 г.
Роден	12 юли 1926 г. с. Рупките, Чирпанско
Учил в	Основно – в родното село Рупките Средно – Земеделска гимназия Садово през 1945 г. Висше – Лозаро-градинарски факултет на ВСИ, гр. Пловдив през 1952 г.
Работил	Трудов стаж в ИО (Иститут по овощарство)– Пловдив – 31 години (от 1 октомври 1955 г. до 12 юли 1986 г.)

През 1965 г. от него са създадени първите български орехови сортове, утвърдени от Държавната сортова комисия.

Допринася за обогатяване на ореховия сортимент чрез кръстоски между наши и чужди сортове на широка основа. За първи път в България се създава богат хибриден фонд от 42 комбинации, от които след проучвания биват отбрани някои от новите орехови сортове. Други сортове са резултат от неконтролираната хибридизация – семеначета от свободно опрашени цветове с неизвестен бащин сорт.

Разработва оригинална, лесно приложима и ефективна технология за производство на присадени орехови дръвчета на откритов питомник. От местните ресурси на обикновения орех са признати 8 сорта – Прославски, Дряновски, Перущински, Старозагорски, Джиновски, Сливенски, Кукленски и Извор 10.

От хибридния фонд са признати 4 сорта – Любимец, Пловдивски, Райков и Васден. Отбрани са и 5 нови кандидат-сорта – Диамин, №549, №626, №1682 и №946, както и 5 форми на местните ресурси, подходящи за подложки – К-46, ИО-№5, ИД-№6, Горно Воден и Старозагорски №11.

Повишава квалификацията си и обменя опит в Унгария, 1960 г. при акад. Порпаци Аладар и във Франция, 1966 г. при проф. Луиз Гаравел.

Паралелно с научната си дейност – участва активно при внедряването на технологията за производство на присадени орехови дръвчета в страната и чужбина (Югославия, Северна Корея, Румъния, Турция и СССР - Молдовия).

Научни звания

• От 1955 г. – младши научен сътрудник
• От 1965 г. – ст.н.с. II ст.
• От 1978 г. – ст.н.с. I ст. – професор

Научни степени

• През 1968 г. – кандидат на селско-стопанските науки
• През 1973 г. – доктор на селско-стопанските науки

Публикации

• Общо 214 броя публикации. 117 научни статии в списанията „Доклады академии наук в Болгарии“, „Градинарска и лозарска наука“, „Генетика и селекция“, „Селскостопанска наука“, „Научни трудове на ВСИ – Пловдив“ и „Известия на НИИО – Костинброд“.
• 97 научно-популярни статии в списания „Овощарство“, „Горско стопанство“, „Български плодове, зеленчуци и консерви“, „Международно селскостопанско списание и Садовотство“, „Кооперативно дело“, „Отечествен глас“ и др.
• Две методики – Методика за изучаване на растителните ресурси при овощните растения, Пловдив, 1979 г. и Методика по селекция на овощни сортове, Пловдив, 1984 г.

Награди

• През 1969 г. – Лауреат на Димитровска награда за установяване на нова технология по присаждане на ореха и за създаване на нови ценни сортове орехи. Тази награда е присъдена за първи път в областта на овощарската наука.
• През 1976 г. – Орден „Кирил и Методий“ I-ва степен за научна и обществена дейност в областта на агробиологичната наука.
• През 1981 г. – Юбилеен медал „1300 години България“.
• През 1982 г. – Юбилеен медал „100 години Средно земеделско училище – Садово“
• През 2002 г. – Грамота „50 години Институт по овощарство – Пловдив“ за принос по перспективното развитие на овощарството, състояние и мерки за подобряването му в Старозагорска област и грамота за оказване системна методична и друга помощ по овощарство на младите агробиолози от Пловдив и Варна.